Гласът на Мария Калас безспорно променя завинаги операта. Примата дава живот на някои роли, които никой преди нейното време не е смеел да играе. Сред светлините и сянката животът и наследството на Мария Калас все още имат почти митичната сила да пленяват и интригуват.

През 50-те години тя става международно известна със своя красив глас и възвишена личност. Дори и днес нейните интерпретации на емблематична музика продължават да заслепяват любителите на операта.

Феновете й я наричат „Ла Дивина“ - Божествената.

Калас става известна не само с гласа си, но и със звездната си актьорска игра. Страстният и измъчен неин живот е едно от обясненията за хипнотизиращата й театралност на сцената.

Мария Калас е родена в Ню Йорк през 1923 г. Истинското й име е Анна Мария София Кекилия Калогеропулу. Родителите й са имигранти от Гърция, които се развеждат, когато легендарната оперна прима е на 14 години. След раздялата им Мария се връща в Гърция с майка си. Там тя започва да се обучава като певица в Националната консерватория - най-старото училище за сценични изкуства в Атина. Известната оперна певица Елвира де Идалго избира Мария за нейна ученичка.

Музикалната й кариера започва в много млада възраст. През 1941 г., когато е на 17, Мария Калас получава първата си главна роля в опера. Тя е примата в няколко спектакъла в Атина през следващите три години. Когато се завръща в Ню Йорк през 1945 г., продължава да учи пеене. За да плаща за образованието си, става бавачка на приятелка на Тосканини, който я избира да пее в „Джоконда“ на Понкиели през 1947 г.

Операта се играе в Арена ди Верона в Италия и публиката възторжено аплодира изпълнението на Мария Калас.

Роди се звезда

Поканата да пее в Италия е истинският старт на нейната кариера. През 1949 г. Калас се жени за италианския индустриалец Джовани Батиста Менегини. Съпругът й е с двадесет години по-възрастен от нея и става неин мениджър и съветник. През 1950 г. Мария излиза за пръв път на сцената на известния оперен театър „Ла Скала“ в Милано. Тя изиграва ролята на Аида във великолепната едноименна опера на Джузепе Верди. По-късно печели любовта и възхищението на публиката в Милано с ролята си в „Норма“ на Винченцо Белини. Калас играе в около 40 опери в най-известните оперни театри в света. Гласът й съживява героини като Джоконда, Турандот, Брунхилда и Изолета.

Ролите, които затвърждават нейното място на върха, всъщност са Норма и Амина на Белини („Сомнамбула”), както и Виолета в „Травиата” на Верди.

„Аз не съм ангел и не се преструвам, че съм. Това не е една от моите роли. Но и аз не съм дявол. Аз съм жена и сериозен артист и бих искала да бъда оценена. "

Мария Калас

Много историци и почитатели на оперното изкуство вярват, че Калас е променила изцяло оперното изкуство. Заради нея артистичните ръководители започват да поставят специален акцент върху музикалната цялост и драматичната истина на оперите.

Мария Калас преобразява представите на публиката за белканто, особено в изпълненията си на произведения на Белини и Доницети. По време на кариерата си Калас възражда някои опери, които били забравени от десетилетия, тъй като нямало артисти, които да ги представят в най-добрата светлина.

Залезът на Мария Калас

С напредването на възрастта Калас започва да има проблеми с гласа си, което я кара да отменя представления. Критиците омаловажават някои от нейните изпълнения, което може би е една от причините тя често да е в нестабилни отношения с големите оперни компании. И докато медиите публикуват много вредни статии за неприятния й темперамент, много хора, които са близо част от обкръжението й, отричат това.

Калас се запознава с Аристотел Онасис в САЩ през 1959 г. и се разделя с Менегини година по-късно. Това е началото на бурна 10-годишна връзка с гръцкия корабен магнат, която приключва, когато той я напуска заради Джаки Кенеди.

Това е една от най-известните любовни истории.

Връзката им е пълна с драма, която непрекъснато присъства на първите страници на таблоидите. По това време Калас има все повече проблеми с гласа си и се появява на световните оперни сцени все по-рядко. През 1965 г. пее в „Тоска” на Джакомо Пучини. Калас изиграва ролята на Флория Тоска, която е изпълнявала много пъти, но това е лебедовата й песен.

Мария Калас vs. Джаки Кенеди – гръцката богиня срещу винаги първата

Двете никога не са се срещали. А щяха, ако не беше Мерилин Монро.

На тържествения 45-и рожден ден на американския президент Джон Ф. Кенеди в Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк гъркинята с божествен глас Мария Калас е поканена да изпълни ария в негова чест.

Изпълнението на оперната звезда остава в сянката на емблематичния флирт от сцената с държавния глава на Мерилин Монро, която, облечена в прилепнала рокля с кристали, сластно му изпява „Честит рожден ден“.

Шоуто на Монро е наелектризирано от слуховете за нейната любовна афера с Кенеди. Точно поради тази причина първата дама Джаки Кенеди не присъства на рождения ден на собствения си съпруг. 

Така, ако не беше Норма Джийн, в Медисън Скуеър Гардън щяха да се срещнат и запознаят Мария Калас и Джаки Кенеди.

Те можеха да станат приятелки, но стават съпернички на по-късен етап. И умишлено се избягват, така че никога да не се срещнат очи в очи. Длъжни са да се мразят и го правят заради един мъж.

Гръцкият корабен магнат Аристотел Онасис е причината две от най-впечатляващите дами в историята да се изправят в задочна интрига една срещу друга. Калас от любов, Джаки по сметка. А безжалостният милиардер застава между тях от амбиция да има и да прави всичко, което пожелае.

Тигрицата на оперната сцена, обичаща пламенно, понася жестоки емоционални удари и едва събира разбитото си сърце, когато Онасис прави своя съпруга вдовицата на Кенеди. 

Божествената Мария Калас изживява последните си години в Париж, където умира през 1977 г. на 53-годишна възраст. Обстоятелствата около смъртта й са неясни и до днес. Изглежда, че вероятно е умряла от естествена смърт, но е имало и признаци за възможно самоубийство. Смъртта на примата, както и нейният живот, са оцветени от трагедия и остават обгърнати в мистерия.

Наследството на Мария Калас

Тя е най-влиятелната оперна певица на ХХ век. Критиците и почитателите на операта са склонни да се съгласят, че нейното наследство е дълбоко разбиране на традиционната италианска опера. Нейният красив глас и интензивното усещане, с което тя пее, придават уникално и запомнящо се качество на всяка роля, която изпълнява. Тези, които са имали възможност да чуят лично Мария Калас, казват, че никога няма да забравят преживяването.

„Мария Калас е най-високият връх в певческото изкуство на ХХ век. Гласът ѝ беше феноменален, на основата на невероятна техника, съвършена музикалност и магнетично присъствие на сцената. Тези уникални качества я направиха мит в историята и във въображението на обществото...“

Райна Кабаиванска