На този въпрос отговаря  презвитер Стефан Стефанов пред портала pravoslavie.bg за присъствие на Църквата в живота на съвременния човек.

Църквата извършва няколко вида освещаване на вода. Обикновеният, т. нар. малък водосвет се извършва за поръсване за здраве, за освещаване на дом и пр. по всяко време на годината и на деня. Вода се освещава и при св. Кръщение, за жена в деня, в който е родила и в други случаи. Тези водосвети се извършват както в храмовете, така и в домовете, на открито и на други места според нуждата.

В навечерието на празника Богоявление и на самия празник се извършва Велик водосвет. Той се прави само в храмовете. Освещава се също цялото водно естество, като кръстът се потапя (хвърля) в открити водоеми: реки, извори, езера и морета. Тази практика води началото си още от ранната Църква. Чрез потапянето на светия Кръст се възпоменава кръщението на Иисус Христос във водите на река Йордан.

При всички тези водосвети се четат различни молитви, но техният смисъл е един и същ: Светият Дух да слезе и да освети водата, за да бъде тя за здраве, благословение и спасение на тези, които пият, потапят сe или се поръсват с нея.

Съществуват различни обичаи, предания и практики за приемането на богоявленската вода, но много от тях не са истински църковни. Други са направо езически, магически или суеверни. Мнозина пият богоявленска вода, след като са тримирили, т.е. не са яли и пили нищо през първите три дни на Великия пост. Това е обичай, който се е появил в нашата Църква паралелно с практиката на рядкото причастяване. Т.е. светената вода е заменила светото Причастие.

Дори в требника в молитвата на богоявленския водосвет се споменава “който се причащава от нея…”. Това е в противоречие с православното литургическо разбиране. Причастяване се нарича единствено приемането на светите евхаристийни Дарове – Тялото и Кръвта Христови. Тяхното редовно приемане е същината и средоточието на духовния живот в Църквата. С нищо не може да бъде оправдана практиката след тримиренето да се пие светена вода, вместо да се приема свето Причастие. Иначе защо в сряда и петък през Великия пост се служи св. преждеосвещена Литургия?

В този смисъл бих Ви посъветвал да не слушате съвети и обяснения, които Ви отдалечават от Причастието. Подобни съвети са истинска напаст в нашите църковни среди. Проявявайте здрав духовен разум и насочете сърцето си към светото Причастие. Само то ни прави причастни с нашия Спасител. Пристъпвайте към него редовно след необходимата за целта подготовка.

А светена вода – богоявленска или “обикновената” пийте при необходимост: при болест, при душевно страдание и при други подобни нужди с вяра и с молитва. По принцип светената вода се пие на гладно, но когато човек е болен това изискване естествено отпада.

Гледайте да не измествате духовната същина с разни правила.

Божието благословение да бъде над Вас.

Презвитер Стефан