Изследователи: император Управда (Юстиниан Велики) бил славянин от град Средец. Фердинанд искал да стъпи там, но разузнаването го предупреждава, че турците са заложили стотици килограми експлозив.

Нека си припомним кой е съзидателят на този импозантен храм, на този въплътен чрез мрамор, сребро и злато апотеоз на християнския дух. Според едно от житията му неговото рождено име е Управда, славянин и по майка, и по баща. Част от изследователите смятат, че е роден в с. Ведряни в околностите на град Средец, днешна София.

Други казват, че се е появил на бял свят някъде в днешна Северна Македония, но науката не е категорична за родното му място.

Чичо му Юстин, родом от същото село, отишъл пеша в Константинопол,

без да носи нищо със себе си освен една кожена дреха.

Тук, благодарение на природните си дарби, бързо се издигнал, като накрая станал и император. Той довел в Константинопол жена си Любкиня и сестра й Бегленица, майката на Управда. След смъртта на чичо си младият славянин заел византийския императорски престол под името Юстиниан.

Новият владетел се прославил както с успешните си войни, така и със заслугите си пред християнската църква и православието.

Но императорът ще остане в историята

най-вече като съзидателя на "Св. София".

Поради бунтове бил опожарен старият храм със същото име, построен още от св. Константин Велики. Тогава Юстиниан събрал най-добрите строители и без да щади никакви средства, се заел със съграждането на храм, наистина за удивление на вековете както по размерите му, така и по богатото му художествено достойнство.

Юстиниан избира за негови архитекти физика Исидор от Милет и математика Антимий от Трал, а

в строежа са били ангажирани близо 10 000 души.

При освещаването на църквата на 27 декември 537 година Юстиниан изрича крилатата фраза: "Соломоне, аз те надминах!"

В продължение на почти хиляда години "Света София" е най-голямата църква в света и все още е четвърта в класацията на най-големите християнски храмове. Още от древността тя е призната за изключителен паметник на архитектурата.

Куполът на храма достига 60 метра височина; дължината на църквата е 85 м, а широчината е 77 м. Колоните на вътрешните галерии са от мрамор, порфир и серпентин. Олтарът бил отделен от средната част на храма чрез четиринадесет сребърни колони, разположени две по две и със златни капители. На тези колони са били иконите на Спасителя, Божията майка и светите апостоли. Четирите страни на светия престол в олтара са били златни плоскости, а горната част е била излята от злато, украсена със скъпоценни камъни и поставена на златни колони. Над светия престол бил поставен сребърен балдахин. За украшение на главния олтар са били

употребени 16 000 кг сребро.

Колко голям е бил този храм, може да се съди по броя на служителите, които император Юстиниан е назначил в него. Самият той пише: "В светата Велика църква трябва да има свещеници не повече от шестдесет души, дякони сто, дякониси четиридесет, иподякони деветдесет, четци сто и десет, певци двадесет и пет. А целият брой на почитаемите клирици на светата Велика църква трябва да бъде четиристотин двадесет и пет души, и освен тях оше сто привратници".

По-късно през вековете възхитителното творение на Юстиниан Велики бива похитено от католиците латинци, а през 1453 година и от мюсюлманските завоеватели. Но Великата църква не престава да провокира бляновете на нови и нови владетели. Като например царете от Третия Рим. А също и на българския цар Фердинанд. Неговият звезден миг настъпва през есента на 1912 година. Започва Балканската война и българските войски стремглаво громят армията на падишаха.

“Ражда се седмата Велика сила в света”,

пишат немските и английските вестници.

Фердинанд вече предвкусва триумфа си – минаретата на Истанбул се виждат на хоризонта. Той си е поръчал специална императорска мантия далматинка, византийски костюм, извезан със злато, и обсипана със скъпоценни камъни императорска корона. Както и каляска с шест бели коня. Целта му е да побие кръст над "Света София" и да бъде коронясан в нея като своите далечни предци – императорите на Латинската империя.

Но тази негова мечта не се споделя дори от неговите роднини като английския крал Джордж V, който предупреждава българския цар за опасността: "Ако на кубето на "Света София" бъде поставен кръст,

мюсюлманите ще хвърлят храма

във въздуха.

В цял свят ще започнат мюсюлмански вълнения..."

А междувременно великият везир Къбръзлъ Мехмед Кямил паша заплашва посланиците на Великите сили: "Ако българите влязат в Цариград, всички посланици, всички дипломати, всички чужденци християни ще бъдат изклани до един! Всички християни в цяла Турция ще минат под ножа!"

За да пие вода от извора, българският цар извиква спешно при себе си капитан Самарджиев, заместник-началник на Разузнавателната секция към Генералния щаб. И капитанът излага информацията, до която се е добрал най-добрият български разузнавач Ангел Пецев: "Ислямски фанатици наистина са заложили под "Света София" стотици килограми взрив. Взривяването му ще бъде сигнал за свещена война на исляма срещу християнството в цял свят".

Всъщност Фердинанд успява да влезе в “Света София”

На 14 март 1896 година българският княз пътува за Истанбул. След официалната си среща със своя суверен султан Абдул Хамид, князът го помолил да остане насаме в тогавашната джамия "Ая София" само за половин час.

Султанът се съгласил, но при условие че с него ще влезе и един офицер от неговата гвардия. Турчинът наблюдавал дискретно как Фердинанд отместил с бастуна си една рогозка и открил отдолу една по-особена, порфирена плоча. Това било мястото, на което стоял по време на литургия василевсът Юстиниан. Българският княз също стъпил на порфирената плоча и се помолил… познайте за какво?

Само че Бог отказал да изпълни молитвата на католика Фердинанд Български. Българското настъпление е спряно при Чаталджа и царската мечта да превземе Цариград умира.

И все пак няколко години по-късно столицата на Османската империя бива превзета от християните. На 13 ноември 1918 година френско-английски военен контингент окупира Истанбул. Генерал Луи Франше д'Еспере тържествено влиза в някогашната столица на Източната Римска империя. Дни след това група гърци заедно с един свещеник се примолват на началника на окупационния корпус да влязат в "Света София". Така след 465 години под сводовете на катедралата отново отеква възгласът "Слава на Отца и Сина и Светия дух!" – отслужена е отново православна Божествена литургия.

Какво ще се случи оттук нататък с този емблематичен храм, за който се твърди, че

крие в недрата си Свещения граал,

тоест потира, с който Христос по време на Тайната вечеря отслужва първата християнска литургия?

Православните пророчества твърдят, че превръщането на "Света София" на 24ти юли 2020 г. в джамия е знаково събитие. Вероятно в сътворената от свети Юстиниан Велики величествена катедрала отново ще отекват православни литургии. Не е ясно само дали руснаци или гърци ще побият върху купола християнския кръст.