Бостън е едновременно един от най-старите и най-младите градове на САЩ. Парадоксът е лесно обясним. Cъздаден e от британски пуритани през 1630 г., което го нарежда сред първите британски колонии в Северна Америка. Многобройните колежи и университети, сред които два от най-престижните в света - Харвард и Масачузетския технологичен институт, пък го изпълват с млади обитатели, което го прави града с най-висок процент(34%) жители на възраст между 20 и 34 г.

Някои го смятат за най-европейския американски град - все пак става дума за центъра на Нова Англия. Това се дължи вероятно на архитектурата от края на XVIII и началото на XIX в., която изкласилите по-късно небостъргачи не са успели да изместят. Гледката е еклектична, но без да дразни - стъклени супермодерни сгради и исторически постройки съжителстват в хармония. Странна кръстоска между резервирания дух на Лондон от времето на крал Джордж III и енергията на просперираща Америка в епохата на Кенеди.

Впрочем, ако се питате къде се намира най-старият ресторант в САЩ,

той е точно в Бостън, столицата на щата Масачузетс. “Юнион ойстър хаус” отваря врати през 1826 г. и оттогава не ги е затварял. Членовете на клана Кенеди били сред редовните му посетители.

Най-любопитният факт обаче е, че през 1796 г. Луи Филип, крал на Франция от 1830 до 1848 г., е живял в изгнание на втория етаж на къщата, когато отдолу все още не е имало ресторант. Бъдещият монарх се прехранвал, давайки уроци по френски на млади дами.

Най-лесният начин да се стигне до това място е да се следва Фрийдъм трeйл - маршрут, който за улеснение на туристите е начертан с червено по тротоарите. Който обича да ходи пеша, неизменно тръгва по него, за да извърви около 6 км, минавайки покрай 17 исторически забележителности.

Началото на пътеката е в зеленото сърце на Бостън - централния парк. Голямо удобство за пришълците с коли е, че точно под него има огромен подземен паркинг, където автомобилът може да бъде оставен за 24 ч срещу $ 28 - неоценимо удобство за голям американски град, където паркирането е ад по презумпция. Така човек, след като се наслади на зеленината и се информира в намиращия се в парка туристически център, е готов да се гмурне в историята.

Маршрутът води до място, свързано с един от най-драматичните епизоди в историята на Бостън.

Американците го наричат “Бостънско клане”,

за британците то е “инцидентът на Кинг стрийт”.

Така или иначе 5 март 1770 г. става неизменна част от събитията, довели до американската революция през 1775 г. По онова време напрежението между 13-те британски колонии в Америка и короната се е изострило дотолкова, че в Бостън са пратени войски. Причината за обтягането на отношенията е, че няколко години по-рано Лондон налага данъци върху голяма част от стоките, внасяни в колониите. Така на 5 март 1770 г. се стига до сблъсък, при който “червените мундири” стрелят по тълпата недоволни заселници и убиват 5-има души. Събитието веднага се превръща в оръжие на пропагандата срещу британската тирания.

За да бъдат успокоени духовете, стрелялите войници и техният капитан са изправени на съд. Адвокат им е не друг, а човекът, който впоследствие ще стане вторият президент на САЩ - Джон Адамс. Независимо от убежденията си той произнася такава блестяща защитна реч, че 6-има от подсъдимите са оправдани, а другите 2-ма осъдени за непредумишлено убийство. Джон Адамс е втори братовчед на лидера на движението за независимост Самюел Адамс, чийто паметник днес е точно пред “Фенъл хол” - друга историческа забележителност на града. Тази масивна сграда някога била място за сбирки на богатите търговци, но именно там Самюел Адамс и останалите патриоти наелектризирали населението с речите си. Сега там има голям туристически информационен център и магазинчета за сувенири.

Съвсем близо е “Куинси маркет” - любимо място за похапване и почивка. Не само защото тук може да се опита кухня от всички краища на света - мексиканска, японска, китайска, тайландска, италианска, традиционна американска и каква ли още не, а и защото ястието може да бъде изядено на масичка навън, докато човек

наблюдава спектаклите на уличните артисти.

Мимове, музиканти, акробати си изкарват хляба, събирайки импровизирана публика. “Куинси маркет” е едно от най-оживените средища в Бостън денем и нощем.

Когато продължи по Фрийдъм трейл, любопитният няма как да не научи и за друго

ключово събитие от американската история -

чаеното парти.

На 16 декември 1773 г. членове на организацията “Синове на свободата” се качват на 3 кораба в пристанището на Бостън и изсипват натоварените на тях касетки с чай във водата. Чаеното парти е кулминация на недоволството срещу решението на Британския парламент да налага с данъци заселниците в нарушение на принципа, че те могат да бъдат облагани само от местните парламенти.

Много от хората, превзели корабите и изхвърлили чая, са преоблечени като индианци. Според историците така те искали да се идентифицират с изконните американци, обръщайки гръб на официалния си статус на британски поданици. Днес в Бостън има музей на чаеното парти, където актьори с исторически костюми пресъздават събитията, а всеки посетител може да хвърли от корабите в океана бутафорна касетка с чай.

Още един исторически образ се среща на всяка крачка в града - този на Пол Ревер. Неговият паметник на кон стои пред Старата северна черква.

Напълно запазена е и къщата му.

Прочут гравьор на сребро, Ревер влиза в паметта на Бостън през нощта на 18 април 1775 г. Той се качва на коня си и язди от Бостън до Лексингтън, а след това и към Конкорд, за да предупреди опълчението на колонистите за напредването на британските войски. Преди това дал и уговорения сигнал - два запалени фенера на върха на кулата в Старата северна черква (най-високото по онова време здание). Сигналът означавал, че британците идват по вода. Значението на това предупреждение за изхода от сраженията е толкова голямо, че Хенри Лонгфелоу обезсмъртява подвига на Ревер в поема.

Ако човек се е изморил много да върви пеша по историческата пътека, той може да постъпи по два начина - да се метне на тролей (това не е градски транспорт, а туристическа атракция, всъщност става дума за нашарени в ярки цветове ретро автобусчета), но по-добре да опита нещо по-различно - тур с месните “патици”.

Обиколките се извършват с амфибии DUKW от Втората световна война. Основното място за тръгване е “Пруденшъл център”, но има пунктове на още две места - пред музея на науката и аквариума. Турът продължава 80 мин, от които час по сушата и 20 мин във водата. Именно това е и най-вълнуващото в пътешествието - щом “патиците” срещнат вода по пътя си, те се превръщат в корабчета и цепят през нея. Удоволствието струва $ 35 за възрастен.

Като стана дума за “Пруденшъл център”, преди потеглянето на амфибията желаещите

могат да се качат на 50-ия етаж на кулата,

откъдето се разкрива панорама на 360 градуса към града и околностите.

На път към търговската и финансова част на града непременно трябва да се мине през градската градина, която е продължение на централния парк и спокойно може да мине за ботаническа - толкова много цветя има в нея.

След това в западна посока се навлиза в най-тежкарския район “Бек бей”. Там масивните постройки с червени тухлени фасади са разположени край широки булеварди с много зеленина. Апартаментите в тази част на Бостън са най-желаните и най-скъпите. Тук се намира и “Нюбъри стрийт” - улицата на модните бутици и стилните заведения. Наблизо е и Бостънската библиотека. Тя е втора по големина в САЩ след тази на Конгреса, а в нея се съхраняват 23 милиона документа - книги, DVD, карти, музикални записи, видеоматериали. Точно отсреща е “Тринити чърч”, в която заради великолепната акустика се правят много концерти.

За Бостън може да се разказва безкрайно - за театрите, музеите, сред които се открояват Институтът за съвременно изкуство или музеят градина “Изабела Стюарт”, приютил в сграда, подобна на венециански дворец от XV в., забележителна частна колекция от 2500 предмета на изкуството.

Впечатленията обаче биха били непълни, ако посетителят не се отбие до Кеймбридж - предградието, в което са

двата емблематични университета от Бръшляновата лига -

Харвард и Масачузетския технологичен институт.

Те са на другия бряг на Чарлз ривър. Харвард е основан като най-стария колеж в Америка още през 1636 г. Осем негови възпитаници са подписали Декларацията за независимост, завършили са го 8 президенти на САЩ и 62-ма днешни милиардери, а с него са свързани 150 нобелови лауреати. Това е и университетът с най-много дарения в САЩ -

30 млрд. долара само през 2012 г.

Най-старата му част е разположена в парк от 9 хектара, в който се влиза през 27 врати. Повечето сгради на факултетите са културни паметници, а ако човек иска да разгледа всички музеи към университета, едва ли ще му стигне и месец.

Не по-малко престижен, намиращият се в съседство Масачузетски технологичен институт е над 2 века по-млад. Кампусът му е разпознаваем най-вече по огромния купол на сграда N 10. Заради инженерните си умения бобърът е символ на това учебно заведение, чиито здания са свързани с толкова много тунели помежду си, че според популярна там шега само Кремъл и Пентагонът имат повече.