На 1 януари 1945 г. излиза първият брой на "Септемврийче", вестникът на пионерската организация със същото име. 68 години оттогава! Помните ли, другарки и другари, дами и господа, популярната песничка:
Няма да намерите
като пионерите
дружни по света...
Ами клетвата:
- Бъди готов!
- Винаги готов!
С тези думи като третокласници влизахме в редиците на Димитровската пионерска организация (ДПО) "Септемврийче". Приемането ставаше на 23 септември, датата, на която през 1923 г. избухва Септемврийското въстание.
Сакралните думи се придружаваха с изпъната пред челото дясна ръка, свита в лакътя под прав ъгъл. Изправените и допрени един до друг пет пръста символизираха дружбата между петте континента.
С този жест, който много приличаше на козируването при военните, пионерите отдаваха поздрав и при изпълнение на химна на Народна република България (НРБ), при среща на знамето и при полагане на венци пред паметници.
На тържествените проверки със заря, по повод национални празници или в чест на загинали за свободата на България имаше друг словесен ритуал:
- Рапорт даден!
- Рапорт приет!
ДПО "Септемврийче" е създадена на 2 ноември 1944 г. С решение №7, т.16, Политбюро на ЦК на БКП възлага на РМС, като пръв помощник и резерв на партията, да изгради детско-юношеска организация и да се заеме с нейното пряко ръководство. (Работническо-младежкият съюз - РМС, е предшественикът на ДСНМ и ДКМС - б.а.)
Организацията е наречена "Септемврийче" "в чест на историческите събития, случили се през септември - Войнишкото въстание от 1918 г., антифашисткото въстание от 1923 г. и освобождението от монархофашизма на 9. 9. 1944 г."
Със създаването на организация "Септемврийче е натоварен Данчо Димитров, бивш партизанин в отряд "Гаврил Генов". След това става секретар на ЦК на БКП, министър на транспорта, посланик на България в ГДР, първи зам.-председател на Президиума на Народното събрание.
След смъртта на Георги Димитров през 1949 г. пионерската организация е наречена Димитровска на името на "вожда и учителя на българския народ", както комунистическата пропаганда официално го титулува.
При погребението му септемврийчета произнасят клетва, която завършва с думите: "Ти ни наричаше най-младата смяна, утрешни строители на социализма, на комунизма. Кълнем се, скъпи учителю, че ще строим социализма и комунизма с димитровска смелост, с димитровска жар".
Преименуването става през февруари 1951 г., когато вторият конгрес на ДСНМ решава септемврийчета да се наричат пионери, а организацията да се казва Димитровска пионерска организация "Септемврийче".
В нея членуваха учениците от 9 до 14- годишна възраст и носеха червени връзки. До 9 г. бяха чавдарчета - с небесносини връзки, след 14 ставаха комсомолци и официалната униформа бяха светлосини ризи и червени вратовръзки.
Разбира се, всички тези организации бяха ръководени от БКП. Под всемогъщата комунистическа партия беше Димитровският комунистически младежки съюз (ДКМС или Комсомол) и един от секретарите му отговаряше специално за пионерите.
Пионерската организация беше разделена на отряди и дружини, начело с отрядни и дружинни председатели и ръководители. Най-висшият орган се наричаше Републикански пионерски сбор.
Знамето на пионерите беше червено "като кръвта на бойците, паднали за народна свобода", символ на вярност към делото на пролетарската революция, към комунистическата партия и към Родината.
Всеки пионерски отряд и дружина имаха свои знамена, съхранявани в пионерската стая в училищата. Флаговете се изнасяха само на официални и национални празници.
Пионерите носеха червена връзка, вързана на възел около врата.
Триъгълното парче плат беше част пионерското знаме, а трите й върха символизираха единството на комунисти, комсомолци и пионери. Същото значение има и тривърхият пламък, който е над петолъчната звезда на пионерската значка с образа на Георги Димитров.
ДПО "Септемврийче" имаше свой устав и своеобразен морален кодекс, който се казваше "Правила на димитровския пионер".
Всъщност всички тези атрибути, знаци, символи и дори името "пионер" са взети от западните скаутски организации и натоварени с комунистическа идеология. Пионерската организация е създадена за пръв път в СССР като антипод на скаутските дружини, основани две десетилетия преди това от император Николай Втори и възпитаващи руските деца във вярност към Бога, царя и отечеството.
Всяка власт винаги е искала да държи под контрол младите хора, "подрастващите поколения," и благовидният начин за това е именно създаването на различни организации.
В този смисъл и БКП не измисля топлата вода.
До 1944 г. в България има младежката организация "Бранник", която копира "Хитлер югенд" в Германия. След 1944 г. "Бранник" е разтурена и някои от ръководителите й са хвърлени в затвора, а е създаден ДКМС - почти пълно копие на Комунистическия младежки съюз в Съветския съюз. Всъщност съкращението Комсомол, което се налага и в България, е съветското съкращение на КОМунистический СОюз МОЛодьожи.
Официалните задачи на пионерското движение бяха доста благородни - да възпитава децата в трудолюбие, дисциплина и родолюбие, другарство и др. По-дълбоката цел на Партията с главно П беше да изкове верни воини на комунизма, готови без никакви колебания да изпълняват нейните заповеди и безропотно да живеят в тоталитарната държава.
е случайно клетвата, която третокласниците произнасяха при влизането си в ДПО "Септемврийче", звучеше така:
"Аз, димитровският пионер, тържествено обещавам пред другарите си и своя героичен народ да се боря всеотдайно за делото на Българската комунистическа партия, за победата на комунизма. Да бъда верен на заветите на Георги Димитров, да изпълнявам законите на димитровския пионер. Обещавам да бъда достоен гражданин на моето мило отечество - Народна република България."
За да осъществи целите си, държавата изграждаше стотици пионерски домове, лагери, станции на младите техници и агробиолози, пионерски стаи и кабинети, школи по изкуствата и редица спортни съоръжения и състезания. Духовната семинария в София беше превърната в Централен пионерски дворец.
Към 1967 година членовете на ДПО "Септемврийче" наброяват приблизително 700 000 души.
През 1990 г. организацията се саморазпуска.
Георги Мишев, кореспондент на в. "Септемврийче":
Децата заравяха жаби в царевицата
На 1 януари 1945 г. излиза първият брой на вестник "Септемврийче". Редактори са Асен Босев и Камен Калчев, художници - Александър Поплилов и Стоян Венев.
Това е официозът на пионерската организация.
Едно от първите му добри дела е поканата на Асен Босев към Елин Пелин да започне работа във вестника. Правят го дори член на редколегията.
Асен Босев е сменен от Снежина Кралева и от 1956 г. започва ерата на поета Николай Зидаров, която продължава до 1989 г. А бъдещият писател и сценарист Георги Мишев е 10 години кореспондент на "Септемврийче". Ето неговите спомени за онова младо и славно време.
Веднага след като през 1958 г. завърших факултета по журналистика, станах кореспондент на в. "Септемврийче". И така цели 10 години - до 1967-а. Отговарях за четири окръга - Велико Търново, Плевен, Габрово и родния ми Ловеч.
Обикалях най-редовно вилаета с автобус, пишех дописки, но и трупах впечатления. Тогава имахме норматив от 4-5 материала. Колегите от редакцията бяха мързеливички и аз, като един работяга редовно преизпълнявах нормата. Имаше броеве с по 2-3 мои текстове и се налагаше да си измислям различни псевдоними.
Най-хубавото на цялото ми кореспондентство беше многото свободно време. Така започнах да пиша разказчета. Появи се и първата ми книжка - "Синеокият рибар", после "Адамити", "Добре облечени мъже"...
През 1960 г. се проведе първият национален конкурс за киносценарий без конкретно зададена тема.
Моят сценарий "Синеокият рибар" също беше отличен и спечелих 3500 лв. Купихме си лек автомобил "Шкода". И започнах да обикалям поверената ми кореспондентска територия с кола. За какво пишехме?
За всичко, което правеха пионерите. А те винаги бяха включвани да помагат в добрите и недотам добри дела на нашите ръководители. Събираха вторични суровини, беряха билки, садяха царевица по почина "ломски ямки". И ти остави ямките, но някой умник беше казал, че ако до всеки стрък царевица се зарови жаба, това ще увеличи добивите с не знам колко си килограма на декар.
И впрегнаха децата да ловят живи жаби и да ги заравят в земята. Там при разлагането на животинките се отделяли азотни и други вещества, които много спомагали за растежа на царевицата. Всяко дете трябваше да налови по десетина от земноводните твари и да увеличи зърнодобива на републиката.
Разбира се, пишех и репортажи и дописки и за живота в лагерите с лагерните огньове и рецитациите, и за пионерските сборове, и за всевъзможните акции и инициативи, които измисляха в ЦК на ДКМС, а може би и по-нагоре. Имаше и хубави неща, на които децата се радваха и с радост и желание участваха в тях.
Редовно ни привикваха на инструктажи в редакцията на вестника. Запомнил съм, че главният редактор Николай Зидаров постоянно се държеше за сърцето и охкаше в стил "днеска съм тука, утре ме няма". Но живя дълго.
А от всичко видяно и чуто в училищата и пионерските организации се родиха сценариите за филмите ми "Момчето си отива" и "Не си отивай".
Два пъти младежи спасяват "Радецки"
През 1964 г. по идея на журналистката от в. "Работническо дело" Лиляна Лозанова пионерите и чавдарчетата в България започват масова акция за възстановяване на кораба "Радецки". Той е унищожен точно преди 40 години - през 1924-а, когато е нарязан за старо желязо.
За около 2 г. децата събират 1 200 000 лева и легендарният параход е възстановен в автентичния му вид. Пуснат е по Дунава на 28 май 1966 г. в чест на 90-годишнината от слизането на Ботевата чета на козлодуйския бряг.
През 1876 г. "Радецки" е пътнически кораб, който от десетина години плава по голямата река като собственост на Кралското дунавско параходно дружество. Кръстен е на австрийския фелдмаршал от чешки произход граф Йозеф Венцел Радецки. Фелдмаршалът се е прославил на бойното поле в много битки и в негова чест Йохан Щраус-баща композира известния Радецки марш.
На 13 април 1954 г. параходство "Българско речно плаване"- Русе, купува от Унгария колесен товарен влекач. По вид и габарити той много прилича на историческия "Радецки". Корабът е бил предназначен за изплащане на репарации от Унгария към СССР, но руснаците намират дефекти и се отказват от него. Тогава го купува България. Десетина години плава с въглища под името "Пловдив" и влачи шлепове.
И когато българските деца събират необходимата сума, в русенската корабостроителница възстановявят "Радецки", като използват за основа "Пловдив".
Пионерите и чавдарчетата събират пари за "Радецки" чрез доброволен труд, като продават билки, гъби, горски плодове, липов чай и др. и внасят в "касичката" спечелените пари. Дават и собствени средства. И корабът беше построен.
Още през 1965 г. е взето решение по технически причини корабът да плава няколко години. От 1966 до 1973 г. "Радецки" прави и задгранични рейсове. През март 1973 г. поради престъпна небрежност потъва край Русе.
Изваден е и е взето правителствено решение да бъде преустроен като музей. А за децата да бъде купен "нов речен пътнически кораб". Това не става, защото държавата не отпуска необходимата валута за 10 млн. лева.
През февруари 2004 г. учениците от Врачанска област започнаха уникална акция за спасяването на "Радецки". Те преписаха хиляди пъти стихотворението на Вазов "Тих, бял Дунав" и ги изпратиха на тогавашния министър на културата Божидар Абрашев с призив като композитор да напише оратория за кораба и Ботевата чета. Тогава една депутатка съобщи как министърът бил казал, че "Радецки" е ненужен стар сандък и няма пари за издръжката му.
Сега "Радецки" се намира на пристан край Козлодуй и е филиал на Националния исторически музей. На този кораб явно му върви откъм помощи от млади хора. Миналата година група ученички по своя инициатива събират 34 хиляди лева, за да го ремонтират. Парите се оказват недостатъчни. Шефът на НИМ Божидар Димитров ги води лично при премиера Борисов. Той, освен че се снима с тях, им превежда 200 хиляди лева. Така натовареният с много история кораб пак започва да плава по "тиха, бяла Дунава".
