Едно от най-ценните качества на съветските дипломати, както и на разузнавачите от спецслужбите на страната, било да умеят да пият, пише в. “Комсомолская правда”.
И без да губят контрол върху себе си, да докарат чуждестранния си сътрапезник до такова състояние, че да бъде взето важно международно решение в полза на Москва.
Алкохолната дипломация започнала при Сталин
Напивани били и приятели, и противници. Първите били проверявани за вярност към СССР. Хората от втората група трябвало да бъдат поставени в затруднено положение, за да “клекнат” и направят отстъпки.
Най-трудно било в годините преди Втората световна война.
Тогава в света имало само две социалистически държави -
СССР и Монголия.
Затова единствените приятели били Хорлогийн Чойбалсан и още младият тогава Юмжагийн Цеденбал.
“Познаваме добре другаря Чойбалсан. Но Цеденбал е нов другар. Затова предлагам именно той да ни сипе толкова, колкото смята за необходимо”, казал Сталин, когато двамата дошли в Москва през 1940 г. На вечерята били също шефът на МВР Лаврентий Берия и външният министър Вячеслав Молотов.
Цеденбал избрал грузински коняк и го налял в пет от най-големите чаши. “Юнак! Лаврентий, не го закачай”, обърнал се Сталин към Берия.
След войната лидерите на страните от соцлагера прекарвали доста дълго време в СССР - било на почивка, било в командировки. Всички били поени с водка и постепенно станали зависими от руското национално питие. Един от тях (името и държавата не се споменават) дори така се напил, че Леонид Брежнев бил принуден да отложи церемонията, на която трябвало да го закичи с Ордена на Октомврийската революция. Като причина било обявено заболяване.
Напиването на японския външен министър Исуе Мацуока през 1941 г. вероятно е причина Токио да не влезе във война срещу СССР. След разговори със Сталин и Молотов той бил така напоен, че го занесли до влака.
Преди да се скара със Сталин, Йосип Броз Тито също станал жертва на алкохолната дипломация. Той бил напоен така, че за малко да подпише със Сталин договор за влизане на съветски войски в Югославия. През 1948 г. обаче
Тито “изтрезнял” и скъсал със сталинския модел.
Британският външен министър Ърнест Бевин пък бил напит в собствената си родина. Това станало през 1945 г., когато го поканили на прием в съветското посолство. Той бил толкова зле, че повърнал върху жена си.
По време на визита в Москва подобна участ сполетяла и Чърчил. Той бил изнесен от масата. А Сталин казал на другарите си: “Какво ме гледате? Няма да пропия СССР, а Чърчил утре ще се върти пред мене като жива риба в тиган.” Така и станало.
Борис Елцин не изтрезняваше
Борис Елцин - първият постсъветски лидер, бе легендарен със своите запои.
Неведнъж му се случи да се появи публично след употреба на обилно количество алкохол. Голяма част от подвизите му бяха разказани в книгата “От изгрев до залез”, написана от шефа на охраната му Александър Коржаков.
През 1994 г. руските войски окончателно напуснаха Германия. Борис Елцин присъства на тържествената церемония в Берлин. Внезапно той издърпа палката от ръката на диригента и започна лично да дирижира оркестъра. Това стана в присъствието на немския канцлер Хелмут Кол. Домакинът обаче дипломатично запази хладнокръвие. Все пак благодарение на промените в СССР Германия се обедини. Случката бе показана от всички световни телевизии.
Есента на същата година на връщане от САЩ Елцин заспа след як запой. По тази причина хората му не можаха да го събудят в Шанън, Ирландия, където самолетът кацна за презареждане. Ирландският премиер Албърт Рейнолдс не можа да се види с госта.
Две години по-късно в Норвегия Елцин наруши протокола, като хвана за ръце кралица Соня и премиерката Гру Харлем Брунтланд, облечени съответно в червена и млечнобяла рокля, и възкликна: “Малина със сметана!”
