Мистификация с марсианско нападение по радиото хвърля в паника САЩ.

Mистификацията с уж предсмъртните признания на Стенли Кубрик, че е заснел фалшиво кацане на лунната повърхност, съвсем не е някаква изненада.

Вероятно първият, който се сеща да потърси световна слава с разпространяването на невярна и спекулативна информация, е Орсън Уелс. През 1938 г. той създава истинска национална паника в САЩ със своя радиодраматизация. Направена достатъчно реалистично по мотиви от научнофантастичния роман на Хърбърт Уелс "Война на световете", тя симулира марсианска инвазия на Земята.

Орсън Уелс е едва 23-годишен, когато неговата компания "Меркюри тиътър" решава да адаптира новелата, писана в края на XIX век.

Въпреки че вече е имал няколкогодишен опит като радиоводещ, Уелс едва ли е предполагал до какъв хаос ще доведе излъчването на предаването. Първоначално излъчването започва с кратко въведение, а след това има тривиална информация за предстоящ концерт. Изведнъж предаването е прекъснато от "съобщение на проф. Фарел от обсерваторията в планината Дженинг", която е

регистрирала експлозия на Марс.

След това отново се връща фонът с танцувална музика, прекъсната отново, но този път за да уведомят слушателите, че голям метеорит е паднал във ферма в Ню Джърси.

По-късно говорител от мястото на инцидента обяснява, че всъщност се касае за голям металически цилиндър, а от него излизат марсианци. "Мили Боже! - чува се гласът на репортера. - Изскочи нещо като голяма змия и се мята насам-натам, има и още един, и още един... Те протягат нещо като пипала към мен. Вече мога да видя тялото на едно от тях. Голямо е като мечка и кожата му блести като мокра. Но това е лице...дами и господа, неописуемо е, това е лице! Очите му са черни и блестят като на змия. Устата има V-образна форма и от устата му капе слюнка..."

След това по описанията на водещия марсианците пред очите му набързо сглобяват военни машини и започват да стрелят с "топлинни лъчи", които за секунди опичат някои от насъбралите се хора. После се заемат с изпратените 7000 души от Националната гвардия и след като се справят набързо с тях, са атакувани от бомбардировачи и артилерия. В отговор инопланетяните освобождават отровен газ, а скоро техни кораби във формата на летящи бутилки се приземяват в Чикаго и Сейнт Луис.

По-късни изследвания показват, че поне 1 млн. от слушателите са повярвали на фалшивата история за марсианска атака и сериозно са се паникьосали. На цялата територия на щата Ню Джърси магистралите се изпълват с ужасени цивилни, които искат да избягат от извънземните мародери.

Постепенно паниката обзема цялата страна.

Отчаяни хора молят полицията да им раздаде противогази, за да се спасят от токсичния газ и звънят в електрическите компании да спрат тока, за да не могат марсианците да се ориентират по светлината.

Една жена се втурва в църква в Индианополис по време на сутрешната служба с писъци:

"Ню Йорк е бил унищожен! Това е краят на света!

Вървете си вкъщи и се подгответе да умрете!"

Когато новината за опустошителните последствия от драматизацията достига до студиото, Орсън Улес се опитва да успокои хората и постоянно напомня, че това е просто измислица, за съжаление твърде късно. Има и непотвърдени слухове, че дори се е стигнало до самоубийства.

След злополучната сензация Федералната комисия по комуникациите на САЩ разследва случая, но така и

не успява да намери закон, с който

да забрани подобни изяви за в бъдеще.

Единственият резултат е, че радиостанциите се съгласяват да бъдат по-предпазливи в програмите си. Самият Орсън Уелс се опасява, че кариерата му е съсипана завинаги. В действителност обаче точно този прецедент му помага да сключи договор с Холивуд и през 1941 г. той режисира, пише сценария и продуцира "Гражданинът Кейн" - лентата, която мнозина наричат най-великия американски филм, правен някога.

В по-ново време известният режисьор има огромен брой последователи. На свойството на масовото съзнание трудно да отличава лъжа от действителност се разчита най-вече за бърза слава. Затова спекулации с художествени измислици, които провокират публиката, са вече почти ежедневие в цял свят.

През годините се създават и много филми, които експлоатират заблудата.

Един от класическите конспиративни трилъри, който налива вода в мелниците на скептиците, е създаденият през 1978 г. "Кеприкорн - 1".

Той пресъздава първата пилотирана мисия до Марс. При него директно е пренесена идеята, че заради невъзможността да бъде осъществена, всичко се заснема в студио. А за да се запази тайната, правителството трябва да убие астронавтите и да ги обяви за жертви на инцидент по време на връщането на Земята. Все пак накрая всичко приключва с хепиенд - благодарение на специалните си качества пилотите успяват да се спасят от дебнещите ги с хеликоптери убийци и разобличават конспирацията пред телевизионните камери.