На 24 ноември 1966 г. става една от най-тежките катастрофи в историята на българската гражданска авиация. Самолет с 82-а души на борда се разбива над Братислава. Загиват всички пътници, като сред тях е 42-годишната оперна дива Катя Попова.

Катя Попова е била голямата любов на индиец. Той никога не я срещнал, не се знае и дали е чувал великолепния  глас. Образът  го покорил от снимка в списание. Трогателната история е разказана в 7 писма.

Музеят в Плевен пази във фонда си тези изповеди, откакто през 1987 г. сестрата на певицата Дора Попова дарила архива . Любовта пламва у индиеца като в приказка в един мрачен ноемврийски ден на 1958 г. Говинда Рао върви под дъжда през полето на родното си село Венкаташалам. Тръгнал е на гости при приятел. Внезапно погледът му пада върху книжен свитък, загърнат в храстите. Навежда се и върху просмукано от влагата списание вижда снимка на жена.

Индиецът прибира необичайната находка и бързо се връща вкъщи. Старателно изсушава мократа страница и дълго се взира в лицето от хартията. Пленен е от красотата на младата жена - струва му се, че през очите  се вглежда в душата  и сякаш долавя трептенията. Разгадава коя е непознатата по текста под снимката в списанието.

Там пише: “Катя Попова, оперна певица от България, дебютира с ролята на Манон от едноименната опера на Масне в Комик опера в Париж. Завладяващото  певческо изкуство бе посрещнато с ентусиазъм от парижката публика. Гостенката от България е певица и актриса от висок ранг. Емануел Бондил, директор на Гранд опера, лично поздрави певицата за големия успех и я покани да гастролира като Маргарита във “Фауст” от Гуно" в оглавяваната от него опера”.

По онова време френската музикална критика сипе суперлативи за дебюта на Катя Попова. “Една чудесна Манон. Блестящ успех! Щастливи сме да покажем на френската публика най-вярната, неповторима и очарователна Манон!”, твърди публикация в “Юманите” от 1958 г. “Това е истинската Манон, създадена от двама гении и претворена от една чудесна българска певица, която  вдъхна втори живот”, присъединява се “Фигаро”. “20 години не съм чувал такава Манон”, възкликва внукът на Масне, музикалният критик Крушон.

 Говинда Рао изрязва отзива от намереното списание и го залепва на гърба на снимката. Върху челото на Катя Попова слага точка с мастило - иска му се да я приобщи към индийската традиция. Мисли си, че съдбата му е подарила невероятното преживяване да се влюби по снимка и от хиляди километри разстояние. След 4 месеца - през февруари 1959 г., Рао изпраща първото си писмо. Не знае адреса  - затова надписва плика “За Катя Попова, певица от първи ранг, България”

“Снимката ме привлече от пръв поглед. Духът ми бе пленен. Но не съм способен да проумея силното  въздействие. Накрая реших, че между нашите две тела е имало някакво привличане в предишния ни живот. Ако това не е било, възможно ли е в мене да се породи любов?”, пише чужденецът.

Признава, че е разглеждал безброй снимки на жени от Северна и Южна Индия - нито една не е стигнала до чувствата му. И все по-убедено повтаря, че дължи влюбването си на “кръвна връзка между двамата в предишния ни живот” “Почти нищо не знам за вас - дали имате семейство и деца”, продължава Рао. Не крие, че за него е непостижима мечта да види някога обичаната жена. Затова я моли да му изпрати друга своя фотография. Накрая се зарича: “Ще пазя снимката ви до края на дните си - тя е кръвно свързана с мене. Докато съм жив, няма да ви забравя!

Искрено Ваш: Говинда Рао, 5.2. 1959 г.”

И дописва: “Бих искал да знаете, че съм заклет ерген на 67 г.”

Катя Попова загива на 24 ноември 1966 г. в една от най-тежките катастрофи в историята на гражданската ни авиация. Самолет с 82-ма пътници на борда се разбива над Братислава. Животът на певицата свършва на 42 г.

“Катя Попова е получила емоционалната изповед, изпратена от Индия. Незнайно защо тя не е отговорила на писмото, макар да е била твърде стриктна в кореспонденцията си. През 1970 г. баща й Асен Попов попада на посланието, докато подрежда архива . И решава да пише на Говинда Рао. През януари - март 1970 г. двамата си разменят писма - някои пътуват по пощата, други са предавани чрез дипломати от посолството ни в Делхи.” Това разказва Наташа Хинкова, която е проучвала архива на Катя Попова в плевенския музей.

В писмата си до Асен Попов Рао споделя скръбта на бащата по трагично загиналата дъщеря. Моли се за мир на душата. “Случайно намерената снимка на дъщеря ви Катя ни свързва като братя”, доверява Рао. Почти всички писма до Асен Попов той започва с обръщението “Скъпи братко”.

“Умолявам ви, нека нашата връзка продължи до последния ми дъх”, пише на 27 януари 1970 Рао, който вече е на 78 г. Твърди, че е приел Катя Попова за своя дъщеря. Нарича я Катиани на прочута богиня в Индия.

Писмата са на английски и говорят за солидно образование на автора, казва Наташа Хинкова. За себе си Говинда Рао почти нищо не споменава. Единствено в писмо от 23 март 1970 г. разкрива, че е “роден в знатно семейство”. И изцяло обсебен от мисълта за Катя Попова, споделя, че събира пари, за да увековечи паметта в Индия. Няма данни дали е успял с мемориала. Кореспонденцията между двамата мъже прекъсва в края на март 1970 г.

Катя Попова тръгва към изкуството като дете. Дори куклите си пращала на далечни пътешествия, качвала ги на измислени от нея сцени. След часовете в началното училище правела театър в двора на фамилната къща в центъра на Плевен. За завеса спускала одеяло зад въжето с простряното от майка  пране. Сама майсторяла костюмите и реквизита.

“Играехме популярните Снежанка, Пепеляшка, а когато се изчерпаха, тя пишеше пиеси с приказни сюжети на листчета от ученическата си тетрадка. По едно време превърна в сцена обърнат с дъното нагоре сандък с гасена вар. Катя намяташе майчиния шал с ресни като испанска мантия или го връзваше за циганска пола и танцуваше. Децата от квартала се трупаха да гледат представленията”, спомня си сестра й Диана Попова в книгата на Димитър Василев “Катя Попова - благословена от музиката”.

Бъдещата оперна прима пропяла в училищно тържество. Облечена в рокличка от зелена разтегателна хартия, се появила в ролята на Пролетта, прогонваща Зимата с фъртуните. Едва 7-годишна напредвала с уроците по пиано при известната музикална педагожка Мара Гайтанджиева. През април 1942 г. абитуриентката от девическата гимназия се превъплъщава в принцеса Минехаха в оперетата “Хиавата” от Лонгфелоу. Есента на същата година вече е студентка в консерваторията - учи пеене при проф. Мара Цибулка.

 На 29 юли 1947 г. е назначена за солистка на Софийската опера - класирала се е първа, на конкурса е преборила 70 кандидати. За 12 години тя прави 20 роли, сопраното  звучи в 600 представления, гастролира в над 20 държави на 3 континента - Европа, Азия, Америка. Нейните Наташа Ростова, Манон, Маргарита, Виолета, Мими, Чо-чо-сан са върхове в оперното изкуство, оценяват световни капацитети.

На 8 юни 1965 г. Катя Попова пя Виолета в “Травиата" на Верди в Плевен. Като ученичка в гимназията имах щастието да я слушам в препълнената до предела зала на драматичния театър. Публиката бурно аплодираше всяка нейна ария и я викаше на бис. Накрая тя пристъпи на сцената и след дълбок поклон през сълзи каза, че обича Плевен, където е извървяла първите си стъпки към оперното изкуство.

Днес с името на Катя Попова в Плевен са лауреатският фестивал за млади оперни дарования, концертна зала в центъра на града и улицата, където е била фамилната  къща. На оживеното кръстовище певицата оживява в бронз. Скулпторът Владимир Гиновски я еизваял в ролята на Татяна от “Евгений Онегин” на Чайковски.