Как мощите на св. Николай Чудотворец се озоваха в град Бари?

06.12.2021 Spomen.bg онлайн

Съдбата на светите мощи на големия Божи угодник св. Николай Чудотворец е не по-малко интересна и изпълнена с неизвестни от самия му живот. Обикновено при споменаване на мощите на св. Николай читателите веднага се сещат за гр. Бари, Италия, но тук естествено възниква въпросът: защо в Бари, какво общо има този град в днешна Италия с живота и дейността на св. Николай?

На 26 август 1071 г. имп. Роман ІV (1068-1071 г.) среща при Манцикерт в решителна битка селджукските турци, водени от Алп Арслан (1059-1072 г.). Доста преди този сблъсък селджуците създават проблеми на Византия в пограничните райони в Асия и императорът се надява, че с тази битка ще отстрани проблема с турците веднъж завинаги. За съжаление, византийската армия не само претърпява сериозно поражение, но и самият имп. Роман е пленен. Това открива пред войската на селджуците огромно поле за нашествия и грабеж. Няколко десетилетия по-късно имп. Алексей І Комнин (1081-1118 г.) ще успее да си върне контрола върху Мала Азия, но както историците отбелязват, битката при Манцикерт е началото на предизвестения край на Византия. 

През 11 в. положението във Византия от времето на св. Николай е много различно. Египет, който е бил житницата на Римската империя и е снабдявал със зърно Рим и Константинопол в продължение на векове, вече е безвъзвратно загубен в полза на арабите. Калабрия се е превърнала в новата житница, която снабдява със зърно Антиохия, а товарите се доставяли по море от кораби на Бари и Апулия.

Благодарение на тази търговия много италиански градове се въздигнали и се започнала сериозна конкуренция за първенство между тях.

Едно от следствията на тази конкуренция и стремеж за превъзходство е събирането на св. мощи, като по този начин градът попада под протекцията на съответните светци, чиито мощи притежава и това спомага за укрепването на политическия и социалния му статус. Тази надпревара за мощи не е нещо ново, като началото е поставено от самия император св. Константин Велики и е продължена от наследниците му, които превръщат Константинопол в средоточие на светостта, ако по този начин можем да изразим събирането на свещени реликви и мощи в столицата на империята, изграждането на съответните култови места за тях, съпътствани от съответното литургично развитие и прослава.

Доставчиците на зърно за Антиохия от гр. Бари и Апулия отдавна ще да са били узнали за славата на големия Божи угодник св. Николай, когато решили да се възползват от този смутен за Византия период и да придобият за града си мощите на светеца. През 1087 г. на път за Антиохия те направили първи опит да ги получат, но се оказало, че в този момент гр. Мир бил изпълнен със селджукска войска, която погребвала свой предводител. След като продали зърното в Антиохия, по обратния път към Бари те решили да повторят своя опит и този път имали успех.

Селджукската армия била напуснала гр. Мир. Голяма част от местното население все още се укривало в близките планини и гори и градът бил почти пуст. В храма, където почивали мощите на светеца, имало четирима монаси, които били заловени от моряците и заплашени със сила да кажат, къде точно се намира тялото на светеца. Един от тях се поддал на заплахите и показал на търговците мястото, което се е намирало под олтара. Мозайката в олтарната абсида била разбита с чукове и под нея се открила гробищната камера. Един моряк се спуснал вътре с въже, но в бързината паднал върху благоухаещите мощи на светеца и ги повредил.

Търговците и моряците от Бари се страхували, че новината за този варварски акт може бързо да достигне до укрилото се в близките гори местно население и да се стигне до кръвопролитие. Ето защо се налагало да действат възможно най-бързо. Те пренесли част от мощите на корабите си, като ги полагали в предварително приготвените за случая свещенически одежди. Била взета и безценната глава на светеца.

Въпреки бързината обаче, неколцина местни жители научили за случилото се и се спуснали към пристанището. Силите на местните хора били недостатъчни, за да влязат в открит сблъсък с екипажа на корабите от Бари, но въпреки това успели да предизвикат голям скандал, който принудил търговците да върнат чудотворната икона на св. Николай, която също била похитена, както и да пожертват значителна сума за местния храм на светеца.

На 9 май 1087 г. мощите на св. Николай били тържествено посрещнати в гр. Бари. По-късно, за да оправдаят действията на търговците, се ражда преданието, че сам светецът се бил явил на барийците и им заповядал да пренесат тялото му, за да не попадне в ръцете на мюсюлманите.

Паралелно обаче се раждат и други версии на тези предания, според които мощите били пренесени в Бари от крадци или пирати. Бързината, с която действали търговците и моряците от Бари, явно не им позволила да заграбят целите мощи на светеца. Казваме това, защото по същия сценарий десет години по-късно венецианците, които са били част от Първия кръстоносен поход, повтарят грабежа над гр. Мир и вземат със себе си останалата част от мощите на светеца.

Тук едва ли е необходимо да преповтаряме историческата истина, че участниците във всички кръстоносни походи почти винаги са забравяли основната цел на тези походи и са подлагали на грабежи и безчинства областите, през които са преминавали, без да правят голяма разлика дали населението е християнско или мюсюлманско. Днес много от свещените реликви и мощи на светци на Запад са пренесени именно по време на кръстоносните походи, като особено богата е била плячката при превземането на Константинопол.

Вторият грабеж, който правят венецианците, е родил парадокса за паралелното съществуване на две гробници на светеца, които претендирали да имат в пълнота неговото нетленно тяло – тази в Бари и тази във Венеция.

Гробницата в Бари, която е съхранявала взетото от барийците през 1087 г., не е била отваряна до средата на 20 в. С решаването на проблема с претенциите на двата града и енигмата около това, какво съдържа гробницата в Бари, се заема италианският антрополог Луиджи Мартино, който в периода 1953-1957 г. е имал възможност да изследва мощите от Бари. По Божия милост и неизследим Негов промисъл този антрополог живял достатъчно дълго, за да може да изследва и мощите на светеца след отварянето на гробницата във Венеция през 1992 г.

Изследването показало удивителни резултати – в Бари липсвала част от мощите на светеца, които се възпълвали от тези, открити във Венеция в съотношение приблизително 5 към 1 в полза на гробницата в Бари. Към липсващите близо 5 части от мощите на светеца във Венеция венецианците добавили чужди останки, които да ги възпълнят, в това число детски и женски кости.

Това доказало, че в действителност търговците от Бари не са успели да вземат всичко от гробницата на светеца в гр. Мир – нещо, което по-късно са направили венецианците, които заграбили останалото. Изследванията на Луиджи Мартино ни дават и още много любопитни подробности, които косвено потвърждават истинността на това, което днес наричаме църковно предание и което наред със Св. Писание е чистият извор на нашата вяра.

Така например Л. Мартино установява, че св. Николай е бил висок 168 см. Бил е също строг постник, който се е хранил изключително с растителна храна. Имал е характерни заболявания, които се получават при продължителен престой в тесни и влажни помещения – потвърждаващи достигналите до нас чрез преданието сведения за престоя му в тъмница по време на гоненията на Диоклетиан. Починал е на възраст между 70 и 80 години.

Може би най-интересното откритие обаче е възстановката на лицето на светеца, което през 2009 г. група учени от университета в Манчестър под ръководството на Каролайн Уилкинсън прави. На базата на краниологичните измервания и рентгеновите снимки, направени от Л. Мартино, Уилкинсън реконструира лицето на св. Николай, което напълно съвпада с лика, който имаме традиционно в православната иконография. Високо чело, изпъкнали скули и брадичка, смугла кожа и кафяви очи.

В славянските църкви празникът Летни Никулден се отбелязва на 9 май, докато в гръцкия синаксар е отбелязан 20 май като ден на пристигането на мощите в Бари.

Източник: Двери на православието / www.dveri.bg