Неговото правителство разпуска парламента, управлява с наредби-закони.

Има два периода назад в годините, през които съществуват опити за някакви надмогвания на партийните идеологии уж за доброто на страната.

Първия път е управлението на държавата след преврата на 19 май 1934 г., когато правителството на Кимон Георгиев разтуря парламента, забранява партиите и озаптява политическата партизанщина. Това управление трае по-малко от година, после цар Борис III взема нещата в свои ръце и управлява еднолично държавата до смъртта си през 1943 г.

Вторият път е през 1943-1948 г., когато управляват правителства на Отечествения фронт (ОФ). Той е доминирана от комунистите и управлявана от Коминтерна политическа организация, която прави опит да обедини всички опозиционни партии “под знамето на антифашизма”.

После опозиционните партии са забранени, лидерите им са избити или пратени в затвора.

19 май 1934 г.: борба за

“тлъстите дробчета”

През юни 1931 г. на власт в България идва коалицията Народен блок. Тя обединява различни по състав и интереси политически партии. Коалицията не е посрещната добре от десните сили в страната.

Борба против новото управление започват Военният съюз, Политическият кръг “Звено” и Народното социално движение на проф. Александър Цанков.

На 27 ноември 1933 г. Централният съвет на Военния съюз постановява: “ако се наложи, да се вземе решение за намеса в управлението на страната чрез военен преврат”. Лидерите на нароилите се партии и съюзи не обръщат внимание на тези думи и продължават боричканията си за повече власт, постове и влияние. Според тогавашните народотворения борбата се води за “по-тлъсто дробче” (министерство) и “по-удобно кресло”.

Цар Борис III следи

внимателно “маневрите”

на военните и напрежението във властта. Той се опитва да ги “охлади” като на 9 май 1934 г. назначава умерения председател на Военния съюз ген. Атанас Ватев за министър на войната. Това назначение обърква и разколебава някои от ръководните му дейци, но радикалният Дамян Велчев настоява да се действа.

До правителството достига информация, че военните се готвят да гътнат властта, но то я отхвърля като неправдоподобна. Вечерта на 19 май премиерът Никола Мушанов демонстративно отива на представление на операта “Тоска” заедно с гостуващия в България кмет на Париж.

В 3 часа на 19 май 1934 г. е задействана програмата за преврат чрез верни войскови части. Превратаджиите са посрещнати по най-радушен начин. Военните от месеци не получавали заплатите си.

За няколко часа Военният съюз установява контрол над всички гарнизони в страната. София е блокирана от армията и към 4 часа сутринта на 19 май превратът приключва успешно.

В 5 часа Пенчо Златев и Кимон Георгиев отиват на двучасова среща с цар Борис III, на която му излагат подробно възгледите си за управлението.

В 9 часа Кимон Георгиев

получава официална

аудиенция при цар Борис III

Негово величество подписва поредица от укази – за разпускане на парламента, назначаване на ново правителство начело с него, Кимон Георгиев, сливане на няколко министерства, окрупняване на окръзите, уволнение на висши офицери.

На 14 юни с наредба закон са забранени политическите партии и профсъюзите, някои техни активисти са интернирани в провинцията.

Народното събрание е разпуснато и кабинетът управлява с наредби закони, окръзите и общините са окрупнени, самоуправлението им е премахнато и заменено с назначавани от правителството чиновници

Създадена е Главна дирекция на обновата, която осъществява контрол върху пресата, кината, радиото, театрите и публичните събрания. През септември са предприети активни мерки за ликвидирането на ВМРО и нейният ръководител Иван Михайлов е принуден да напусне страната.

Във външната политика кабинетът е за приемственост с предишните правителства. Поставен е акцент върху добрите отношения със съседните държави, сключили в началото на годината Балканския пакт. През юли са установени дипломатически отношения със СССР.

През януари 1935 г. Борис III сменя Кимон Георгиев с ген. Пенчо Златев, когото пък скоро заменя с Андрей Тошев. Постепенно царят изолира и неглижира кръга “Звено” и реално става едноличен господар на държавата.

Тази власт той запазва до края на своето царуване през 1943 г. въпреки опита за реванш на Дамян Велчев през есента на 1935 г.

Някои от партньорите в ОФ-то после са пратени в затвора

На 7-ия конгрес на Коминтерна през август 1934 г. е утвърден курсът към антифашистките народни фронтове. Идеята за тях е на Георги Димитров, станал популярен в Европа след Лайпцигския процес.

В България е създаден Отечествен фронт (ОФ), който е под влияне на комунистическата партия. Провъзгласяването му е прочетено по радио “Христо Ботев”, базирано в Съветския съюз. Основната цел на ОФ е да привлече представители на официалната опозиция в България. Предвижда се излизане на страната от Тристранния пакт, изтегляне на окупационните войски от Сърбия, възстановяване на свободата на печата и сдруженията, амнистия на политическите затворници, забрана на прогерманските организации, отмяна на антисемитските закони и свикване на Велико народно събрание за премахване на монархията.

Основните “строители” на ОФ в България са Цола Драгойчева и Кирил Драмалиев. Те се срещят с лидерите на опозиционните партии, но повечето от тях отхвърлят програмата на ОФ за сътрудничество с комунистите.

Събитията обаче се развиват главоломно и към новата организация макар и неохотно се присъединяват Политическият кръг “Звено”, БЗНС “Пладне”, някои дейци на БРСДП (обединена) и отделни необвързани общественици като Петко Стоянов и Димо Казасов.

Първоначално дейността на ОФ се свежда основно до поддържане на контакти между дейците на отделните организации и издаване на общи документи. Изградени са десетки комитети в цялата страна.

През пролетта на 1944 г. ръководството на ОФ обмисля съставянето на нелегално правителство на България. Старият превратаджия Кимон Георгиев е определен да го оглави.

На 10 август 1943 г. е създаден Национален комитет на ОФ, в който влизат Кирил Драмалиев (БКП), Никола Петков (БЗНС “Пладне”), Кимон Георгиев (“Звено”), Григор Чешмеджиев (БРСДП - обединена) и Димо Казасов (независим).

В края на август този Национален комитет издава Манифест, в който се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта.

На 9 септември ОФ като организатор на Съпротивителното движение извършва преврат в столицата и завзема властта в страната. На 17 септември в големия хол на Съдебната палата, която е единствената оцеляла при бомбардировките просторна зала, министър-председателят Кимон Георгиев прочита програмната декларация на правителството на ОФ.

Основните точки в нея са:

- Възстановяване на Търновската конституция и гарантираните от нея права на човека

- Премахване на авторитарната идеология

- Масовизиране на образованието

- Въвеждане на 40-часова работна седмица

- Приятелски отношения със западните демокрации

- Ограничаване на размера на поземлената собственост

- Намаляване на детската смъртност

- Решаване на Македонския въпрос въз основа на принципа за самоопределение

- Народен съд за виновните за националната катастрофа и издевателствата над борците за народни свободи и над мирното население.

През лятото на 1945 г. ОФ се разцепва поради несъгласието на част от участниците в него със засилващата се роля на комунистите и перспективата за налагане на тоталитарен режим в страната. Напускат БЗНС, БРСДП и част от безпартийните общественици, като финансовия министър Петко Стоянов. Комунистите успяват да отцепят части от БЗНС и БРСДП, които остават в коалицията, и включват в нея и Радикалната партия на Стоян Костурков.

След 1948 г. ОФ се превръща в масова обществено-политическа организация, лидирана от БКП, в която участва и БЗНС (казионен).

БРСДП(о), “Звено” и останалите политически партии са забранени. Някои от ръководителите им са убити или пратени в затвора за дълги години.