На 23 декември се навършиха 81 г. от рождението на маестрото на българската естрада. Песните му и днес звучат от пеещ часовник в Плевен.

“Той седеше на втория чин в редицата до прозореца. Приличаше на романтичен герой от филмова драма - нежна кожа, очи с маслинов блясък, дълги извити ресници. Извърнеше ли глава - цял клас момичета замираше. Дори името му бе различно - единственият Емил от випуск 1958-а на Първа плевенска гимназия.”

Така описаха Емил Димитров преди време бившите му съученички пред “24 часа”. 

На училищните тържества бъдещият маестро на българската естрада Емил Димитров свирел оперна класика на акордеон.

“Разтягаше грамадния черен “Велтмайстер”, пръстите му шеметно бягаха по клавишите. Репертоарът му редуваше увертюрата към “Севилският бръснар” на Росини, “Леката кавалерия” от Супе, “Танц със саби” из балета “Гаяне” на Хачатурян. Цялото училище пълнеше салона да чуе виртуоза”, разказа съученичката Виолета Симончева преди 20 г.

В ония години Емил вземал уроци по акордеон при известната в града педагожка Мара Крушева. Музикантката сама потърсила преподавателката по пиано Лукса Пашовска.

Казала ѝ:

“Имам един ученик, невероятен талант,

изумителна техника. С акордеона стигна съвършенството. Повече няма накъде.” При г-жа Пашовска Емил учил пиано година. “Овладяваше инструменталното изкуство на скокове. Беше изключителен”, е оценката на учителката.

През 50-те години Първо единно е сред лидерите в духовните традиции на Плевен. Негова запазена марка са училищните оперети. Поставя ги вокалната педагожка Дора Гложенска, братовчедка на оперната дива Катя Попова, загинала при авиокатастрофа в края на 60-те. При жестокия кастинг Емил е

избран за баритоновата партия на Назар

в оперетата “Сватба в Малиновка”. “Партнирахме си като баща и дъщеря. На репетициите Емил все го хвалеха - беше точен, схватлив и още тогава много артистичен. Представленията се играеха на сцената на драматичния театър. Беше нечуван фурор. Целият град се извървя да ни гледа и слуша”, разказва Лили Божилова, която е изпълнявала главната роля на Ярника.

Емил попада в елитната френска паралелка в девети клас. Връстниците му са от известни фамилии, бащите им са юристи, лекари, банкови чиновници и о.з. офицери от царската армия.

Ексцентричните родители на Емил разбиват щампата.

“Той е син на Факира Мити и Мадам Сизи”,

шепнат гимназистките. Около семейството витае тайнственост, илюзионистът и асистентката му не идват на родителски срещи, никой не узнава къде живеят в Плевен. Само веднъж съученичките ги зърват на улицата - факирът, достолепен колорит с артистични мустаци, мадам - ослепителна с яркото си червило и изписани вежди.

По онова време ученичките крият бретоните под нахлупените барети. Момчетата ги стрижат нула номер. Емил е изключение от правилото,

само неговият смолист перчем е сресан по

модното тогава калипсо.

Уж униформен със задължителната куртка и шинел, а винаги изглеждаше издокаран като манекен. Минеше ли по коридора, девичите сърца биеха до пръсване. Но още в 9-и клас се знаеше, че Емил дружи с хубавата Нели. Тя беше миньонче, фигурката ѝ сякаш изваяна от китайски порцелан. Тренираше художествена гимнастика. Имаше прическа ала Шърли Темпъл и изразителни очи. И двамата бяха от гимназиалния хайлайф като родени един за друг. Две години бяха неразделни, но в 11-и клас Емил замина с родителите си за София”, доверяват връстничките.

През 2010 г. “Арлекино” на Емил Димитров става име на национален фестивал за българска естрадна песен. “Златният Арлекин” се провежда в Плевен с посвещение за 70 г. от рождението на легендата. В ония дни единственият мемориален знак за Емил е барелефът на родната му къща на улицата с неговото име. Концертната зала в читалище “Съгласие” също е кръстена на певеца с ангелски глас.

За да увековечи Емил, родният Плевен започна голяма кампания през 2016 г. Естрадни звезди събраха с песните си 7 хил. лева на благотворителен концерт за паметник на певеца. На финала всички заедно запяха “Моя страна, моя България”. Като химн песента изправи на крака препълнената до предела театрална зала, поеха я стотици гласове.

“Благодаря за паметта и любовта

към българската песен. Не парите, а идеята ни обедини тази вечер”, развълнува се синът на легендата Емил Димитров-младши, който изслуша концерта от първия ред. За паметника над 6 хил. лева добавиха и плевенските художници от продажбата на свои картини, показани в изложба и разиграни на търг.

Сега паметникът на Емил Димитров се извисява в сърцето на родния Плевен - в зелената площ до големия фонтан на каскадата. “Паметникът на Емил Димитров в Плевен принадлежи на цяла България, за която той изпя най-хубавите си песни. В сърцата си ние, плевенчани, отдавна сме изградили паметник на любов и признателност към великия ни съгражданин”, каза при откриването кметът.

Днес песните на Емил Димитров огласят Плевен. Мелодиите на емблематичните “Ако си дал”, “Моя България” и “Песен за Плевен” звучат в 9, 12 и 18 ч от часовниковата кула на общината.

Хипноза пратила под венчило Факира Мити и Мадам Сизи

Факира Мити спрял с хипноза жената на живота си и така се срещнали за първи път. В ония години Сийка Павликянова живеела на стръмната къса улица “Марица” на 2 пресечки от бащината къща на Мити в Плевен. Красивата девойка скришом заглеждала стройния мъж с огнените очи, но той не я познавал.

Веднъж я забелязал да върви в Градската градина и в гръб от 3 метра ѝ внушил да отбие от алеята и да седне на пейка. Тя приела командата от разстояние и двамата се запознали. “След няколко вечери се появиха вкъщи и съобщиха: “Ние се оженихме”. Събра ги любов, пламнала от пръв поглед. Останаха ѝ верни до края.”

Това разказа преди 14 г. 92-годишният Мирослав Димитров, чичо на легендарния Емил и брат на Факира Мити. След венчилото току-що завършилата гимназистка става асистентка на съпруга си и влиза в сеансите с артистичното име мадам Сизи. “Факира я полагаше между 2 стола, вцепеняваше я до пълна неподвижност и почваше да я издига във въздуха. Накрая я оставяше да виси между пода и тавана. Фокусът вземаше дъха на зрителите, някои се престрашаваха да погледнат да не би да е закачена на невидима кука. Сизи овладя и сложен трик, в който подобно на Хари Худини успяваше да се освободи от затворен сандък, окован в тежки вериги.

Семейното щастие бе пълно, когато се родиха синовете им Емил и Юли. Племенникът Емил винаги ме навестяваше при концертите си в Плевен. Юли стана илюзионист като баща си. Правеха заедно спектакли, но се изявяваше и със своя програма като Мити-син. Отиде си едва 39-годишен от болест на бъбреците през септември 1982 г.

Майката не можа да го прежали, мъката я погуби през януари 1983 г. Бащата Мити почина от сърце през 1989 г.

Емил прибра за спомен любимите му кукли Ганчо и Иванчо. След инсулта ходех всеки ден да наглеждам племенника си.” Така подреди родовата хроника чичото Мирослав Димитров през 2008 г.