Cмъртта на Робърт Луис Стивънсън през 1894 г. е необикновена като всичко, което се случва в романите му. Последните години от живота си писателят прекарва на остров Самоа в Полинезия, където туземците го почитат като племенен вожд. И не случайно. Той взема тяхна страна, когато след поредицата от граждански войни островът става германски протекторат. За да му се отблагодарят за защитата, местните изграждат път до плантацията му и го наричат Туситала, което на езика им означава "разказвачът на истории".
Когато умира, 400 жители на Самоа носят ковчега му до връх Ваева, където го погребват, според волята му, с лице към морето.
Шотландецът, известен на всички като един от най-големите майстори на приключенския жанр, израства като бунтар и бохем. Вероятно защото му е трудно да се примири със съдбата, която от детството му го обрича на неимоверни страдания. Роденият през 1850 г. в Единбург писател се разболява тежко още на 2 г. и семейството се мести от град в град, за да опита да избави детето от постоянните бронхити, хреми, пневмонии и инфекции, които го повалят една след друга.
Майката на момчето Меги също е с крехко здраве. Тя има дихателни проблеми, към които се добавят и психически, и това прави почти невъзможно да се грижи за момчето. Семейството наема няколко бавачки, една от които - Алисън Кънингам, изиграва огромна роля във възпитанието и формирането на бъдещия писател. По-късно Стивънсън я описва като “моята втора майка, моята първа жена, ангела на моето детство”.
Тя бди до леглото на малкия Смут, както го наричат галено, през изпълнените с кошмари и бълнуване нощи, когато той изгаря от температура. През деня пък, докато е прикован в постелята, тя му чете както Библията, така и популярните по онова време приказки за призраци и други ужасяващи създания.
Заради болестите си Стивънсън многократно започва да учи, но се налага да прекъсва. Семейството непрекъснато пътува из страни с по-меки не толкова влажен климат - Австрия, Германия и най-вече Южна Франция и Италия. Страстта към пътешествията завладява малкия Робърт още от това време.
Когато е на 14 г., баща му решава да го запише в училище за проблемни деца, където най-после момчето започва да се интегрира сред връстниците си. Уроците обаче не го привличат. Стивънсън вече си е поставил една основна цел - да се научи да пише. Още оттогава датира театралната му пиеса, вдъхновена от историята на Дийкън Броди, уважаван бизнесмен през деня и престъпник и крадец през нощта. Темата за раздвоението на личността ще го направи прочут в цял свят след излизането 20 г. по-късно на
прочутата му творба "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд".
През 1867 г., на 17-годишна възраст, Робърт Луи става студент в университета в Единбург, за да продължи професията на баща си и дядо си - инженери, специалисти по проектиране и строителство на фарове. Младежът обаче предпочита да води бохемски живот, който скандализира близките му. Облича се като денди и посещава литературните салони и кръчмите. Родителите му са ужасени от връзката с проститутка, която той поддържа в продължение на няколко години. През 1871 г. Стивънсън решава да се преориентира към правото, но и то не му се услажда. Става юрист, обаче никога не практикува професията.
Изправен е почти пред разрив със семейството си, когато става член на размирно студентско движение, проповядващо атеизма, и заявява на баща си, че е изгубил вярата си. Трудно поносимо за стария Томас Стивънсън, който е убеден калвинист. Като в класическа викторианска мелодрама обаче накрая баща и син се сдобряват.
През следващите години Робърт Луи Стивънсън отново се отдава на пътуване из Франция и Белгия. В Барбизон среща Фани Озбърн, американка, която е с 10 г. по-възрастна от него. Художничката живее разделена от мъжа си, без да е разведена, и сама отглежда двете си момчета, но едното умира. Всъщност тя е във Франция точно за да лекува душевната си травма. Между нея и писателя пламва любов от пръв поглед. През 1878 г. тя заминава за Калифорния, за да получи развод. Робърт Луи иска да я последва, но парите не му стигат, а и баща му го заплашва да му отреже издръжката.
Разочарован, писателят решава да предприеме
странно пътешествие на магаре из Франция.
Тръгва само със спален чувал и няколко най-необходими вещи, натоварени на гърба на магарицата Модестин. Днес планинската обиколка, направена от шотландеца - 230 км за 12 дни, е известна като
"маршрута на Стивънсън".
Книгата "Пътуване с магаре в Шевен", публикувана през 1879 г., и досега е сред настолните на много любители на планинския туризъм.
В края на същата година Стивънсън все пак стига до Америка. Там едва не умира от пневмония и дължи живота си единствено на Фани, която 6 седмици не се отделя от леглото му. Когато се възстановява, двамата сключват брак. Меденият им месец отново е необичаен, те го прекарват в изоставена мина в Калистога, Калифорния, след което се появява книгата "Заселниците на Силверадо".
Първият голям литературен успех на Стивънсън безспорно е появилият се през 1883 г.
пиратски роман “Островът на съкровищата”.
Идеята за него се ражда, когато писателят рисува пиратска карта за развлечение на доведения си 12-годишен син Лойд. Към картата бързо се добавя увлекателна история. В “Островът на съкровищата” писателят въвежда особеност, която ще е много характерна за всичките му произведения - многобройните гледни точки, от които тече разказът и чрез които едно и също събитие е осветено от различен ъгъл. Така преценката за персонажите, случките и за смисъла на повествованието остават отворени за читателя. Интелектуалното предизвикателство към него и изпитанието на способността му да чете измежду редовете стават още по-силни в "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд" (1886 г.), произведение, което превръща Стивънсън в истинска звезда в САЩ.
Следват още шедьоври на приключенския жанр като “Отвлечен”, “Катриона”, “Черната стрела”, “Господарят на Балантрей”.
В края на живота си, когато туберкулозата му се задълбочава, Стивънсън предприема едно последно голямо пътуване. Той обикаля островите из Океания. А от 1890 г. се преселва окончателно на Самоа. Там издъхва през 1894 г., когато е едва на 44 г.
