„Далеч от вас няма радост, светът е пустиня“, пише до своята съпруга Бонапарт, за когото нейната обич била по-важна от всичко.
Моя единствена Жозефин, далеч от вас няма радост, светът е пустиня, в която обикалям сам и не мога да отворя сърцето си. Вие не сте отнела само душата ми. Вие сте мисълта на целия ми живот.
Ле Троа Илет, Мартиника (френска колония), 1778 г.
Мари Жозеф Роз Таше дьо ла Пажри, дъщеря на дребен аристократ и богат робовладелец, има един особено изявен талант – обаяние, което пленява... мъжете. Чаровна, жизнена, дръзка, но и твърде палава, доста лекомислена, необичаща забраните. За Мари всеки очаква един добре уреден живот с подходящия за нея мъж. Само дано авантюристичният й дух не я погуби, смятат близките й.. Иначе талантът й при всяко положение трябва да й издейства чудесно място в обществото.
И все пак има и по-красиви, и по-умни, и по-благородни по кръв от нея във Франция, но... никоя от тях няма да подчини владетеля на Европа, както ще го направи тя.
„Един ден ще бъдеш кралица на Франция... повече от кралица“.
Това предрича гадателка на младото момиче. Да, Мари ще бъде повече от кралица, ще стане императрица Жозефин, чиито писма, любов и благоволение ще са по-важни от съдбата на цял континент. Ще остане в историята като безсмъртната любов на великия пълководец Наполеон Бонапарт.
В онзи момент, когато врачката вижда съдбата на девойката, нейният бъдещ любим е все още едно сополиво хлапе от Аячо, остров Корсика, за което никой не би дръзнал да предвещае, че някога ще бъде император.
Мари обаче никога няма да забрави това предсказание. Подобни врели-некипели не впечатляват особено нейното семейство, което урежда напълно изгоден брак за 16-годишната креолка с 19-годишния виконт Александър дьо Боарне.
Но съдбата има други планове за Жозефин и бъдещия велик пълководец.
Свидетелството от тайната католическа венчавка на Наполеон Бонапарт и Жозефин дьо Боарне бе продадено през март 2016 г. от френската аукционна къща “Озена”.
Ценният документ е бил част от колекцията на американския милиардер и франкофил Кристофър Форбс. Той е известен ценител на антикварни ценности и притежава богата лична колекция от времето на племенника и наследник на Наполеон - Наполеон III, но става ясно, че притежава и брачното свидетелство на Бонапарт и Жозефин.
Историята на документа е наистина интересна. Според източниците от онова време
Жозефин дьо Боарне е била най-голямата любов на генерал Бонапарт.
Владетелят твърдял, че тя е доста повече от просто хубавичка и я заливал с любовни писма в дните, които бил далеч от дома.
Въпросната тайна католическа сватба е вдигната осем години след гражданския им брак. Френският пълководец се решава да се венчае в църква заради отказа на папа Пий VII да го коронова като император. Духовникът поставя условие пред Бонапарт да сключи католически брак със съпругата си. Наполеон се съгласява, за да избегне обществен скандал.
Брачното свидетелство е подписано и подпечатано от кардинал Йозеф Феш, който извършва тайната венчавка в двореца “Тюйлери” на 1 декември 1804 година - само ден преди Наполеон да стане император. Кардиналът като посланик на Франция в Рим е и уговорил присъствието на папата на грандиозната коронация в “Нотър Дам”.
Наполеон Бонапарт бил светкавично поразен от красотата на Мари Роз Жозефа Таше дьо ла Пажери. Те се срещат на бал през 1795 г., когато тя е на 32 г., а той - на 26 г.. Сключват гражданския си брак 6 месеца по-късно, като в брачното свидетелство той прибавя 18 месеца към възрастта си, а Жозефин намалява своята с 4 години. Но въпреки голямата любов на императора към Жозефин, връзката им не успява да издържи на постоянните раздели, докато Наполеон се опитва да завладее цяла Европа. Бракът им е анулиран през 1810 г., като двойката няма деца.
Но въпреки развода им и новото съжителство на Наполеон с принцеса Мария-Луиза
императорът не спирал да изпраща подаръци на голямата си любов
под формата на огромни парични суми.
Той короновал и голяма част от семейството й като монарси в различни краища на света. Дори се говори, че
последните думи на Наполеон, преди да издъхне, са били
“Армията. Франция. Жозефин”.
След битката при Ватерло на 22 юни 1815 г., докарала погром на Франция, император Наполеон Бонапарт е пленен от англичаните и прекарва последните 6 г. от живота си на остров Света Елена. Там умира на 52 години. Смятало се е, че е с добро здраве, тъй като неговият епилептиформен синдром не му е пречил ни най-малко.
За причината за смъртта му има доста версии - че е бил отровен (изследвани са дори и тапетите в жилището му на острова) или че е умрял от рак на стомаха. Последната версия е на американския ендокринолог Робърт Гринблат. Той твърди, че Наполеон е умрял от хормонално заболяване, което постепенно го е превръщало в... жена. Симптомите се проявявали 12 г. преди смъртта и отговаряли на болестта на Золенгер-Елисон с постепенно изменение на пола.
Летаргията на императора, трудното уриниране след влизането в Москва, подутите му крака преди битката при Бородино, ужасните болки в стомаха в Дрезден, преумората и невралгията в Лайпциг и накрая апатията при Ватерло - всичко това, казва д-р Гринблат, са признаци, че Наполеон просто си е сменял постепеннно пола. Той започнал да пълнее, фигурата му малко по малко получила женски очертания, а на 40 години половият му орган започнал да атрофира. При аутопсията е установено, че цялото тяло на Наполеон е покрито със слой от мазнини, кожата е много тънка и бяла с много големи бенки.
Знае се, че Наполеон не е бил висок - ръстът му е бил 165 см. На смъртния одър е бил 155 см.
Д-р Гринблат сочи, че като млад Наполеон е бил голям любовник, особено след женитбата му с Жозефин. Десетки са неговите похождения дори с чужденки като полякинята Мария Валевска, от която е имал син. Според лекаря след женитбата с Мария Луиза Наполеон е страдал от импотентност, която не е можел да скрие.
Загубил физическото си здраве, той не губи душевно равновесие. Доказват го предсмъртните му думи към неговия лекар на Света Елена 6 дни преди да склопи очи: “След моята смърт, сега ми остава още малко да живея, моля ви да разкриете моето тяло... Искам да ми извадите сърцето, да го сложите в буркан с винен спирт и да го предадете в Париж на моята съпруга Мария Луиза. Поръчвам ви внимателно да изследвате стомаха ми и получените резултати точно както трябва да връчите на моя син. Аз моля, обръщам се към вас да извършите внимателно изследването. Аз оставям в наследство на всички монархически дворове ужаса и позора от последните дни на моя живот.”
След това Наполеон изпада в кома и след 5 дни умира. Тялото му е погребано на острова, а през 1840 г. останките са пренесени в Париж и поставени в огромен каменен саркофаг в зала на Дома на инвалидите.
