Като "отворена рана върху културното наследство" на Гърция се определя често в гръцките медии обстоятелството, че значителна част от скулптурната украса на прочутия древногръцки храм Партенон в Атина се намира и до днес в Британския музей в Лондон.

През 1687 г. взрив отнася покрива.

Партенонът е част от комплекс, издигнат на мястото на стария атински акропол в средата на V в. пр. Хр. след победата във войната срещу персите. Той е част от величествения проект на Перикъл да превърне града държава Атина в общоелински център на влияние.

За целта той възлага строителството на комплекса на известния гръцки скулптор Фидий, който съвместно с архитектите Иктин и Каликрат се заема с тази нелека задача. Безспорно перлата в короната на този архитектурен ансамбъл е храмът на Атина Партенос (от старогр. - Девицата Атина) - Партенонът.

От този момент той се превръща в символ на цяла Гърция за света.

В продължение на хиляда години Партенонът се издига над Атина, но някъде през V в. сл. Хр., когато градът вече отдавна е загубил някогашния си блясък и се е превърнал в римска провинция, римляните пренасят свещената статуя от злато и слонова кост на Атина Партенос в Константинопол. По-късно тя е унищожена, вероятно по време на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г., и завинаги е загубена за човечеството.

По времето на Византийската империя храмът е превърнат в черква, посветена на Дева Мария, а от началото на XIII в. за около 250 години е римокатолическа църква, отново посветена на Света Богородица. През 1456 г. османските турци превземат Атина и Партенонът отново променя своя облик: към сградата е прибавено минаре и тя става джамия. Въпреки всички тези промени до последната четвърт на XVII в. храмът е сравнително непокътнат.

Най-голямата беда се случва на 26 септември 1687 г. по време на войната между турците и венецианците.

Тогава превърнатият от турците в барутен склад храм е взривен от гюле, изстреляно от венециански кораб.

А след битката венецианският пълководец Франческо Морозини унищожава с глупостта си и няколко скулптурни групи, които се опитва да изнесе от руините на храма. Понеже въжетата били изгнили, те

не издържали закрепените с тях статуи,

които се разбили на земята. Между тях са били статуя на Посейдон, както и конете от колесницата на Атина, която е била част от композиция от западния фронтон на Партенона. След този случай задълго останките на безценната културна забележителност се търкаляли в прахта.

Сто години по-късно, в периода 1799-1803 г., английският посланик в Истанбул Томас Брус, седми граф на Елджин, успява да получи от султана разрешение да изнесе, с цел запазването им, голяма част от скулптурните групи и множество архитектурни елементи от Партенона, както и от от другите сгради от комплекса на Атинския акропол. За съжаление, тъй като били доста масивни и трудни за транспортиране, някои от тези елементи били срязани. На всичкото отгоре един от корабите, пренасящи до Англия мраморните статуи, попада в буря и

потъва заедно с целия си товар.

На лорд Елджин са му необходими цели две години, за да ги извади от морското дъно. През 1816 г. по решение на английския парламент мраморните статуи са закупени от Британския музей.

На самия лорд Елджин обаче те не донесли щастие. Когато се върнал във Великобритания, той вече бил

потънал в катастрофални дългове.

По негови сметки пренасянето на останките от атинското величие му струвало цяло състояние - 73 600 паунда (около 3,5 милиона паунда в днешни пари).

За тях, след като одобрява пратката да влезе за съхранение в Британския музей, парламентът му изплаща по-малко от половината - 35 000 паунда. В резултат фалиралият благородник останал сам - съпругата му го напуснала. От срам Елджин се преместил да живее във Франция, където умрял в нищета.

Във Великобритания придобиването на колекцията е подкрепено от някои, докато други, като големият приятел на гръцкия народ лорд Байрон например, окачествяват действията му като вандализъм или грабеж.

След освобождението си от Османската империя през 1832 г., новосъздадената гръцка държава предприема серия от мерки за възстановяване на паметниците и връщане на ограбено изкуство. 

В продължение на много десетилетия темата не стои в отношенията между Гърция и Великобритания, но през 1983 г. тогавашната гръцка министърка на културата, известната актриса Мелина Меркури, поставя началото на настойчива кампания за връщането на скулптурите от Британския музей. От тогава въпросът се повдига от Гърция редовно на международни форуми, както и при двустранните контакти с Великобритания.

А през 2014 г. ЮНЕСКО предложи да посредничи между Гърция и Обединеното кралство за разрешаване на спора. Впоследствие Британският музей отхвърля тази помощ с мотива, че ЮНЕСКО работи с държавни организации, а не с музеи, които имат частни попечители.

През 2016 г. Британският музей пише в писмо, че колекцията му разказва "историята на цивилизационните постижения на целия свят, от началото на човешката история преди 2 милиона години до наши дни. Скулптурите на Партенона са неделима част от тази свързана световна колекция. Те са част от общото наследство на света и надхвърлят политическите граници".

В полза на предаването на скулптурите на Гърция са се изказвали и редица британски депутати, а през 2016 г. група от тях внесоха в парламента предложение за връщането им в Атина. Тогава в Гърция имаше известни очаквания, че Великобритания ще погледне по-благосклонно на гръцките искания и в контекста на преговорите за Брекзит, за да създаде по-благоприятна атмосфера, но и този път надеждите на Атина не се оправдаха, защото Британският музей категорично отхвърли всякаква възможност за това, предава БТА.

Поне за момента не изглежда да има особена краткосрочна перспектива за развитие по темата.