Тя още се играе по цял свят и мачка самочувствието ни.

Hикой друг голям писател не е осмял българите така, както Джордж Бърнард Шоу в пиесата си “Оръжията и човекът”.

В антивоенната си драма хлевоустият ирландец ни описва като елементарни, глупави и скарани с хигиената туземци някъде на Балканите.

Джордж Бърнард Шоу е роден на 26 юли 1856 г. в Дъблин. Той е драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик. В началото на неговата кариера никой не иска да издава романите му.

Прехранва се със статии и коментари за театър и музика в различни литературни издания. Подписва се с инициалите Дж. Б. Ш. и бързо придобива славата на оригинален, злъчен и остроумен журналист.

В драматургията пробива с пиесата “Къщата на вдовеца”. Автор е на близо 30 драми и комедии, най-известните сред които са “Професията на г-жа Уорън”, “Кандида”, “Избраник на съдбата”, “Човек и свръхчовек”, “Майор Барбара”, “Андрокъл” и др.

За пиесата си “Пигмалион” (1913) има награда “Оскар”.

През 1925 г. получава и Нобелова награда. Умира на 94-годишна възраст на 2 ноември 1950 г. в село Ейът Сейнт Лорънс край Лондон.

Пиесата “Оръжията и човекът” е играна за първи път в Лондон на 21 април 1894 г.

Сред публиката е и Оскар Уайлд,

другият голям ирландски и британски драматург, писател и поет.

В лондонската преса пише, че Шоу сам се хвалел с автентичността на творбата си: “Създава впечатление, че действително съм бил в България.”

Действието в пиесата се развива по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Швейцарският капитан Блънчли е доброволец в сръбската армия.

Отрядът му е атакуван от български войници, той бяга и се спасява в един дом, където, представете си, живее годеницата на капитан Саранов, герой от битката при Сливница.

Ето как Бърнард Шоу описва мястото на действието:

“Нощ. Женска спалня в България в малък град близо до Драгоманския проход. Късен ноември през 1885 г. През отворения прозорец с малък балкон вляво се вижда старопланински връх, покрит с осветен от звездите сняг. Интериорът на стаята не прилича на нищо, което може да се види в Европа.

Той е наполовина богат български,

наполовина беден виенски”

След лондонската премиера пиесата се играе с успех и на много световни сцени особено в Германия и Австрия. Българските студенти там протестират срещу тенденциозното омаскаряване на родината и сънародниците им и освиркват постановките на пиесата.

Бърнард Шоу отговаря с типичния си хаплив език: “Когато българските студенти с искрената ми приятелска помощ развият чувство за хумор, няма да има повече проблеми.” Уви, сред нашите студенти няма нито един, който да отговори по достоен начин на остроумния ирландец.

Предлагам ви откъс от пиесата, който дава пределно ясна представа за нейния патос срещу българите:

Майор Петкоф: Как си, скъпа?

Катерина (жена му): О, обичайните болки в гърлото, това е всичко.

Петкоф (убедено): Така е, като миеш врата си всеки ден, колко пъти да ти го кажа.

Катерина: Глупости!

Петкоф (пие кафе и пуши цигара): Не трябва да се отива толкова далеч с тия модерни порядки. Цялото това миене няма как да е добро за здравето, не е природно. Един англичанин в Пловдив се поливаше със студена вода всяка сутрин, като станеше. Отвратително! Всичко идва от тия англичани: те са мръсни заради климата си и трябва непрекъснато да се мият. Погледни баща ми: никога през живота си не се е къпал, живя до 98 и беше най-здравият човек в България. Нямам нищо против едно хубаво миене веднъж седмично за човек на моето високо положение, но всеки ден е направо прекалено.

Катерина: В сърцето си все още си варварин, Пол. Ще ми се да мисля, че се държиш добре пред всичките тия руски офицери.

Петкоф: Полагам усилия. Погрижих се да разберат, че имаме библиотека.

Катерина: Ама не си им казал за електрическия звънец, нали?

Петкоф: Какво е това електрически звънец?

Катерина: Докосваш едно копче, то звъни и Никола се появява.

Петкоф: Че що да не го извикаш?

Катерина: Цивилизованите хора не крещят, когато искат да извикат слугата си. Научих го, докато те нямаше.

Петкоф: Е, и аз научих нещо. Цивилизованите хора не си простират прането тъй, че посетителите да го виждат. Тъй че най-добре да сложиш туй (посочва прострените върху храстите дрехи) някъде другаде.”

Райна е дъщеря на Петкоф и Катерина.

За да впечатли швейцареца тя му казва, че

имат библиотека - единствената в България.

Шоу описва библиотеката: “ Съоръжението се състои от една полица, на която са наредени разръфани книги, облечени в стара хартия с петна от кафе.” А Райна казва на швейцарския капитан, че хора в тяхното положение “мият ръцете си почти всеки ден”.

“Оръжието и човекът” е получавала различни оценки през годините. Някои казват, че това е най-комерсиалната творба на Шоу. Може би заради това все още продължава да живее и да мачка самочувствието на българите.

През 1976 г. пиесата се играе с огромен успех на сцената на Виенския английски театър. През 2006 г. Виена отбелязва 150-годишнината на Шоу със същата пиеса. През 2010 г. през целия юли тя се играе на сцената на Шекспировия театър в Ню Джърси, САЩ.

А през 1958 г. по екраните на Западна Германия излиза военната комедия “Оръжието и мъжът” - филмова адаптация на пиесата на Шоу. Във филма се разказва как швейцарският капитан Блунтшли (Ото Вилхелм Фишер) се сражава като доброволец на страната на сърбите. Когато отрядът му е атакуван от няколко български войници, капитанът разбира, че е снабден с грешни муниции за оръдието, и бяга. Бягството му го отвежда в спалнята на годеницата на врага му, командира на българския отряд.

В ролята на дъщерята Райна се снима

българката Люба Величкова,

която прави кариера на оперна певица и актриса в Австрия и Германия под името Люба Велич.

Филмът се радва на огромен зрителски успех, има и близо десет награди и номинации. Включително и номинации за “Оскар” за най-добър чуждестранен филм през 1959 г. и за “Златна палма” за най-добър филм от международния кинофестивал в Кан през същата година.

И все пак българите намериха начин да си върнат на онзи надменен и злъчен Шоу, който ни обиди пред цял свят, че не обичаме да се къпем и мием. По време на Парижката мирна конференция през 1946 г. основен наш противник е делегацията на Англия, начело с Уинстън Чърчил.

При една от почивките Чърчил вдига чашата с обичайното си уиски към чашата на съветския външен министър Вячеслав Молотов и подигравателно подхвърля: “Хм, българите ли? Че каква нация са те, щом още си честитят банята?!”

В групата обаче е и един окумуш преводач, който реагира блестящо. “Да, сър - казва той много учтиво и с усмивка. - Вярно е, че ние, българите, си честитим банята, но вие пък си честитите, когато спите с жените си...”

Поне така описва случая Иван Мартинов в книгата си “Нестригани спомени”.

Цели 124 години след премиерата ѝ на сцена в Лондон пиесата на Бърнард Шоу, чието действие се развива в България, най-после е преведена и издадена на български език през 2018 г. Преводът е дело на братята Стоян Чапразов и Райко Чапразов, техен партньор е университетското издателство „Св. Климент Охридски“.