Шокиращи загадки в картините на Йеронимус Бош

11.01.2022 Иван Бутовски
Сн. АРХИВ 168 ЧАСА
Сн. АРХИВ 168 ЧАСА

Повече от 500 години след смъртта на гениалния художник голяма част от виденията му остават неразбрани.

Вече над 500 години след смъртта на един от най-уникалните художници – Йеронимус Бош, неговото творчество продължава да е наситено със загадки.

Въпреки сравнително скромния брой картини с мистериозни съчетания на животни и хора, запазени от “първия сюрреалист”, както го наричат някои, той е оказал огромно влияние върху развитието на световната култура. Ранен представител на северния Ренесанс, неговата представа за рая и ада, за живота на човека е навлязла до такава степен в западната цивилизация, че днес е трудно да се каже как би изглеждала тя без причудливото му творчество.

Хиляди изкуствоведи са се опитвали с изящни фрази и оригинални интерпретации да тълкуват картините му, но никой и до днес не знае дори как самият той е наричал произведенията си. Всички техни заглавия са измислени след смъртта му от галеристи и колекционери и затова често са известни с няколко имена. Продължават и споровете около автентичността на някои от творбите му, тъй като художникът е оставил в наследство около 25 картини и 9 рисунки, но е подписал само седем от тях.

Предполага, че е роден около 1450 г. като Йерун ван Акен в Брабант, кралство Бургундия. Фамилията идва от дядо му - художника Ян, който се преселва там от Аахен. Баща му Антонис и трима от чичовците му също са били художници. По-късно възприема името Йеронимус Босх (вероятно през немски у нас името се транскрибира по-често като Бош) по името на родния си град с’Хертогенбосх, който днес се намира в Нидерландия.

Кога е починал, имал ли е деца, кои са учителите му – до днес не е установено. Не се знае и дали е пътувал в Италия или Испания. Сигурно е само, че преди 505 години, на 9 август 1516 година, е бил погребан в катедралата “Свети Йоан” в с’Хертогенбосх.

Знае се също, че е бил член на загадъчен църковен орден “Знаменитото братство на Богородица”, който само в 'с-Хертогенбосх имал 40 членове, а в цяла Европа – повече от 7000. През 1488 г., когато вече е утвърден като художник, той се присъединява към тази религиозна организация, която насърчавала почитането на Божията майка. Братството имало два вида членове: Обикновените членове и заклети членове, наричани също "лебедови братя", тъй като дарявали лебед за годишния банкет. Заклетите членове трябвало да са духовници, но на практика те често са били избрани сред аристокрацията, магистратите и т.н. В резултат братството също функционира и като важна социална мрежа.

Централна тема в повечето от картините на Бош са греховете и моралното падение на хората.Той използва образи на демони, полухора, полуживотни и машини, за да пробуди чувството на страх и обърканост и за да изобрази човешкия облик на злото.

Предполага се, че ужасните визии за живота и за ада в картините му са плод на травмата от пожара, избухнал в родния му град през 1463 г. и опустошил 4000 къщи. Вероятно заради това, за разлика от този в произведенията на неговите съвременници, Ботичели и Ханс Мемлинг, адът на Бош не се ограничава до класическата представа.

За разлика от тях, при Бош той е реално съществуващо място, където мъките са съвсем конкретни и зависят от прегрешенията. Оригиналният подход на Бош показва по-фантастичен подземен свят, който прилича повече на бойно поле.

Фламандският майстор вижда ада като физически свят вечно отделен от Бога и в неговата концепция, той е място за мъчения, затова и изобилстват сцени с демони, които причиняват на грешниците безкрайни страдания. За целта творецът е изобретил най-различни чудовища - с мечове, човекоподобни с лъвски или птичи глави. Идеята му е да се направи адът място толкова невъобразимо ужасно, че хората да се боят от Бога и да живеят според евангелските закони.

Но една от най-любопитните загадки е свързана със сравнително по-непопулярна творба на художника – “Издигане на душите на благословените”, която се намира в Двореца на дожите във Венеция.

Рисувана след 1490 г., тя е част от така наречения “полиптих”, композиция от четири картини, носещи общото наименование “Видения за отвъдния живот”. На останалите три панела са изобразени “Земният рай”, “Падането на прокълнатите в ада” и самият ад. На картината се виждат ангели, които придружават голи човешки тела към тунел от светлина, в чийто край се забелязват неясни фигури.

Интересно е, че нарисуваното от художника преди повече от 500 г. съвпада с много от описанията на така наречените Преживявания близки до смъртта (ПБС). Учудващо е, но с някои малки вариации в последователността точно такова видение е докладвано от почти всички хора, които са имали подобни преживявания, без значение къде живеят, какъв език говорят или каква е религията им.

Типичните разкази на хора, преживели смъртта, са именно такива - телата им пътуват през тунел или коридор от светлина. При това често докладват, че са придружавани от същества от светлина или ангели, за да пътуват през него, а в края на тунела или коридора са посрещнати от хора, които са познавали през живота си, но които вече са си отишли.

Известният изследовател на такива феномени д-р Сам Парния също подчертава връзката между картината и разказаното от многобройни пациенти за миговете, когато са нямали сърдечна дейност.

Любопитното е, че при някои пациенти често ангелите са заменени с божества или духовни символи от друга система от вярвания, или те само наблюдават как се издигат душите на хората, но като цяло сцената обикновено е същата, твърди той.

Не е известно дали самият Бош някога е преживял подобно състояние, но описанията на такива явления датират още от “Държавата” на Платон (380 г. пр. н. е.), и въпреки че боговете са се променили, опитът често е бил религиозен. Мнозина твърдят, че първите изображения на ПБС идват от древната Тибетска книга на мъртвите.

Все пак вероятно най-вълнуващият аспект от наследството на големия художник са странните същества и символи, изпипани до най-дребния детайл, с които изобилстват неговите картини. Представяйки на пръв поглед традиционни библейски сцени или епизоди от житията на светци, в тях Бош е вплел по неподражаем начин всякакви реални и митични създания. С тях изобилства и може би най-известната му картина – “Градината на земните удоволствия”, която в наши дни се намира в музея “Прадо” в Мадрид. В нея наред с фантастичните фигури на русалки, еднорог, грифон, странни влечуги с по няколко глави, летящи хора и всякакви демони има и реално съществуващи животни като сови, риби, птици, сърни. Присъстват и по-екзотични като слон, леопард, маймуни, тюлен и дори жираф.

Изследователите смятат, че всяко животно и растение е определен символ. Птиците се свързват с греха, докато рибите са по-скоро олицетворение на спокойствието, но могат да означават също и лъжепророци или похотливост. Отделните плодове, изобразени на платното, също имат своето значение - ягодите символизират сладките, но нетрайни удоволствия в живота, мимолетната радост и любовта, а черешите – плътските наслади. Совите традиционно са знак за усилено учение, мъдрост, а плъховете представят лъжите срещу Църквата, мръсотиите и секса

Според тази трактовка прасетата пък са фалшивите свещеници, лакомията, докато затворените книги олицетворяват безсмислието на знанията, занимаващи се с човешки глупости, а не с божията премъдрост. Мидените черупки означават изневяра, а фуниите - измама и невъздържаност. За прозрачните сфери и съдове, които заобикалят някои от фигурите, се смята, че представляват реакционни стъклени колби, използвани по време на алхимиците в онази епоха.

Разбира се, никой не може да докаже със сигурност дали Бош е използвал символиката по същия начин. Подобно на много художници, и той вероятно е изразил по-скоро свои лични мечти, фантазии и страхове чрез картините си.

Но извън алегориите остават догадките

къде е виждал реалните същества, които е нарисувал.

Така например преди 1823 г. няма сведения за жирафи, които да са били отглеждани в Европа. Затова се предполага, че той ги е пресъздал само по стари илюстрации на книги за пътешествия, като тази на италианския търговец, учен и колекционер на антики Кириак от Анкона.

Освен това епохата, в която твори, е ранната зора на Великите географски открития, затова най-голям интерес предизвикват животните, които приличат на някои видове, открити далеч по-късно. Така например странното създание до жирафа, което някои оприличават на “двукрако куче”, за други не е нищо друго освен … кенгуру. В същото време единственото място, където то е могло да се види, е откритата повече от век след смъртта на Бош Австралия.

Друго причудливо същество се намира малко зад него на картината и на пръв поглед е някакъв вид митичен дракон, но при по внимателно вглеждане се вижда поразителна прилика с комодски варан.

Още повече че от устата му не излиза огън, а по-скоро пълната с отровни бактерии зеленикава слюнка на големия хищен гущер, който тогава би трябвало да е абсолютно непознат за европейците.

На всичкото отгоре в езеро от същата картина има и нещо като птицечовка, която чете книга…

Но все пак може би най-голямата загадка e как се оказва така, че един човек от Средновековието, който би трябвало да е с архаични разбирания по съвременните стандарти и за живота на когото не се знае с положителност почти нищо, в продължение на пет века винаги е на мода. Всъщност влиянието му се усеща още тогава. В редица художници - като се започне от Петер Брьогел Стария и всички така наречени малки фламандци или примитивисти, Салвадор Дали през XX век, та чак до наши дни...

Забележително е докъде се разпростира присъствието му в съвременната попкултура.  Групи като Дийп Пърпъл, Доорс, Айрън Мейдън, Металика, Дед кен денс, изпълнители като Майкъл Джексън, Дейвид Бауи, Джим Морисън, режисьори като Пиер Паоло Пазолини, Гийермо дел Торо и мнозина други – всички те са в дълг на средновековния художник.

А медиите не престават да генерират новини, свързани с творчеството му. Например, когато през 2010 г. известният моделиер Алекзандър Макуин се самоубива, до представянето на колекцията му остават броени дни. Тя е изцяло вдъхновена от творчеството на Бош, картините му са цитирани буквално в невероятните средновековни рокли на дизайнера.

Сара Бъртън, която довършва и представя колекцията, казва, че Макуин е бил очарован от мрачните картини на Бош, в които виждал светлина и вдъхновение.

Вероятно и обяснението за широката популярност на художника в нашето съвремие е същевременно сложно и ясно, също като произведенията му – той просто е гений.