Бърнс реагира с репликата, че е представител на страна победителка и че няма нужда от пропуски за блокада от съюзническа войскова част, че в момента се извършва военно престъпление, че вилата е по международните конвенции американска земя и че нахлуването ще се таксува като обявяване от СССР на война на САЩ. Почервенял от яд полковник Свиридов свива знамената.
"В четири сутринта един българин отчаяно заблъска вратата на представителя на САЩ в София. Когато вратата се отвори, той се строполи вътре с вик на благодарност..." Така започва репортажа си от София The Hunted в списание "Тайм" от 11 юни 1945 година.
Българинът е Георги Михов Димитров, известен повече като Гемето. Американският посланик е Мейнард Бърнс. Резиденцията му e вила в Княжево. Геме Димитров наистина търси закрила в четири часа сутринта на 24 май 1945 година. Той току-що е извършил
бягство при шанс 1 на 1000.
Цял месец е под домашен арест в жилището си на "Граф Игнатиев".
Апартаментът е на третия етаж и
е строго охраняван.
Гемето успява да се измъкне посред бял ден - на 23 май, и то през парадния вход. Веднага се свързва със секретарката си от времето, в което е бил свободен - Мара Рачева, едно момиче на 23 години, което ще бъде убито пет дни по-късно.
Двамата се отправят към английския дипломат Морис, но последният му затваря вратата и иска от него да изчака, докато получи инструкции от Лондон. Не му помага и полковник Бейли от Интелиджънс сървиз. Тогава Гемето търси Чарлз Ланиус, американски разузнавач под прикритие на журналист към вестник "Ню Йорк таймс", грък по произход. Ланиус веднага се свързва с американския посланик Мейнард Бърнс. Ланиус е човекът, който извежда Гемето от София през
кордона от съветски военни постове.
Поема го в два часа през нощта, постовите го знаят като гуляйджия и скандалджия, едно удобно прикритие, и не надничат в колата му. В четири часа беглецът вече е във вилата в Княжево. За разлика от англичаните американецът му отваря вратите си. На сутринта Бърнс отива в София и провежда срещи с екзарх Стефан, с регента Венелин Ганев и с министър-председателя Кимон Георгиев, който е изненадан, че научава за бягството на Гемето от него, а не от вътрешния си министър.
Междувременно бягството най-сетне към 9 часа е разкрито, след като милиционерите, придружаващи лекарите, не са намерили арестанта в апартамента му. Югов и Трайчо Костов побесняват. Обявена е тревога,
арестувани са около 600 души.
Никакви следи от Геме Димитров не са открити. Бърнс сам сюрпризира Държавна сигурност, като съобщава, че му е предоставил убежище в територия на САЩ. Веднага към Княжево потеглят три камиона въоръжени милиционери. Пристигането им съвпада с връщането на Бърнс от столицата. Посланикът влиза във вилата и се връща с револвер в ръка. Заявява, че могат да влязат в резиденцията само през трупа му, което означава война със САЩ. Решителността на американеца стряска милиционерите. Но те застават около вилата в очакване на инструкции. Бърнс звъни на военния представител на Щатите в Съюзническата комисия генерал Крейн и иска подкрепление. Генералът не разполага с повече от един джип и 6 войници. Застават на входа. Бърнс заминава за София на преговори с министър-председателя и Антон Югов. Преговорите траят повече от два часа и само твърдостта на американския посланик сковава вътрешния министър да не извърши някое своеволие. В това време Бърнс чака и инструкции от Вашингтон. Там със случая е запознат Държавният департамент. Накрая инструкцията до посланика е:
Случаят да се предаде на Съюзническата комисия
Това за човека на воинската чест Бърнс означава да хвърли Гемето на лъвовете. Бърнс укрива инструкцията от Вашингтон и заявява на българите, че департаментът взема поне засега под закрила беглеца. Връща се в Княжево. Там намира Ланиус, който е научил, че вече съветска войскова част се готви да атакува вилата. Бърнс дава оръжие на Гемето и го поставя на пост на горния етаж до прозореца. Генерал Крейн моли за помощ колегата си от английската военна комисия генерал Оксли. Последният веднага се отзовава и изпраща английски войници в подкрепа на малкия отряд защитници.
Англичаните и Червената армия
пристигат почти едновременно. Докато войниците на генерал Оксли застават до американците, полковник Свиридов започва да разполага съветски войници от 4 камиона около вилата. Бърнс и Крейн застават на входа с револвери в ръце. Свиридов пристига с парламентьор, като предлага за посланика, генерала и преводача Блек специални пропуски, за да преминат блокадата. Бърнс реагира с репликата, че е представител на страна победителка, че няма нужда от пропуски за блокада от съюзническа войскова част, че в момента се извършва военно престъпление, че вилата е по международните конвенции американска земя и че нахлуването ще се таксува като
обявяване от СССР на война на САЩ.
Почервенял от яд полковник Свиридов свива знамената. Блокадата остава. Бърнс използва Ланиус и през Атина спешно съобщава във Вашингтон, че е обсаден в собствената си резиденция. Вместо разбиране, че твърдата политика е единственият изход, от департамента веднага му нареждат да не оказва съпротива на съветските военни и да предаде беглеца. Съдбата на Димитров да остане от компетенцията на българското правителство. И този път
Бърнс не се предава
Пак укрива съдържанието на инструкцията. Продължава битката за Гемето. Бърнс знае, че нито в София, нито в Москва ще допуснат, че всичко това той върши на своя глава и против волята на началството си и противниците му отстъпват. Започват преговори за официално извеждане на Гемето вън от страната. Блокадата е вдигната. На 4 септември от София излита самолет, в който освен Геме Димитров в емиграция заминава и съпругата му. За сина и дъщерята не се получава разрешение. Заедно с емигриращите за летище Касерта в Италия, база на американското командване, пътува Мейнард Бърнс.
НЕУДОБЕН
ЗА БЪЛГАРСКИТЕ политици Геме Димитров е съперник за властта, за руснаците - враг, който ще се бори докрай за това България да остане независима.
Двама души искат главата му. Георги Димитров е заявил, че в малка България място за двама Георги Димитровци няма. А Трайчо Костов се бои, че Гемето може да знае негови мръсни тайни за сътрудничеството му с английските тайни служби през периода 1939-1940 г. Опит да бъде ликвидиран Гемето правят и от Москва, като използват боледуването му от бронхопневмония и му предлагат лечение в Барвиха. Гемето знае какво го чака там и отказва. Тогава е поставен под домашен арест в четириетажната кооперация.
ПОСЛЕДЕН ОПИТ
НА 30 август 1945 година Трайчо Костов извиква в кабинета си офицера от контраразузнаването Иван Сотиров.
Предава му 18 други офицери и сержанти, агенти от ДС за организиране на засада край вилата и ликвидиране на Геме Димитров, който все някога ще напусне резиденцията на път за летището. Какво са представлявали агентите, личи по думите на самия Иван Сотиров, споделени за първи път през 1993 година: "Единствен аз бях кадрови офицер и с прилична физиономия." Организирани са три засади. "Американците - продължава Сотиров, - излязоха с един голям джип. Шест души. Шофьор. До него полковник. И зад тях - четирима войници с бели каски и четиримата с еднакви мустаци... Дадох знак на агентите никой да не стреля... По-късно в кабинета на Трайчо Костов ядох калая. Не различих Гемето - лъжех аз, но оня не ми вярваше. Изтри си очилата и меко каза: "Иване, братко, признай си, бе!" Аз отново отрекох..."
