Забраняват публикуването им през Втората световна война, за да не се предават тайни съобщения чрез тях.
Помните ли филма “Всичко за Стив”, в който Сандра Бълок беше автор на кръстословици? А може би много от вас са гледали и американския документален филм Wordplay (“Игра на думи”), в който съставители на кръстословици се състезават за награда от 4000 долара. Тези ленти може би нямаше да съществуват или да бъдат толкова вълнуващи, ако преди 109 години английско-американският журналист Артър Уин не бе създал най-популярната игра на думи. Идеята се върти в главата му много време преди това, докато на 21 декември 1913 г. не публикува майката на днешните кръстословици като коледен подарък в неделния брой на американския всекидневник “Ню Йорк Уърлд”.
Всъщност първата кръстословица е
имала формата на диамант,
в която била изписана думата забавление. А след това Артър Уин започнал да търси думи, които да започват с букви от тази дума.
За ориентир под ребуса авторът написал и кратки обяснителни бележки за търсените понятия. Очевидно играта се харесва на читателите, защото малко след това в редакцията започват да прииждат писма с кръстословици, съчинени от читатели на вестника. А повече от век по-късно ребусът от думи е съществена част от всяко уважаващо себе си издание.
Във времето, в което възникват, кръстословиците са голямо предизвикателство за печатарите. Нерядко се случва да се разместват или препокриват квадратчетата. Ето защо издателите на “Ню Йорк Уърлд” вземат решението да спрат публикуването на кръстословиците в изданието. Това обаче предизвиква огромно недоволство сред читателите и редакцията е принудена да възобнови страницата само седмица по-късно.
Бумът на кръстословиците става повсеместен, а през 1924 г. американците Дик Саймън и Линкълн Шустър пускат на пазара книга с всички кръстословици, публикувани в “Ню Йорк Уърлд”. Томчето се превръща в бестселър. Само за три месеца от него са продадени над 40 000 екземпляра.
По-късно кръстословици се появяват върху
покривки, салфетки, тениски, чанти
и дори върху тоалетна хартия.
Думата “кръстословица” на английски език също еволюира през годините. Първият ребус, публикуван от Артър Уин преди повече от век, се казвал Word-Cross Puzzle (от англ. - кръстословичен пъзел). По-късно наименованието е сменено на Cross-word (кръстословица), а след това тирето отпада. Терминът е официализиран през 1930 година, когато се появява за първи път в речниците.
Освен забавно решаването на кръстословици се оказва и доста полезно занимание. Учени от колежа “Алберт Айнщайн” в Ню Йорк установили, че решаването на 1-2 кръстословици на ден прави интелектуална и физиологична гимнастика на мозъка и го предпазва от болестта на Алцхаймер. А според британеца Тим Форестър решаването на буквени загадки в продължение на един час води до изгаряне на 90 калории. Друг позитив от решаването им е, че поддържа мозъка по-млад с 10 години, сочат данните от британско изследване.
Българин пък държи рекорд по кръстословици в книгата “Гинес”.
Инженер Христо Йоницов е автор на
най-дългата непубликувана кръстословица.
Тя е с дължина 300 метра и 30 сантиметра. Йоницов целял творението му да бъде дълго колкото Айфеловата кула и малко отгоре. Кръстословицата му е на 1001 листа, като последният имал мисия - да надмине височината на парижката гордост с 30 см. За да състави кръстословицата от почти 94 000 термина, той прекарал 14 години и два месеца в четене на енциклопедии, има стотици часове в националната библиотека. Започнал рекорда на 55 години, завършил го на 69. И имал специални правила, на които кръстословицата трябвало да отговаря - на всеки ред да има само по едно жълто квадратче, с което се контролира коефициентът на трудност. Архивът от думи бил подреден от А до Я, прилежно записан в 7 тефтера. Христо отбелязва значенията - да няма повторение, и надминава предишния световен рекорд шест пъти.
Най-голямата публикувана кръстословица пък съдържа 132 020 квадратчета с 12 842 указания хоризонтално и 13 128 – вертикално и е съставена от Ара Ованесян в Ереван, Армения, от ноември 2007 г. до октомври 2008 г.
Рекордът за най-плодовит създател на кръстословици се държи от Роджър Скуайърс, който през 1978 г. влиза в Книгата на “Гинес”. Той е публикувал повече от 66 000 кръстословици. Роджър също държи и рекорда за най-дълга дума, използвана в публикуван ребус.
Кръстословицата постепенно се превръща от забавление във важна част от живота на хората. А през 1926 г. сервитьор се самоубива в Будапеща и оставя след себе си празна кръстословица с обяснение. В бележката пише: “Решението ще ви даде точната причина за моето самоубийство, а също и имената на замесените хора.”
По време на Втората световна война обаче властите забраняват кръстословиците, тъй като е можело да се използват за предаване на тайни съобщения от врага.
