Cпомняте ли си думите на княз Мишкин в “Идиот” за агонията на осъдения на смърт? Като велик писател Достоевски би могъл да използва въображението си, за да опише по потресаващ начин усещанията на човека, когото всеки момент ще екзекутират. А после, минути преди края, му съобщават, че е помилван.
Само че в случая не става въпрос за фантазия, а за лично преживяване.
През 1849 г. Фьодор Михайлович е осъден от военен съд на смърт чрез разстрел. Престъплението му според решението на съда е, че чел на събрания “престъпно спрямо религията и правителството писмо на литератора Белински”. На 22 декември писателят заедно с останалите осъдени е отведен на Семьоновския площад. Малко преди към него да насочат пушките, идва съобщението за замяната на екзекуцията с каторга. Единият от изведените на разстрел губи ума си.
Достоевски остава на заточение с принудителен труд в Омск в продължение на 4 г. По пътя той се среща с жените на декабристите. Те му подаряват Евангелие, което той пази цял живот. И пред него се изповядва, преди да умре.
Фьодор Михайлович Достоевски е роден на 30 октомври 1821 г. в Москва. Баща му работел като хирург в болница за бедни. Майка му била от род на търговци. Фьодор бил второто от 7 деца. Има предположение, че по бащина линия писателят произхожда от аристократичен род, чието имение Достоево се намирало в беларуското Полесие. През XVI в. по заслуги го получава княз Фьодор Ртишчев, чиито наследници послучават правото да се наричат Достоевски.
Когато бъдещият писател е на 15 г., майка му умира и бащата изпраща двамата си най-големи синове в пансион.
1837 г. е важна година за Достоевски – това е годината на смъртта на майка му и на смъртта на Пушкин, чието творчество момчето познавало от дете. Кончината на великия поет то също възприема като лична загуба. По същото време се преселва в Петербург и постъпва във военноинженерното училище. Цял живот по-късно изтъква, че това е било голяма грешка. Момчето страда от военната атмосфера, от дисциплината и най-вече от самотата. Негови приятели посочват, че в училището не е имало друг възпитаник, който толкова малко да подхожда за кариерата на военен. През 1839 г. младежът получава известие, че баща му е убит от крепостните си селяни.
През 1844 г. Достоевски публикува първото си произведение “Бедни хора”, което веднага го прави известен. Белински се изказва възторжено за него. Младият Фьодор е приет в неговия кръг, където се запознава с Тургенев, Одоевски и Панаев. В края на 1846 г. обаче отношенията им охладняват. Некрасов и Тургенев се надсмивали над болезнената мнителност на писателя. Той преживявал това мъчително и започва да получава пристъпи на епилепсия.
През есента на 1847 г. Достоевски посещава “петъците” на Буташевич-Петрашевски. Събранията са с политически характер, на тях се говори за освобождението на селяните, за цензурата, чете се забраненото тогава писмо от Белински до Гогол. Писателят се включва и в организацията на тайна топография за печатане на възвания към войниците и селяните. През 1848 г. той става член на тайното общество на най-радикалните петрашевци, което си поставя целта да “извърши преврат в Русия.”
През 1849 г. писателят е арестуван. Прекарва 8 месеца в Петропавловската крепост под следствие. При разпитите опитва да смекчи вината на приятелите си. Признават го за един от най-опасните съзаклятници и го осъждат на смърт.
След като излежава срока на каторгата си, писателят е изпратен да служи в Сибир. Там започва и любовният му роман с Мария Исаева, по онова време жена на бивш чиновник и настоящ пияница. Двамата сключват брак, след като тя остава вдовица. Годините на затворничеството и военната служба превръщат Достоевски от “търсач на истината в човека” в дълбоко религиозен човек.
Едва през 1860 г. писателят се връща с жена си и доведения си син в Петербург, но остава под непрестанно наблюдение от страна на властите. В периода до 1866 г. се появяват “Записки от мъртвия дом”, “Унизените и оскърбените”, “Записки от подземието”. От това време датира също пътуването му зад граница с младата и еманципирана Аполинария Суслова, пристрастяването му към хазарта, а също и смъртта на жена му и брат му през 1864 г.
Достоевски сключва неизгоден договор с издателя Стеловски, според който трябва да напише за него нов роман до 1 ноември 1866 г. В противен случай е длъжен да преотстъпи правата за препечатване на всичките си произведения без заплащане. Наближаващият срок го принуждава да работи едновременно върху “Играчът” и “Престъпление и наказание”. За да успее да се справи с непосилната задача, наема стенографката Ана Сниткина. Диктувайки й, успява да завърши “Играчът” за три седмици. На 1 ноември го предава на Стеловски, а на 8-и прави предложение за женитба на Сниткина.
“Престъпление и наказание” е завършен в края на същата година. За романа, който излиза във вторник в “Златна колекция на XIX в.”, самият автор казва, че се е получил изключително добре. Достоевски получава висок хонорар, но за да не му го вземат кредиторите, се скрива в чужбина заедно с Ана. Сниткина успява изцяло да промени живота на твореца, тя поема организацията на всички финансови въпроси и дори принуждава съпруга си да изостави хазарта. Семейството живее повече от 4 г. в Западна Европа, като сменя Берлин, Дрезден, Баден-Баден, Женева, Милано, Флоренция. В този италиански град през 1868 г. се ражда дъщерята на писателя София, но смъртта й няколко месеца по-късно го хвърля в депресия. В следващите години се раждат още едно момиче и две момчета, по-малкото от които – Альоша, също умира от наследствената епилепсия на 3 г.
Последните години от живота си Фьодор Михайлович прекарва в град Стара Руса. Това е периодът на “Идиот”, “Бесове” и “Братя Карамазови”. През това време се случват две знаменателни събития. През 1878 г. император Александър Втори кани писателя при себе си, за да го представи на семейството си. През 1880 г., само година преди смъртта си, Достоевски произнася прочутата си реч на откриването на паметника на Пушкин. Тази реч получава огромен обществен резонанс и представлява нещо като завещание на писателя.
В началото на 1881 г. сестрата на Достоевски пристига в къщата му, за да го моли да се откаже от своята част от имение, наследено от леля им. Следва бурна сцена с обяснения, викове и сълзи, при която внезапно от гърлото на писателя започва да тече кръв. Според друга версия той изпуснал поставката на перото си, и за да я намери, преместил тежка мебел, която предизвикала кръвотечението. Умира два дни по-късно – на 28 януари 1881 г.
