На 17 септември Православната църква чества паметта на светата майка София и нейните дъщери светите Вяра, Надежда и Любов. 

Преданието разказва, че при царуването на император Адриан в Рим живеела една вдовица, по рождение италианка, на име София, което в превод означава премъдрост. Тя била християнка и съобразно с името си водела благоразумен живот.

В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. Скоро след раждането на третата дъщеря София изгубила съпруга си. Останала вдовица, тя продължавала да живее благочестиво, угаждайки на Бога с молитва, пост и милостиня.

Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели. София ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Четирите не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Слухът за тяхната премъдрост и красота се разпространил из целия Рим.

Чул за тях и началникът на областта Антиох и пожелал да ги види. Но още щом ги зърнал, се убедил, че са християнки, защото не желаели да скриват вярата си в Христа. За всичко това Антиох известил Адриан и той побързал да прати слугите си, за да доведат девиците при него.

Изпълнявайки царската заповед, слугите отишли в дома на София. Там видели, че тя поучава дъщерите си и й съобщили, че царят я вика заедно с тях. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им, сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Като видял техните благородни, светли и безстрашни лица, Адриан започнал да разпитва от кой род са, как се наричат и каква е вярата им.

Като видял пред себе си толкова мъдра жена, царят не пожелал да започва дълга беседа с нея и да я съди, а отложил делото за друго време. Той пратил света София и дъщерите й при една знатна жена на име Паладия и й поръчал да ги наблюдава, а след три дни да ги доведе при него на съд. В дома на Паладия София имала достатъчно време да поучи дъщерите си и ден и нощ ги утвърждавала във вярата с вдъхновени от Бога слова.

На третия ден ги довели при беззаконния цар на съд.

Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. След като трите момичета били подложени една по една на различни изтезания, от които останали невредими, били посечени с меч, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им София, която също била погребана при тях.

Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.