Плевен ще отбележи с тържествен ритуал 10 декември, денят, в който преди 144 г. свободата тръгва от града-герой към България. Ритуалът започва в петък от 11 ч на централния площад Възраждане". Свещеници от трите храма в града ще отслужат панихида в памет на загиналите в Плевенската епопея.

Слово ще произнесе кметът Георг Спартански. Ще бъдат поднесени венци и цветя в знак на признателност към воините освободители. В ритуала ще участват военнослужещи от Плевенския гарнизон. За годишнината символът на града - Параклис мавзолей Св. Георги Победоносец", ще бъде осветен с цветовете на българския трибагреник от 18 до 21 часа.

Епопеята за Плевен от 1877 г. продължава пет месеца и минава през 3 щурма и дълга блокада, довели до капитулацията на 40-хилядната армия на Осман паша. Битката за Плевен решава изхода на Руско-турската война. Според историци по мащаби и кръвопролитие - 31 хил. жертви, епопеята няма равна във войната.

На 11 септември 1877 г. генерал Михаил Скобелев, облечен в бяла униформа, яхва бял кон и повежда своите войници в третия щурм за Плевен. В ранния следобед със страхотен щиков удар е превзет редутът Кованлък. До вечерта пада и Исса ага.

За 30 часа скобелевци отбиват 4 атаки. В петата Осман паша хвърля половината от армията си. Телата на 6500 убити застилат бойното поле на възвишенията край града. Легендата разказва, че след поражението

генералът плакал като дете, захлупил лице

в гривата на любимия си кон.

В първите свободни дни на декември 1877-а плевенчани идват да погребат загиналите. Върху могилите сковават дървени кръстове и в памет на жертвите наричат безименната долина Мъртвата.

След 100 г., в юбилейната 1977-а, потомците даряват пари и труд и на това място издигат панорама “Плевенска епопея”. От първата копка на 19 януари до тържественото откриване на 10 декември се разгаря небивало по размаха си строителство. Отвън панорамата я носят 4 каменни щика,

корпуса ѝ стягат три пръстена, колкото са жертвените атаки.

На платното вътре е изобразено бойното поле. Под почернялото от барута небе траншеите дълбаят пръстта, тревата гори, между пламъците са пръснати късове от войнишки шинели. На хребета в далечината сред оръдията, пушките и каруците се вижда как генерал Скобелев на белия си кон размахва сабя и под куршуми и снаряди повежда най-кръвопролитното сражение. В гибелната битка пада убит всеки втори от отряда му, наброяващ 13 000 души.

Майор Горталов, последният останал на възвишенията, е нанизан върху вражеските щикове и върху остриетата надупченото му тяло е издигнато над редута.

Другата панорамна зала показва като на живо края на обсадата.

“Четвърти щурм няма да има!”, отсича генерал Едуард Тотлебен. Военният инженер пристига в края на септември и започва да изгражда руската блокадна линия край града. Вдигнат е защитен вал на река Тученишка, преградата е взривена и отприщената стихия отнася 28 воденици и караджейки със складираните в тях жито и брашно за вражеската армия.

“Противникът е напълно обграден. Съобщенията със София и Видин са прекъснати. Достигаме решително превъзходство”, пише Тотлебен на 25 октомври. Стратегията си обявява на 6 ноември: “Въздържам се от атаки. Изчаквам гладът да принуди Осман паша да си пробие път или да се предаде”.

Покрай Вит аскерите мръзнат в траншеите и землянките. По-страшен е гладът - дават им 30 грама клисав царевичен хляб. Помитат ги болести и епидемии, по полетата вкочанясват трупове на дезертьори. От минаретата звучат жалните молитви на ходжите.

Тогава Осман паша взема решение за пробив. През нощта срещу 10 декември аскерите се отлепват от позициите и се придвижват до реката. Притисната от 3 страни от руските войски, армията на гаази Осман паша внезапно се разбива. Хиляди хукват през трупове и локви кръв и скачат в ледените води на Вит. Отсреща долината се пълни с руски униформи, свистят шашки, чуват се възторжени викове. Зад хълма на дълга върлина провисва бяло знаме.

Раненият Осман паша минава на бял кон моста над Вит.

Влиза в караулката и обявява капитулацията на 40-хилядната си армия.

“Никога дните не са еднакви.

Ако единият е слънчев, другият е тъмен, даже черен”,

казва и предава сабята си на победителите. Часът е 2 следобед на 10 декември 1877 г. Плевен ликува, свободата тръгва към България. На другия ден руският император Александър Втори връща сабята на победения Осман паша.

Епопеята за Плевен от 1877 г. продължава 5 месеца, минава през 3 щурма и дълга блокада, довела до капитулацията на армията на Осман паша. Битката за Плевен решава изхода на Руско-турската война. Според изследователи на епохата по мащаби и кръвопролитие - 31 000 жертви, Плевенската епопея няма равна във войната.

Историческите боеве оживяват с 45 тона живописна боя върху

панорамното платно, което е изопнато на 115 м и

се крепи само на един шев.

Рисувано е преди 44 г., а изображенията по него са запазени заради високото качество на боите. 

В годината на откриването през залите на Панорамата преминават 900 000 души. Паметникът става символ на града-герой.

В началото на 90-те години потокът на посетителите оредява, а харчовете по поддръжката растат. Чуват се гласове съоръжението да мине на по-икономичен режим, някои дори предлагат временна консервация. Никой обаче не се наема да предвиди как би се отразила промяната върху панорамното платно и идеята е забравена.

Паметникът бе застрашен от затваряне и през 1998 г. заради повреда в климатиците. Тогава имаше опасност платното, поело тонове боя, да засъхне и да се напука неспасяемо. През 2001 г. пък се появи слух, че под основите на монумента лъкатуши подземна река, просмуква се в почвата и в по-далечно бъдеще може да разцепи конструкцията. Експертизата на пластовете опроверга мълвата.

Преди 16 г. цял Плевен въстана срещу чиновническо недомислие, което за малко да прати овце и крави в Мъртвата долина.

През 2005 г. 531 декара от музейната земя бяха обявени за пасище.

в скица на общинската земеделска служба. Оказа се, че статутът на мемориалния Скобелев парк, в чиито очертания влизат Панорамата, костницата, братските могили и историческите редути, е променен със заповед на тогавашния екоминистър. Заличават го от регистъра на защитените местности, защото там не виреели диви дървесни видове.

При прекатегоризацията обаче някой не доглежда, че законът за защита на паметниците пази Мъртвата долина от април 1969 г. Чиновническият гаф се пренася в кабинетите на аграрното министерство, откъдето спускат задача до местната земеделска служба да връща парцелите на собствениците. Там дори разчертават нова скица на терена, но вече превърнат в “ливади за трайно ползване без поливка при 6-а категория на земите”.

Документът незнайно как попада във военния музей и баталията пламва. Музейният шеф първи удря камбаната на протеста.

Има опасност скандалът да напусне границите на България, защото са засегнати държави, чиито бойци са воювали за свободата ни. Подобно посегателство обругава паметта на руснаци, украинци, беларуси, молдовци.

“Плевенска епопея” членува в Световната асоциация на панорамите. “Ако тази международна общност научи как Плевен се кани да разпродава свещена земя, проблемът може да придобие неочаквани мащаби”, твърдят историци.

“Няма да пуснем овцете и кравите да газят костите на героите. Няма да позволим да бъде унищожена историята на Плевен!” Тези призиви сплотяват цял град, първенци, депутати.

Емоциите стихват едва когато се разбира, че архивите пазят нотариалните актове отпреди 70 г., според които военният музей е собственик на днешния Скобелев парк.

За 125-годишнината от Освобождението за първи път след пуска фасадата на паметника бе пребоядисана. Наситеният тъмночервен цвят, символизиращ кръвта на загиналите по редутите, бе запазен и при поправката за 1 млн. лева през 2013 г. Обновяването пусна асансьор, който издига посетителите върху бетонния покрив на Панорамата и от 50 м височина те могат да наблюдават бойното поле на сраженията от септември 1877 г.