На 20. ноември през 2000 г. светът губи един от най-великите режисьори на анимационни филми. Вячеслав Котьоночкин създава гениалния детски сериал "Ну погоди". Няколко поколения деца израстват със симпатичния глуповат вълк и хитрия заек. Сериалът е създаден и излъчван в периода 1969-1986 г. Допълнителни серии са създадени през 1993 и 2006 година.

„Ну, погоди!“ са думи, които най-вероятно са слушани от почти всяко дете в зората на телевизията от Източна Европа. Подозираме, че един поглед е напълно достатъчен, за да чуете думите на Вълка, след серия премеждия, които не завършват по правилния начин. Кой би подозирал, че дори анимационните филми ще се превърнат в една практическа битка в Студената война?

За разлика от неговия американски колега, Вячеслав трябвало да опознае много по-рано едно от най-великите падения на човечеството – Втората Световна война. Ето защо и не успява да преследва изкуството в най-ранна възраст.

За него били подготвени позиции в артилерийско училище, а след това и в противотанково. Дипломира се с военен чин през 1945 г. и най-вероятно специализацията вече била една затихваща война, която по-късно ще се превърне в нова битка. След известно време пътят му го отвежда към филмовото студио „Союзмультфильм“, където бързо ще се преквалифицира като аниматор и художник аниматор. Малко след това продължава работа като художник постановчик, а през 1962 г. е режисьор.

Необходимо е известно време, преди да се родят персонажите, които ще завладеят екрана за малките, разказва сайтът Chronicle.bg за оригинални истории от България и света, който е част от групата на WebCafeBG Ltd.

Вдъхновението идва от една друга интересна анимационна двойка – Том и Джери. Проектът е предлаган на много други аниматори, но задачата се струва доста семпла и не толкова престижна. Едно от предложенията е да се създаде двойка между лисица и петел. Вячеслав решава да бъде малко по-алтернативен и насочва вниманието си към заек и вълк. Започва със зайчето и остава очарован от собствената си творба.

Първите опити за внедряване на анимираната двойка могат да се забележат в анимационното филмче за Чебурашка и Крокодила Гена. Именно в кратките 2-минутни серии ще се появи и един бърз скеч на героите, както ще се и чуе популярната реплика.

Първоначалният спряган за глас на вълка е Владимир Висоцки, но по това време руският изпълнител и актьор вече е подтиснат от жестоката цензура и в последствие започва да злоупотребява с алкохол. В годината на пускане на детското филмче, Владимир се намира в болница с опасност за живота, при това след доста тежък алкохолен запой. Създадени са първоначално 16 епизода, Анатоли Папанов озвучава първата серия, заекът е озвучаван от Клара Румянова.

Що се отнася до музиката, двамата анимирани герои гребат с пълни шепи от творчеството на Източна Европа. Някои по-запалени аудиофили успяват да разпознаят мелодията на Емил Димитров от песента „Ти си отиде през септември“ в 17 и 18 епизод. Първият проект, който прокарва път за създаването на „Ну, погоди!“ е „Жабата пътешественик“. Интересен факт, е че анимираните герои са взаимствани от обкръжението на самия Котьоночкин.

Когато през 60-те години започват да се строят панелни сгради и новодомците се събират най-често пред хода, Вячеслав се наслаждава с охота на различните образи и любимите методи за запиване. Модата на руския входен портиер е събирателна за вълка. Не трябва да забравяме, че антигониста (отрицателният герой), ако изобщо може да съществува такъв, често може да бъде изобразяван с цигара и алкохол. Впрочем, това можем да видим и в популярното анимационно филмче „Том и Джери“.

Към всичко това можем да забележим, че филмовите критици не желаят двата героя да бъдат толкова крайни и се надяват, че сериалът ще бъде малко по-възпитателен, но точно това пък кара Вячеслав да не се отказва от идеята си. Една друга интересна техника кара феновете на Източния блок да се забавляват особено. Създава се по серия на година, която позволява с малко повече изчакване, персонажите да бъдат забравени. Друг интересен успех е, че рисунките и хабитатът на двамата героя напомня много точно за света от 70-те и 80-те години на миналия век.

И така до миналата година, когато излезе новината, че се подготвят нови епизоди на любимият сериал, който ще продължи да разказва историята на двамата най-важни герои. Що се отнася до „Руският Уолт Дисни“, Вячеслав умира през 2000 г. на 73-годишна възраст, но за времето на своето творчество може да се похвали с редица награди, включително и с „Ордена на Усмивката“, който се присъжда от полските деца през 80-те години на миналия век. Мемоарите на режисьора, нарисувал едно от най-запомнящите се анимационни филмчета, също са много успешни и разбира се, носят колоритното име „Ну, Котёночкин, погоди!“.