Зана така привличала селяните, че родила 5 пъти. Американски каубои го заснемат, селяни от Абхазия потвърждават, че техният йети е същият.

През 2002 г. Джанис Картър, собственичка на ферма в щата Тенеси (САЩ), съобщила в телевизионно интервю, че цяло семейство на Голямата стъпка живеело повече от 50 години в близост до имота й. Според Джанис самецът е на около 60 години, а първото им запознанство е станало във фермата, когато е била 7-годишна. Тя многократно се е срещала с всички хоминиди от семейството, които са били изключително благоразположени към нея и близките й, а през последните няколко години към тази необикновена общност се присъединили и изследователите криптозоолози Мери Грийн и Уилям Дънкан.

Преди 15 години става известен на обществеността и случаят на невероятното избавление на руски ловец, подгонен в тайгата от голяма мечка гризли. Според разказа му сякаш от нищото се появил огромен Йети, който с няколко големи крачки достигнал мечката, сграбчил я за задните крака, завъртял я два пъти над главата си и със страшна сила разбил главата й в голямо дърво. В зряла възраст мечка гризли достига тегло 250-300 кг и височина 200-220 см. След като спасил ловеца, Йети изчезнал, сякаш се "разтворил" във въздуха.

Началото на документираните известия в местните вестници за случаи на близки срещи между хора и Голямата стъпка започнали през 1840 г. със записките на протестантския мисионер Ревърънд Уолкър за митовете за косматите гиганти, разказани му от индианците на племето спокейн. Нека споменем някои от тези най-емблематични близки срещи оттогава.

На 20.10.1967 г. в ранния следобед (13,30-14,00 ч.) на север по поречието на река Блъф Крийк в резервата "Сикс Ривърс" (Северна Калифорния, САЩ) се е състояла непринудена близка среща между двама американски каубои и самка Саскуоч, която е била заснета с 16-милиметрова любителска фотокамера. Продължителността на документалния филм е била съвсем кратка – само 46 секунди. Но той е предизвикал безпрецедентни спорове и дискусии сред американската общност и научните среди, преминали в необосновани обвинения към автора за манипулации, фалшификации, шарлатанство и изопачаване на истината. Целта на тези незаслужени обвинения е била да се отклони главното внушение от филмовата лента, че тези човекоподобни създания съществуват на Земята. Единият каубой е бил Роджър Патерсън (1930- 1972) – участник и организатор на състезания по родео.

Статия в списание "Тру" от 1959 г. предизвикала големия му интерес към Голямата стъпка и оттогава той винаги вземал със себе си своята любителска камера по време на многобройните си експедиции. Другият каубой бил неговият приятел Робърт Гимлин, привлечен от Патерсън за 3-4-дневния поход, започнал на 20 октомври. Яздейки конете си на север по брега на реката, те се натъкнали на купчина дървени трупи в средата на речното корито и се наложило да я заобиколят от изток.

При обхода внезапно от потока се изправил женски Саскуоч и с широка крачка се запътил към околните дървета, размахвайки енергично ръце. В този момент и трите им коня се подплашили (единият бил натоварен с провизии и палатка). Докато конят на Патерсън падал настрани, той успял да извади от чантата на седлото своята любителска камера и да скочи от него.

Заснел движещата се самка Саскуоч от три различни позиции.

Тя се изкачила на близкия хълм до реката и приседнала, за да наблюдава двамата мъже. Автентичността на краткия документален филм е била отречена, и то не от кого да е, а от експерти на най-големия изследователски център в Съединените щати – "Смитсониън".

Те твърдели, че подобен хибрид като заснетия на филма - с космати гърди, с глава на горила и човешки крака, е в противоречие с науката за развитието на животинските видове, зоогеографията и екологията в природата. Наред с посочените "научни" аргументи обвинявали Патерсън и Гимлин, че предварително са подготвили костюм на космато човекоподобно създание, с който се е преоблякъл висок човек, и режисирано са заснели не документален, а "игрален" филм. Патерсън починал през 1972 г. и до последния си ден се кълнял, че в лентата няма манипулации и че всичко е истинско.

През декември 1971 г. легендарният канадски изследовател на Голямата стъпка Рене Дахинден (1930-2001) занесъл оригиналния филм на Патерсън в Москва и го предоставил на руските учени, участващи в Смолинския семинар, за експертиза. Специалистите по криптозоология, история и антропология Александра Бурцева, Дмитрий Баянов и Игор Бурцев са предприели най-задълбоченото и подробно научно проучване на заснетия филм кадър по кадър. Ето и основните изводи, които те са направили:

- главата на заснетият в движение хоминид не е била на горила, както твърдели американските учени, а наподобявала тази на палеоантроп (неандерталец);

- линията на косата не би могла да е от специален костюм, тъй като мускулите на гърба, краката и ръцете са били ясно очертани под козината; - глезенната става на заснетия женски хоминид е имала изключително голяма гъвкавост, непостижима за човек;

- петите на хоминида стърчали много повече над прасците на долните крайници, което е характерно за неандерталците;

- съдейки по скоростта на кинолентата (5 м/сек), британският биомеханик Дейвид Грийв, който съдействал на руските си колеги, установява, че времето между цикъла и вървежа при човека е много по-продължително, отколкото при крайниците му, което означава, че нервно-мускулната система на заснетия вървящ хоминид е несъвместима с човешката. С други думи, заснетото създание не би могло да е дегизиран в костюм човек (Джером Кларк, "Вечните загадки", ИК "Бард");

- сравнението на ритъма при движенията на горните крайници със скоростта на лентата е показал, че косматата самка е наистина гигант с височина 220 см и тегло около 200 кг, т.е. практически е невъзможно да се открие човек с такива телесни размери, който да ходи толкова енергично със 120-сантиметрова крачка. Въз основа на посочените резултати и изводи на руските експерти, публикувани съвместно с американски и британски учени в авторитетни издания, е била научно потвърдена автентичността на документалния филм на Роджър Патерсън, което е признание за съществуването на реликтови хоминиди, смятани от палеоантропологията за изчезнали преди 10 000-13 000 години.

Само ще добавим, че благодарение на най-новите дигитални технологии, приложени от американски експерти към документалния филм на Патерсън, e получено неговото фотографско стабилизиране, което е премахнало треперенето на отделните кадри и значително е повишила тяхната резолюция. Но най-неочакваното потвърждение за автентичността на този филм е направено от местните жители на малкото абхазко селце Тхина въз основа на едно необикновено събитие, случило се в него през втората половина на XIX век.

Около 1880 г. областта Абхазия била управлявана от княз Абча, а в горите според стари предания "гъмжало" от хоминиди, наричани от местните жители Очокочи. По време на лов в необятните гори князът и неговите съгледвачи забелязали голямо космато създание. Той наредил на слугите си да го заловят.

Те устроили капан и с хитрост го примамили с изпотена връхна дреха, която привлякла любопитството на странното създание. След залавянето му забелязали, че това било самка с големи гърди, а тялото й било покрито с тъмнокафява козина. Стъпалата й били огромни, с широки разтварящи се пръсти, а очите – червени. Князът подарил Зана (така нарекли странната самка) на своя приятел княз Едже Генаба, който я завел в селището Тхина, намиращо се в неговите владения.

Първоначално Зана живеела в къща, завързана с вериги, защото се държала като див звяр, но постепенно за около 3 години се поопитомила в резултат на редовното добро хранене и отношение към нея. Сама си изкопала яма на улицата и спяла в нея през всички сезони. Не търпяла по себе си никакви дрехи. Местните хора разказвали, че Зана незнайно как привличала сексуално местните джигити, защото родила пет пъти, като оцелели четири от децата: две дъщери - Гомаза и Коджанир, и двама синове – Джанда и Хвит, като само последният останал да живее в селото. Хвит имал от втората си жена дъщеря Раиса, родена през 1934 г., която е работила в селото като пощальон. Била жива поне до февруари 2007 г. (в. "Сега", бр. № 5/03.02.2007 г.). Зана починала през 1890 година, като до последните си дни не променила външния си вид, козината й не посивяла, а зъбите й си останали все така бели и здрави. Не се научила да говори, а само виела и ръмжала. Била добронамерена към всички хора от селото.

Никого не наранила,

но се отнасяла злобно към постоянно нападащите я селски кучета. През 1975 г. руският историк и криптозоолог Игор Бурцев, който е правил експертизата на филма на Роджър Патерсън, пристигнал в селцето Тхина с намерение да открие останките на Зана, погребани в старото гробище. Когато показал филма на Патерсън на местните жители, те заявили, че всичко, което са чували от своите родители и прародители за външния вид и походката на Зана, се препокривало с видяното във филма за американската й "посестрима".