Страната нямала право на своя армия, но Борис III събира  демонстративно 35 000 щика край Попово.

С едно от най-големите в историята на Третата българска държава военни учения в ранната есен на 1937 г. край Попово България демонстрира на света, че повече няма да се съобразява с унизителния Ньойски договор, който ѝ забранява да има своя армия.

Заради личното участие на Борис Трети учението е известно като царските маневри.

Книгата “Царските военни маневри край Попово - 1937 г.” с автори Г. Лебедев, журналист, и П. Василев, капитан о.з., общественик, излязла година по-късно, разказва подробности за събитието, но деликатно премълчава точния брой на видовете и на въоръженията явно заради военната тайна. Но се знае, че

излизат пехота, конница, бронирани машини,

самолети, инженерни войски.

“Дотогава висшите военни са били само наблюдатели - за първи път в маневрите участват лично министър-председателят - по това време Георги Кьосеиванов, и министрите му, облечени във военни униформи.

Поканени са военните аташета в София на 14 държави, сред които на Германия, САЩ, СССР, Франция, Югославия, както и всички бивши военни министри и стари генерали”, разказва пред “24 часа” директорът на музея в Попово Пламен Събев.

Попово вече имало опит в организацията на такива учения - през 1904 г. тук организирал военни маневри и княз Фердинанд. Българската войска имала свои големи маневри и през 1906 г. край Ихтиман, през 1908 г. в Стара Загора и през 1912 г. край Шумен, но те били все преди Ньойския мирен договор от 1919 г.

Сега избрали Попово, защото се намира приблизително в центъра на държавата и така

никой от съседите нямало да си помисли, че се

готви агресия срещу него.

“През 30-те години на миналия век бавно, но сигурно започва превъоръжаването и възстановяването на предишния облик на армията. Липсва само най-важният елемент за нейната бойна подготовка - големите полеви учения, наричани тогава военни маневри”, допълва Събев.

Край Попово войската си поставя важни цели - да се провери нивото на бойната подготовка и дисциплината, но и да се повдигне духът на народа и вярата му в собствените сили, тъй като по това време мечтата за обединението на българските земи все още е жива.

На маневрите са командировани много журналисти, вдигнато е цяло отделение на радио “София”, което предавало на живо от мястото на събитието концертите на военната музика, мобилизирана е филмовата студия при Щаба на войската.

В местността Шабанца на 15 км от Попово в района на селата Паламарца и Ковачевец е изграден цял военен град, където е разположена главната квартира на щаба. Тук прокарали ток и вода.

Авторите на книгата сравняват военния стан с курорт. Всеки от високопоставените гости разполагал с комфортна офицерска палатка, някои дори били оборудвани с частни телефони. Военните аташета били впечатлени, защото на всеки от тях била зачислена свръзка - войник, който говорел прекрасно родния им език.

В офицерска палатка бил настанен и Борис Трети, но двойна - отпред бил работният му кабинет, а отзад разпънали походното му легло.

Царят обикалял района на “бойните действия” на кон

или с автомобил. Движел се на изток по линията Разград - Търговище, на запад - по линията Бяла - Горна Оряховица - 70 км ги разделяли.

“Червената” дивизия командвал ген.-майор Никола Марков, началник на Шуменския гарнизон.

“Синият” полк бил поверен на полковник Атанас Стефанов, началник на Русенския гарнизон. От запазените материали става ясно, че сините напреднали успешно и принудили червените да се върнат зад отбранителната си линия.

Във военния стан дори прожектирали филм,

свиделстват авторите на репортажите. Избрали “Михаил Строгов”.

Едва ли това е случайно, защото режисьорът Рихард Айхберг снимал лентата 2 години по-рано във Видин, като използвал в масовите сцени близо 3500 български войници от Врачанския, Плевенския и Белоградчишкия гарнизон, както и голям брой цигани, облечени като татари.

Очевидци разказват, че царят дошъл в Попово с автомобил, но всички други високопоставени гости пътували от София със специален влак.

Той потеглил в 7,32 ч и спрял на поповската гара в 15,10 ч в първия ден на маневрите. Във влака било цялото правителство воглаве с премиера Кьосеиванов. То било изпратено на софийската гара от единствения министър, останал в София в онзи момент - министъра на вътрешните работи и народното здраве Иван Красновски.

Маневрите започнали на 26 септември, но за тях се знаело отрано, тъй като представители на инженерните войски започнали подготовката на терен още от лятото - строили пътища, възстановявали чешмите, тогава изградили и моста над Буюк дере в село Иванча, за да премине по него тежката военна техника от Южна България. Той се използва и до днес.

Местната власт начело с кмета на Попово Петър Ламбринов се възползвала от височайшето присъствие в града, за да получи средства, с които павирали улици, изградили сградите на гимназията и железопътната гара.

По-късно след смъртта на царя тази щедрост станала причина благодарните поповчани да вдигнат през 1943 г. единствения у нас бюст паметник на Борис Трети, който неотдавна бе възстановен.

Разборът на маневрите бил в читалището в Попово на 2 октомври. Преди това 9 самолета имитирали бомбардировка над градчето. При подобни учения военните планират и жертви, но поповските маневри се разминават

само с 8 ранени войници, като един от тях паднал от кон.

На разбора отчели техническите възможности на пехотата и на бързите дивизии като добри, действията на конницата като великолепни, работата на малките командири като безупречна, а духът на армията бил определен като извънредно висок. Пред офицерите царят говорил около час.

След това той държал реч и на народния обяд - банкет, който местната управа дала в градската градина върху маси с бели покривки сред много цветя. За обяда раздали 1800 куверта, наоколо били паркирани 300 автомобила, свирили над 100 военни музиканти - така е описано събитието в книгата. Авторите разказват как ученичките от 2 местни училища - стопанското “Трудолюбие” и земеделското, си ушили специални униформи, в които посрещали гостите и им сервирали, но деликатно мълчат за това какво имало по масите.

Борис Трети казал: “Аз съм щастлив да констатирам напредъка, който е постигнат в тактическо, техническо и морално отношение”.

Царят хапнал само едно яйце

и побързал да отиде да посрещне царица Йоана, която пристигнала специално за заключителния военен парад на следващия ден, 3 октомври.

На този ден чествали 19 г. от възкачването на Борис на трона. Той се провел на поляната във военния стан, за гостите изградили 2 трибуни. Запомнил се и с това, че били осветени 32 нови знамена, а 116 юнкери от Военното на Негово величество училище в София получили тук първото си офицерско звание.

Един от тях - морякът капитан първи ранг (полковник) Анатоли Златаров, е написал през 1995 г. в спомените си за онзи тържествен момент: “Цялата нощ срещу 3 октомври валя дъжд, но на сутринта времето беше топло и слънчево, като нашето настроение.

Царят държа слово в патриотичен дух, после спря пред всеки един от нас - млади офицери в юнкерски униформи. Всеки му се представяше. Когато му казах, че съм от Сливен, той каза: “Хубав, борчески град!”.

После го носили на ръце - този начин за изразяване на особена любов и уважение към началството бил широко практикуван. Така правели учениците от гимназиите и студентите, пише Златаров.

На царските маневри били направени много снимки. Музейните работници от Попово са издирили голяма част от тях и са подредили изложба в залите на градската художествена галерия “Кирил Майски”.