Митрополит Натанаил почина на 16 ноември 2013 г. в София. Той бе един от най-дейните Неврокопски митрополити. Митрополит Натанаил успя да обедини Неврокопска епархия, наранена особено силно от предизвикания политически разкол в Българската православна църква от края на миналия век.

Светското име на митрополит Натанаил е Илия Иванов Калайджиев. Роден е на 16.11.1952 г. в с. Копривлен, Гоцеделчевско.

Митрополит Натанаил остави в земния си път дирята на големия монах на нашето време (неслучайно живееше в манастира на с. Хаджидимово), отсякъл личната си воля в полза на Бог и хората - безчинно скромен, по детски всеопрощаващ, пословичен безсребреник, благ и чужд на суетата, отдаден безгранично на Бог. Той привлече в лоното на Църквата и своите по-малки братя Стефан Калайджиев - секретар в катедралата “Св. Ал. Невски”, и отец Димитър от Пещера. Дядо Натанаил

живееше по светогорски устав

и разделяше денонощието на три части:

8 часа за молитва, 8 часа в труд и 8 часа за лични нужди, в които влизаше и сънят. Повечето хора се молим за личното си спасение и това на своите близки, дядо Натанаил се молеше за другите, “за всички човеци независимо от кой народ са...” И тези негови молитви ни липсват и днес.

Безбожници сигурно ще пропуснат, че макар и нездрав телесно, Неврокопският владика строеше храмове, възпита във вяра стотици млади в летните детски лагери на манастира в Хаджидимово, издаваше православна книжнина. Но едва ли ще пропуснат да хвърлят вместо шепа пръст на гроба кал и помия върху живота му - че имал досие, че купил хотел в Гоце Делчев и т.н. А който го знае, е наясно, че дядо Натанаил не би предал никого, както и че купи имота от турски бизнесмен, за да осуети строежа на джамия. Казваше:

“По-добре да съм потърпевш за благото на Църквата,

отколкото да давам повод за съблазън.”

И така живя - с мисъл и молитва за другите, не за себе си. Дядо Натанаил бе владиката, който никога не се себеизтъкна, а напротив - намираше себе си за неважен и живееше за Църквата и народа си.

До последно бе на крака, сякаш не ракът на белия дроб го ядеше, не скърцащите по него железа, които носеше след жестока катастрофа преди около 15 години, от която Бог го спасява. Причина за смъртта му всъщност е не ракът, а тромбозата на крака.

Казваше:

“Господ си знае работата, каквото Бог реши, ще е най-добро”.

От синода известиха кончината му преди 8 години с думите: “Митрополит Натанаил ще остане в църковната памет като изряден в монашеското си поприще, богоомъдрен духовник и архипастир на поверените му клир и народ, скъп и незабравим архиерей.”

В Гоце Делчев смятаха да бъде погребан до олтара в митрополитския храм “Св. Кирил и Методий” , но самият дядо Натанаил пожелал приживе да го положат в двора на митрополията вляво от входа. Поискал и поклонението да бъде не в гоцеделчевската катедрала, а в по-малкия храм “Св. Богородица”.

Ето какво сподели за "24 часа" Натанаил Неврокопски през 2008 г. с покойния журналист Николай Москов:

"Като монах аз принадлежа на другия и никой на мен. Бог е сърцеведецът и най-добре знае. Аз съм един от многото, който според слабите си човешки сили се старае да изпълни това, което по време на пострижението е обещал. Но Бог ще въздаде на всекиго не по обещанието, а по изпълнението.

Още като послушник през 1968 г. видях някои свети обители в Русия и в Света гора. После завърших богословие в Гърция, където е нямало прекъсване на монашеската традиция като у нас. В Израел и Синайския манастир в Египет също срещнах опитни духовни старци. През 1986 г. Св. синод ме изпрати на енорийско служение в Лондон. Там се запознах с основателя на манастира “Св. Йоан Кръстител” в Есекс архимандрит Софроний Сахаров, духовен син на преподобни Силуан Атонски, канонизиран за светец.

Но монах се става най-вече чрез молитвата. Благодарение на монасите молитвата на земята никога не спира - това е потребно на целия свят, защото светът стои и съществува благодарение на молитвата.

Почестите и уважението заслепяват. Когато пък Божията благодат отстъпи от духовника, той тогава е опасен за Църквата, защото става повод за съблазън.

Монахът трябва да е светещ фар за своите братя в бурното житейско море и молитвеник за света. Ако хората можеха да видят как истинският монах прегръща чуждата болка и с каква мъка в сърцето си я прави постулат в молитвите си, биха помолили монасите да останат там, където са, и да не спират да се молят за тях. Затова истинските монаси са наречени “земни ангели и небесни човеци”.

За монашеството трябва Божие призвание. И след като човек го получи, да намери монахолюбив духовник, а не монахоборец. 

Монасите се молят на Бога за мир в света, за здравето на хората, за държавните ръководители, на които Господ да помага да управляват по християнски и човеколюбиво, за патриарсите, архиепископите, митрополитите и епископите, които ръководят Православната църква. За всички затворници, наркомани, злосторници и крадци, които Господ да просвети и им помогне да се поправят. За тези, които са потърсили молитвена помощ. Истинският монах се моли на Бога за всички човеци независимо от кой народ са, защото всички са Негови чеда. Освен това монасите отправят усърдни молитви към Бога и за всички починали православни християни, проявявайки по този начин своята любов и към тях, защото те желаят всички да се удостоят да бъдат в рая".

Бюст паметник на покойния Неврокопски митрополит Натанаил бе открит през 2020 г. в центъра на Гоце Делчев на площада, носещ името му. Това се случи в деня на имения му ден, денят на неговото монашеско подстрижение – Неделя православна (първата неделя от Великия пост), поясни наследникът му и негов ученик – Негово Високопреосвещенство Серафим.

Паметникът бе издигнат с помощта на много спомоществователи от града, след единодушно решение на Общински съвет – Гоце Делчев. Предложението бе на кмета на общината Владимир Москов. Идейният проект за бюст паметника е дело на младия и талантлив български скулптор Илия Бояров.

Вечна и блажена да бъде паметта на Неврокопския митрополит Натанаил!