Българки стрелят в показни атентати

13.01.2022 24 часа онлайн
Мара Бунева застрелва българомразеца Велимир Прелич в Скопие.
Мара Бунева застрелва българомразеца Велимир Прелич в Скопие.

 Мелпомена Кърничева окървави Виена, Мара Бунева обагри в червено Скопие.

Показният атентат е наша запазена марка. Като розовото масло и киселото мляко. Когато българинът реши да затрие някого, не го прави зад ъгъла. Екзекутира го театрално на възможно най-видното място. Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София. Димитър Петков е застрелян до Орлов мост. Премиерът Васил Радославов става мишена на бомба в Градското казино. Цар Борис III се спасява по чудо от взрива в катедралния храм "Св. Неделя".

Изстрелите на нашите атентатори отекват и в Европа. Югославският крал Александър пада в Марсилия под куршумите на Владо Черноземски. Мелпомена Кърничева стреля във Виена, а Мара Бунева гърми в Скопие. Мелпомена ликвидира комуниста Тодор Паница. Мара екзекутира палача на българщината Велимир Прелич. Тези покушения са част от хрониката на неизбежната македонска вендета.

Зърното на отмъщението е посято на 28 ноември 1907 г. Тогава Тодор Паница разстрелва македонските революционери Иван Гарванов и Борис Сарафов. Двойното убийство е извършено в София на улица "Осогово" 36. Христо Силянов сочи деянието за начало на кървав летопис, когато мъжете с парабели превръщат смъртта във всекидневие.

"Преврати станаха, войни и национални катастрофи се заредиха, Македония се разпокъса и промени потисниците си, но вендетата не умря", пише той.

Тодор Паница е роден през 1879 г. в Оряхово. Когато влиза в квартирата на "Осогово", той не е новак в македонските работи. С четата на Никола Пушкаров е обикалял Кумановско, Скопско и Кратовско. Участвал е в Илинденско-Преображенското въстание, работил е с Яне Сандански, бил е помощник-войвода в четата на Михаил Даев.

Михаил Даев е убит и Паница става драмски околийски войвода. Намесва се в Младотурската революция и в потушаването на контрапреврата. През Балканската и Междусъюзническата война подпомага бойните действия. През Първата световна е ранен. След Деветоюнския преврат от 1923 г. минава в нелегалност, принуден е да емигрира. Паница прехвърля границата при Драгоман, пристига в Цариброд, среща се със семейството си в Ниш и всички заедно заминават за Виена.

Тук се скрива под името Димитър Арнаудович.

Мелпомена Кърничева е родена през 1900 г. в Крушево. Близките я наричат Менча. По време на Илинденско-Преображенското въстание Крушево е опожарено и нейното семейство забягва в Цариброд. Менча учи в този град, след това продължава образованието си в София. През 1918 г. заминава за Мюнхен, където записва търговия. Тук се сприятелява с Магдалена Измирлиева. Тя е сестра на Екатерина Измирлиева, съпруга на Тодор Паница.

Екатерина разказва: "Към 1925 г. Менча Кърничева успя да се вмъкне в нашите среди във Виена. Тя бе позната на моята сестра още от Мюнхен, където след Първата световна война следвали търговски науки. М. Кърничева продължила да поддържа връзка със сестра ми и съобщила, че била с намерение да продължи следването си във Виена. Тогава ние живеехме на ул. "Зайденгасе". Аз придружих Тодор Паница при едно от неговите пътувания до Солун и когато се върнахме във Виена, заварихме Менча Кърничева, която се бе настанила в нашата стая."

Мелпомена Кърничева влиза в семейството, за да изпълни смъртната присъда на Тодор Паница. Той е обречен не само заради двойното убийство от 1907 г., а и защото работи срещу българската кауза в решаването на Македонския въпрос. Като член на ЦК на Македонската федеративна организация Паница участва в изработването на Майския манифест. Този документ е подписан на 6 май 1924 г. с прякото участие на БКП и Коминтерна.

Смисълът на манифеста е да ампутира Македония от България и да я вкара в утопичната червена Балканска федерация.

На 1 август Тодор Александров и Александър Протогеров се отказват от подписите си под манифеста, а в края на месеца Александров е убит при мистериозни обстоятелства. Кормилото на ВМРО поема Иван Михайлов.

Ванче и Менча са в интимни отношения, което помага на Михайлов да повери опасната мисия на Кърничева. Тодор Паница не подозира, че живее в компанията на екзекуторка със зареден маузеров пистолет. На 8 май 1925 г. в Бургтеатър се играе “Пер Гинт” от Хенрик Ибсен Менча купува шест билета: за Магдалена и нейния мъж Борис Бумбаров, за Екатерина и Тодор Паница, за телохранителя Яне Богатинов и за себе си.

В ложа № 2 от "трети ранг" един до друг сядат Екатерина, Тодор и Яне. Мястото на Мелпомена е зад тримата. Семейство Бумбарови отиват в друга ложа. Завесата се вдига и до пето действие не се случва нищо особено.

Към 22 часа на сцената притъмнява. Пер Гинт, беловлас, с брада и обветрено сурово лице, се завръща в родината си. Разразява се буря. Корабът, на който пътува, стене в прегръдките на морето. По-точно - загива сред светкавици, скали и рифове.

"В този миг се чуха изстрели - спомня си Екатерина Паница. - Предположих, че гърмежите са ракети, които се хвърлят на сцената. Но това не бяха ракети, а изстрели, които убиха Тодор Паница, който беше вдясно от мен. Други два изстрела бяха отправени срещу Яне Богатинов. Те бяха дадени от наклон, аз забелязах пламъка им и извиках: "Какво става тук?" Убийцата обаче се обърна и изстреля в лицето ми последния си куршум. Бях се навела и куршумът прониза езика ми и през челюстта влезе в гърдите ми,  където и сега се намира." Разказът на Мелпомена Кърничева е малко по-различен: "След първите изстрели, дадени срещу Паница, жена му хвана ръката ми. Аз я издърпах и тогава съм ранила нея в устата. Това обаче научих по-късно в затвора; то не влизаше в намеренията ми. Яне Богатинов се опита да стане, но изгърмях в краката му и той похлупи главата си върху перилата на ложата."

Като изпразва пистолета, Мелпомена слиза на улицата и спира полицай. Казва, че е извършила убийство и трябва да я арестуват. Атентаторката е можела да застреля жертвата и другаде, но изпълнява присъдата тъкмо в сърцето на Виена. Мелпомена съзнателно търси публичност за наказанието. Целта е физическото унищожаване на опасен политически противник, но и приковаване вниманието на Европа. От сцената на Бургтеатър македонският въпрос да излезе на световната сцена.

Мелпомена натиска спусъка тъкмо по време на сценичната буря. Така изстрелите хвърлят мост между крушението на кораба и драмата в ложа № 2.

Това е мрачна символика,  която свързва изкуството с действителността чрез знака на смъртта. Екзекуторката търси "кулминация на единението" между сцената и живота, между художественото действие и собствения кървав етюд.

Попаденията на Мелпомена Кърничева са точни - в прекия и в преносния смисъл на думата. Чуждите и нашите вестници излизат със сензационни заглавия: "Убийството на Тодор Паница във Виена. Вистрелите в Бургтеатър. Как е станало убийството. Коя е убийцата? Първите й показания. Какво разказват очевидците".

Тялото на Тодор Паница е идентифицирано, аутопсирано и положено в православния параклис на болницата "Алгемайне кранкенхаус". Погребано е на 15 май 1925 г. във Виенските централни гробища.

През август същата година здравословното състояние на Мелпомена Кърничева се влошава. Тя е преместена от лазарета на затвора в санаториума "Химелхоф". Настанена е в просторна стая с балкон и изглед към парка. Пазят я седем полицаи.

Делото се гледа в края на септември и началото на октомври. Присъдата на Виенския съд е осем години строг тъмничен затвор със затваряне в тъмна стая на всеки 8 май - деня на покушението! Скоро обаче атентаторката е освободена по здравословни причини. Завръща се като национална героиня.

Другото покушение също е поръчано от Ванче Михайлов. Мишената е Велимир Прелич, чието чело е увенчано с мрачна слава. Родом от Сеница, Новопазарски санджак, Прелич е завършил право в Белград. Бил е околийски и окръжен управител. През 1924 г. е назначен за юрисконсулт в Скопското велико жупанство. "Прелич познавал много добре положението и хората в Македония и нанасял страшни удари на Македонския революционен комитет", портретува го белградският вестник "Време".

Много са злодеянията на правника, но таланта си на инквизитор разгръща с пълна сила по време на Скопския студентски процес. Само защото са с българско национално самосъзнание, 20 следствени са подложени на средновековни изтезания.

Иван Михайлов свидетелства: "По негова заповед е стягана главата на Чучков, разтягани мускулите на Борис Андреев с въже, закопаван е до шия Нецев в гроб в турските гробища Гази-Баба, изваждан е Чкатров пред отворен гроб с насочени върху него револвери, чупени са ръцете на Чучков с дъсчици между пръстите (от което отичат ръцете), проплювал е кръв Петър Хаджипанзов и пр., и пр., а да не говорим за Гюзелев, който е смазан от бой, воден край Вардара, за да го хвърлят в него..."

На 10 декември 1927 г. студентите са осъдени на каторга. ВМРО обаче също произнася присъда. За главния инквизитор - смърт, отсичат комитите. Оттук насетне дните на Прелич са преброени, защото неговото възмездие е с име на жена. За екзекутор Ванче Михайлов сочи Мара Бунева.

Родена през 1902 г. в Тетово, тя е завършила прогимназия и стопанско училище. В македонското движение я посвещава брат й Борис Бунев. След Първата световна война Мара няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. В Скопие отваря шивашко ателие, за да проникне във висшето сръбско общество. По същите съображения наема квартира у видния търговец Хаджи Ристич, който е съсед на Велимир Прелич. Жена му дори си поръчва дрехи при Бунева.

Веднъж Мара Бунева се вмъква в комшийския двор, за да устрои засада. Братът на Прелич обаче я забелязва. "Што желите, госпогя Маро?", пита я той. Атентаторката отвръща, че търси загубена кокошка. Друг път Мара чува, че в един локал са се събрали висши сръбски чиновници. В компанията бил и Велимир Прелич. Тя грабва пистолета и тръгва към заведението. Влиза вътре с ръка в дамската чанта, стиснала желязото. Оказва се, че е закъсняла, онези вече са се разотишли.

Бунева крои да ликвидира Велимир Прелич  и на Йордановден при ритуалното хвърляне на кръста във Вардар. Този опит също се осуетява, макар че в крайна сметка тъкмо голямата река става свидетел на разигралата се драма.

По обяд на 13 януари 1928 г. Велимир Прелич излиза от жупанството и тръгва към дома си. На улица "Войвода Путник" пред печатница "Стара Сърбия" го застига Мара Бунева. В ръката й лъсва нов маузер. Точно от метър, клетвеното разстояние на македонските революционери, тя стреля един път, после още един път и за всеки случай - още един път. Прелич се просва по очи на паважа.

Атентаторката хуква към близкия мост над Вардар. След нея се спускат телохранителят на юриста и случаен стражар. Бунева се опитва да скочи в реката, но в същия миг потерята я хваща. Тогава тя обръща дулото и прострелва гърдите си.

Още живи, Прелич и Бунева са откарани във военната болница. Алармиран е Белград, откъдето с аероплан пристига дворцовият лекар ген. Костич.

"Защо убихте Прелича, госпогя Маро?", пита той. "Умрял ли е Прелич?", отвръща тя на въпроса с въпрос. Когато докторът й казва, че още диша, българката отронва: "Обичам своето отечество и умирам за него!"

Хирурзите установяват, че единият от куршумите е проникнал малко по-долу от врата на Прелич и е поразил гръбначния стълб. Оловото е излязло вдясно на гръкляна, като е засегнало и челюстта. Този изстрел се оказва фатален за юриста. Въпреки спешната операция той умира на 15 януари по обяд.

До края на живота си Иван Михайлов таи вина, че при последната им среща не е прегърнал Мара Бунева за сбогом. "Ако наистина има друг свят, в който искаме да вярваме, там ще поправя грешката си, мила сестро Мара!", горестно обещава той. Минал в отвъдното през 1990 г., Ванче сигурно го е сторил.

Маузерът не засича никога

Виенският и скопският атентат са извършени с едно и също оръжие. Мелпомена Кърничева и Мара Бунева стискат в десниците си 7,65-милиметров маузер, модел 1914 година.Този пистолет е един от шедьоврите на оръжейното изкуство. Компактен, със сравнително малки размери и ниско тегло, той е предпочитан от атентаторите чак до наши дни. Опростената механика не му позволява да засича, твърдят потребители на опасната играчка. Въпреки тези качества маузерът създава грижи на Мелпомена Кърничева. "Прикачената торбичка върху елечето под мишницата не бе най-удобна - разказва тя. - Винаги трябваше да внимавам да имам някакво жакетче върху себе си, защото иначе пистолетът личеше. Понякога го бинтовах на бедрото в тая торбичка, но поради тежината се хлъзваше лесно."

С това куршумено бреме през 1925 г. Мелпомена изпълнява смъртната присъда на Тодор Паница във виенския Бургтеатър.