Намира се в южната точка на въображаем кръст, чийто северен край е Чернобил, а източният е на мястото, където през 1888 г. катастрофира императорският влак.

Неголямото село Кулевча се намира в Саратски район на Одеска област. В него живеят предимно бесарабски българи, чиито предци са изселници от шуменското село Кюлевча. Но от известно време то се прочу сред православния народ на Украйна, Молдова и Русия и потокът от вярващи, които искат да видят с очите си истинските чудеса, случващи се в тукашния храм "Свети Николай", става все по-пълноводен. А много поклонници след това се връщат тук пак и пак.

С какво ги привлича

този обикновен селски храм?

Наистина, обградената от зелени декоративни храсти и цветя черква е истинско райско кътче след суетнята на големия град. Тук служи отец Павел, който разказва за чудесата, случващи се в храма, посветен на св. Николай Мирликийски. Но преди да покани поклонниците вътре в черквата, свещеникът ги води към големия поклонен кръст в двора. Той е и първото чудо на Кулевча. Всъщност тукашният кръст се явява долната точка на един огромен въображаем кръст, разпрострял се над територията на цяла Украйна. По благословението на благодатни църковни старци в четирите противоположни краища на страната са въздигнати четири поклонни кръста. Северният е в Чернобил, южният е в Кулевча, западният е в Стари Почаев, а източният – под Харков, на мястото на катастрофата на императорския влак през 1888 година.

Ето и историята на поставянето на четирите кръста - преди доста време при сляпата монахиня Вера от Киев дошъл за съвет монах Иоан. Тя му казала: "Ти имаш откровение от Пречистата да въздигнеш четири кръста от четирите краища на Украйна; ако направиш това, ще извършиш велико дело!". И назовала четирите населени пункта. За да се увери в думите й, отец Иоан отишъл да се допита и при своя изповедник, един над 120-годишен старец от Урал. Изповедникът се помолил в олтара и след това рекъл:

“Това е велико дело!”

Иоан отишъл и при трети старец, в Одеса; той също се помолил и казал: "Това е велико дело!". Чак тогава отец Иоан се заловил за работа; намерили се спонсори. Самите кръстове изработили от 1300-годишен блатен дъб.

На 19 октомври 1888 година под Харков катастрофира специалният влак, в който пътували император Александър III, съпругата му Мария Фьодорова и техните деца. Десетки хора загиват, но царското семейство остава невредимо. Спасението им било

обявено за Божие чудо,

а на мястото на катастрофата по нареждане на императора били въздигнати величественият храм - "Преображение на Христа Спасителя" и параклисът "Неръкотворно спасение". По време на Втората световна война храмът бил взривен до основи, а параклисът – силно повреден. Именно от този разрушен храм били взети четири тухли, които били положени в основите на четирите дъбови кръста. Заедно с тях били заровени и парчета от скалата, в която са изсечени основите на светогорската Велика лавра.

Но да се върнем в черковния двор в Кулевча. Там поклонници има всеки ден, но в събота, когато се отслужва молебен, пристигат по до 600 вярващи от Украйна, Молдова и Русия. Всички те първо се покланят пред кръста.

А второто чудо са лилиите, поставени зад стъклото на Казанската икона на Божията майка. Стъблата им са отрязани, но те продължават да растат и да цъфтят цяла година! Ето какво точно се случва – на Светли петък стъклото на иконата се повдига и миряните поставят лилии, откъснати от техните градинки. После цветята се освещават и стъклото отново затваря кутията на иконата. С времето цветята не изсъхват, а продължават да растат, макар и без корени. Обвиват се като венец около лика на Пресвета Богородица и пускат пъпки, които

разцъфтяват точно на празника Света Троица.

Ето какво разказва още отец Павел:

- Учените от ботаническите градини в Киев и Одеса две години изучаваха това явление. Няколко клонки взеха със себе си в лабораториите, а други поставиха под стъклата на други икони.

Обясниха, че ако растенията се развиват еднакво при различните условия, това е естествено явление. Но ако растат само в Казанската икона, значи става дума за неизвестно на науката явление. Така и стана – оцеляха и се развиваха само лилиите в иконата на Божията майка!

Третото чудо – в средата на храма има голямо разпятие, което вече пета година мироточи. При това мирото изтича обилно само в петък, събота и неделя, когато има богослужения. От понеделник ручейчетата започват да пресъхват, остават да сълзят само 2-3 от тях.

И това не е всичко – на общата икона, на която са изобразени св. великомъченик Георги Победоносец и св. Пантелеймон Целител, по време на реставрацията й забелязали нещо удивително: като вдигнали стъклото, реставраторите видели, че

на него се е изобразила иконата!

И това изображение е трайно, не може да се отстрани от стъклото. Подобно явление е наблюдавано и в няколко руски храма, а също и в черквата на киевския Въведенски манастир, където има икона на Богородица, наречена "Призри на смирение". Учени от различни отрасли на науката, в това число и криминалисти, изследвали киевското чудо и стигнали до извода, че явлението има свръхестествен характер.

В кулевчанския храм също така мироточи и иконата на Касперовската Божия майка. А с иконата на Иверската Богородица започнали да се случват чудеса, когато тя все още принадлежала на една от енориашките. Отец Павел отишъл да опее починалата й майка; тогава

жената му показала една обикновена икона

– кой знае защо образът на Богородица бил започнал да се покрива от някакво червеникаво петно, което приличало на кръв.

"Когато подариха на храма тази икона, ние поканихме съдебни медици от Одеса, за

да изследват състава на червеното петно

– разказва отец Павел. – Тяхното заключение беше: "Не е възможно да определим химическия състав".

Тоест в природата такова вещество не съществува.

Наистина, те доказаха, че в него има съдържание на желязо в същото количество, каквото бе открито и в мирото, изтичащо от Касперовската икона. И отново загадка – желязото обяснява червения цвят на петното на първата икона, но защо тогава мирото не е червено?"

Как могат да се обяснят всички тези свръхестествени явления от духовна гледна точка?

"От една страна, това е последният зов на Господ

към падналото човечество, за да се осъзнаят хората,

да се покаят и да се завърнат при Бога и при своето собствено спасение – така разсъждава отец Павел. – Нравствено падение, разврат, насилие, убийства, наркотици, алкохолизъм – човечеството е загубило и съвест, и срам. И затова Господ ни призовава към покаяние. От друга страна, Той иска да укрепи в нас вярата. Съветската машина ни превърна в бездушни винтчета. Няма Бог, няма грях – значи всичко е позволено. И така живеем вече много години."

Според думите на свещеника Господ ни показва тези знаци по иконите – миро, кръв, за да ни призове чрез по-нисшето и да ни преподаде висшето. Вижте как се държи едно непослушно дете – и да го викаш за обяд, и да не го викаш, то няма да дойде. И тогава

майката прибягва до хитрост,

взема нещо интересно и го показва на синчето: "Андрей, ела тук, виж какво имам!". И детето оставя приятелчетата си и тича към майка си, а тя го хваща и – хоп! – слага го на масата да обядва.

Така и тук – всички търчат към Кулевча, за да видят с очите си чудесата. А Господ – хоп! – ни покрива със Своята благодат. И човекът се потапя в тази благодат, усеща, че нещо необичайно се случва с него. Полека се променя, става друг. А след това му се иска да дойде още веднъж и още веднъж. Човекът започва да разбира, че глада на своята душа може да утоли само тук, в храма.

"През 2003 година се разболях: саркома с метастази. – пише презвитерата на отец Павел. - Предписаха ми облъчване, химиотерапия. Но вече ми бяха направени две хирургически операции и аз отказах тези процедури; започнах да идвам редовно тук, в светиниколския храм, поръчвах молебени. Когато след една година минах на изследвания, резултатите бяха добри.

Всички казваха, че това е чудо!

Но аз имах още и оток в гърлото, и голяма киста на бъбрека. Отново отказах медицинско лечение, продължих да идвам в храма, молех се, четях Богородичното правило, молех за помощ с упованието, че Господ ще ме изцели. Отец Павел ми събираше от светото миро от кръста.

И аз чувствах, че вече имам сили да живея по-нататък.

Неотдавна бях при ендокринолога, той отново настоя за операция и ми даде направление за Киев. Подготвяйки документите, направих нови изследвания и лекарят установи, че бъбрекът ми е съвършено здрав – няма нито киста, нито камъни, нито песъчинки. Когато ми прегледа гърлото, каза: "Странно. Вижда се, че там е имало нещо, но сега няма никакъв оток".

Очевидно Господ ми дари своята милост и аз съм Му благодарна за всичко! Сега аз съм напълно здрава – изследванията ми са нормални, а хемоглобинът ми е като при мъжете."

И още един разказ – на Олга, която работи като медицинска сестра в Одеса: "Тази година дойдохме в Кулевча по Рождество и гледаме – около храма цъфтят виоли (анютини очички). Такова нещо през зимата

никъде не съм виждала.

Тук идвам често след един такъв случай. Преди това мъжът ми, който е съвършено нецърковен, не ме пускаше. Миналата година за пръв път дойдохме в Кулевча със сина ми и буквално на следващия ден на една улица в Одеса го блъсна една тойота. Колата летяла с много висока скорост, челното й стъкло било потрошено, ламарините на капака и калника били смачкани. Сина ми го откарали в същата болница, където мъжът ми работи като лекар; направили му пълни изследвания, но не установили абсолютно никакви увреждания с изключение на няколко драскотини. Мъжът ми каза, че такова нещо не може да бъде – и така започна и самият той да ходи на църква".

Ето и част от останалите записки в храмовата книга:

"Най-после спрях пушенето, след като цели 11 години се опитвах да го направя със свои сили";

“Премина ми главоболието. Главата ме болеше непрекъснато от 1985 година, когато се върнах от Афганистан";

"12-годишно момче се излекува от проказа на лицето, която го мъчеше от 6-месечна възраст";

"Молихме се дълго цялото семейство да имаме детенце. Аз съм бременна. Слава Тебе, Господи!".