В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Затова празникът е известен и като Среди зима.

На 18 януари светата ни Православна църква отдава почит на св. Атанасий Велики, архиепископ Александрийски.

Св. Атанасий се родил през 293 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование. За църковно служение бил подготвен от Александрийския архиепископ св. Александър. През 319 г. станал дякон.

По това време в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий (280-336). Той учел, че Иисус Христос и като човек, и като Син Божи не е равночестен на Отца и е Негово творение. Ереста се ширела и се наложило да се свикат поместни епископски събори за нейното изкореняване. Такива били съборите в Александрия (323 г.) и Антиохия (324 г.). Най-накрая бил свикан и Първият вселенски събор в Никея в 325 г., на който присъствал и самият император св. Константин Велики. И на трите събора Арий бил решително осъден и отлъчен от Църквата. Арианите отговорили със свои събори и на св. Атанасий се наложило много да пострада за Православието.

Св. Атанасий придружавал св. Александър на Никейския събор (325 г.) и помогнал за осъждането на Арий. След смъртта на св. Александър той бил избран за александрийски архиепископ на 8 юли 326 г., но Арий и неговите привърженици с интриги и клевети успели да подлъжат император Константин Велики и неговия син Константин ІІ и заради това св. Атанасий на няколко пъти бил осъждан и заточван. Но той имал и приятели - последователи на чистото Православие. Папа Юлий І (337-352) оправдал св. Атанасий на Римския събор в 340 г., а в 343 г. това решение било потвърдено от Сердикийския събор (днешната българска столица София), който низвергнал много от враговете на св. Атанасий. От всичките 47 години на своето епископско служение 15 години той прекарва в изгнание. Св. Атанасий е написал много книги, слова и писма. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес. Св. Атанасий взел участие в създаването на Никео-Цариградския символ на вярата. Починал на 2 май 373 г.

По предание на мястото, където се е състоял Сердикийският събор през 343 г., е построен храм „Света Троица" (на хълма в парка "Редута" над днешната ул. „Гео Милев"). В храма се намира икона на свети Атанасий Велики.

А на около 15 км от Чирпан се намира манастирът „Свети Атанасий” на хълм над село Златна ливада. Смята се, че това е най-старият манастир в Европа, тъй като според исторически сведения свети Атанасий, архиепископ Александрийски, лично е основал манастира през 344 г. Той посещава днешните български земи във връзка с Вселенския събор в Сердика. Според житието му отсяда в близост до Берое (днешна Стара Загора) и основава манастир.

Мястото за построяването на манастира не е избрано случайно – някога в близост до светата обител е минавал важният път Константинопол – Сердика, освен това над манастира е имало важна крепост, останките от която могат да се видят и до днес. В близост е имало и тракийски нимфей – светилище, посветено на нимфите, който свети Атанасий превръща в християнско водно светилище. И до днес се смята, че водата в манастирското аязмо е лековита.

В скалите над манастира има постница, в която светецът и неговите последователи са оставали в дни на пост и усамотение. Постницата е достъпна и за посетителите на манастира.

През многовековната си история „Свети Атанасий” е построяван и разрушаван няколко пъти. През 80-те години на ХХ в. е построена нова голяма сграда на манастира. Според легендите тук се е крил Васил Левски (1837 г. – 1873 г.) и други участници в националноосвободителното движение срещу османската власт през XIX в.

В манастира се съхранява египетската икона на св. Атанасий, която е подарена през 2003 г. по време на посещението на Александрийския патриарх Петрос VІІ. Друга голяма ценност е копие на Реймското евангелие.

Манастирът „Свети Атанасий” е действащ девически манастир.