Скромно ще премине тази година почитането на паметта на голямата актриса Стоянка Мутафова. Близки ще се съберат на гроба ѝ по повод 2 години от кончината ѝ.
Дъщеря ѝ Мария Грубешлиева - Муки кани тесен кръг близки приятели да отбележат датата до гроба ѝ на Централни гробища, който наскоро беше осквернен и ограбен.
Стоянка Мутафова почина от възпалена жлъчка, довела до некроза на целия мехур и като следствие сепсис, тежка пневмония и некрози по краката. Заради сепсиса спешно я оперират и отстраняват жлъчния мехур. Той всъщност е огнището на инфекцията и е напълно некрозирал. На 97 години една банална хрема е тежък проблем, а такава обща и голяма инфекция е медицинско предизвикателство. Веднага след операцията Мутафова била добре и първото нещо, което казала на дъщеря си Муки, било: “Обичам те!”.
Така и не научава за
кончината на Стефан
Данаилов, който
лежи в съседна
стая...
В последните години Стоянка Мутафова беше наистина Госпожа Стихийно бедствие, но бедствията се струпваха предимно на нейната глава. През дългите години артистична кариера беше получила травми от сцената - паднали кулиси, падане от сцената, дори шамар от сценичен работник, а това не остава без последствия. Иначе беше пълна въздържателка, непушачка, хранеше се здравословно, обичаше най-много шоколад, но накрая лекарите ѝ забраниха дори това удоволствие.
Десетки пъти
се пускаха слухове,
че слиза от сцената,
а тя пак се връщаше
като феникс,
защото точно сцената беше нейната жарава, на която възкръсваше от всички болежки.
Но сцената, колкото и да е вълшебна, не лекува всичко. Много сериозни бяха проблемите на Стояна с очите - и двете с катаракта, почти не можеше да чете, а това страшно ѝ липсваше. Специално за нея печатаха репликите за ролите ѝ. “Тя си е такава - много емоционален човек. Трогна се до сълзи от вниманието на всички за нейното здраве. Да ѝ се неначудиш! Иска да си ходи! Да играе! Първата ѝ приказка след слагането на стент беше: “Кога ще играя пак?”, разказва Муки.
“В черква не влизам. И на смъртния си одър ще се шегувам с тая проклетница - смъртта. Макар че, в интерес на истината, този път, в малкото минути, в които осъзнах в каква ситуация се оказахме с Муки, си казах: “Е, това е краят, ще ни смели!” Наистина този път се уплаших сериозно. Но мина”. (Това е разказ за ситуацията, когато се заклещва в ескалатор в столичен мол, но раните остават дълго - б.р.).”
Повече прояви в памет на една от основателките на Сатиричния театър се замислят за дните около рождения ѝ ден - 2 февруари, когато догодина ще е вековният ѝ юбилей. Директорът на Сатирата Калин Сърменов има идеи за холограмно нейно появяване на сцената, но всичко ще зависи кой ще поеме властта в трупата. (Засега прогнозите са в негова полза - б.р.) По идея на Сърменов в салона на театъра вече има поименен стол на името на великата сатиричка.
Стоянка Мутафова не беше забравена - на входа на дома ѝ с помощта на кмета Йорданка Фандъкова, бе открита паметна плоча на нейно име и на името на Нейчо Попов и Георги Калоянчев - неин съсед.
Заговори се и
за паметник -
идеята е да е на Централни софийски гробища, за да могат хората, освен със скръб, да се поклонят на близките си и с усмивка. А тя да е заедно с Георги Парцалев... Идея!
Два месеца преди да изпълни 98 години, актрисата Стоянка Мутафова почина на Никулден (6.12.) в 6,15 ч. във Военна болница. Сбъдна се най-лошото ѝ предчувствие - че ще си отиде точно на 97 години! Уви, така и се случи. Фиксацията ѝ идва от факта, че майка ѝ, за която тя се грижи предано до края на дните ѝ, умира точно на тази възраст, и то след лошо падане.
В лични разговори Стояна е признавала, че се страхува от това число, направо го мрази, че все още пред очите ѝ е жизнената ѝ и интелигентна майка, която внезапно угасва. (Баща ѝ умира много млад - б.а.) Екатерина Мутафова е една от най-образованите жени за времето си. Завършва история в Софийския университет, владее френски и латински.
Във филма на Рангел Вълчанов “Бягство в Ропотамо” Стоянка Мутафова играе ролята на циганка, която врачува по морето. Седи на плажа и предсказва. В един момент камерата я дава в едър план и тя казва: Слушай, ма! Ти си Стоянка Мутафова, ма... - Верно е. Много познаваш - отговаря истинската Мутафова в едър план в следващия кадър (тя е и клиентката - б.р.) - Познавам! Че живееш 95 години... Пустата му врачка не позна с 2 г...
Стояна често се
шегува, че цифрата
100 ѝ се вижда леко
комична
“Ама, моля ви се, виждала съм какво представляват хора на тази възраст. Не знам дали бих искала да изглеждам като тях”, твърди Мутафова. Тя не съжалява за нищо. Понякога обаче се чуди какво би станало, ако се беше отдала на любимата си археология. “Някога се отнасях подигравателно към баща ми, който ме убеждаваше, че това е моето призвание - да копая делви и черепчета. Той ми казваше: “Ще попадаш на неочаквани светове”.
Беше прав. И винаги когато ме е било яд на театъра, съм си мислила: “Боже, защо не съм някъде, където мога да открия нов град.”
Наричаха я “родена аристократка, шут по призвание”. Да припомним, че рекордът за “Гинес” като най-дълго играла актриса на сцената ѝ се размина... заради една колежка рускиня и за съвсем малка разлика.
“Много пъти съм си задавала въпроса: Ако има рай (И ако Бог ми е простил всичките щуротии и аз отида в рая), знам, че ще срещна и двамата - и с Нейчо, и Роберт (първият ѝ съпруг). Каква ще бъде тя?!? Айде, викам си, не мисли за това ма, Стояно! Никъде не е лесно, и в рая няма да е лесно.” (24часа)