Не само кралете имат любовници. Дори се смята, че самият Крал Слънце не е син на крал Луи XIII и всъщност не е законен престолонаследник. В книгата си "Луи XIV" историкът Антъни Леви изследва теориите, че истинският баща на великия владетел не е съпругът на Ана Австрийска, а кардинал Мазарини.

Слухове, че кралицата има любовник, се носят в двореца, дори се говори, че кралят предпочита мъжките ласки пред тези на съпругата си. Според някои автори кралят изпитва такова пренебрежение към женската красота, че бракът му с Ана Австрийска не e консумиран почти двайсет години. Кралицата обаче не е самотна, защото верният кардинал е пръв помощник не само в държавните дела.

Затова, когато наследникът се ражда след 24 години брак, се пораждат слуховете, че биологичният му баща не е кралят. Според някои историци именно

това е и причината Луи XIV да се превърне

в един от най-видните френски владетели –

защото носи гена на един много усърдно служещ си с властта кардинал.

След смъртта на Луи XIII, когато петгодишният Луи XIV се възкачва на трона, а майка му е регент, истинският управляващ на Франция е всъщност Мазарини. Така че биологичен баща или не, той наистина изиграва ролята на настойник и пример за Краля Слънце.

Според друга версия обаче, широко експлоатирана в книги и филми, кралицата наистина ражда дете от кардинала, но то е скрито в манастир. Незаконният син израства в пълна тайна, която е разкрита на Краля Слънце едва след смъртта на кардинала. Луи XIV решава да запази още по-сигурно този семеен грях обаче и нарежда неговия полубрат да бъде затворен в тъмница в пълна тайна, винаги да носи маска на лицето си и ако разкрие името или произхода си, незабавно да бъде убит. Така се ражда началото на легендата за Желязната маска. На Волтер принадлежи една от най-интересните интерпретации на легендата.

Според неговата теория, изложена във "Векът на Луи XIV", биологичният баща на престолонаследника наистина е Мазарини, но кралицата е родила не едно, а две бебета. Според Волтер Мазарини и Ана Австрийска решават да скрият едното бебе в манастир, за да имат „резервен наследник за трона", в случай че нещо се случи с Луи XIV. Според историците подобна практика звучи съвсем правдоподобно за онези времена, когато още от раждането си престолонаследниците са обект на множество заговори за убийство.

Кой е Мазерини?

Роден под името Джулио Раймондо Мадзарино, той служи на Франция като неин пръв министър от 1642 г. до смъртта си. Мазарини заема мястото на кардинал Ришельо. От 1659 г. е херцог на Невер и Ретел. От 1652 до 1658 г. е епископ на Мец.

Когато Луи XIII умира през 1643 г., Луи XIV е едва петгодишен, а брат му Филип, херцог на Орлеан, няма навършени и три години. Поради тази причина, Мазарини става на практика владетел на Франция. Въпреки че 5-годишният Луи XIV се възкачва на трона, (регент е кралицата-майка Анна Австрийска), Мазарини изпълнява ролята на владетел на Франция до своята кончина през 1661 г.

Споровете относно политиката на кардинала, както и немощта на регентството, са причина за две граждански войни, познати като Фронда (1648-1652). Мазарини е отчасти критикуван заради своята национална принадлежност, той е роден в Италия. Освен това, той предизвиква критиката заради усилващата се централизация на Франция (процес, който e започнат от Ришельо), както и вдигането на данъците.

През 1658 г. по идея на френския министър кардинал Мазарини във Франкфурт на Майн е създадена Рейнската лига (1658-1667 г.)

Негови са следните сентенции:

Английският политик и дипломат Филип Честърфийлд пък е убеден: "Кардинал Мазарини беше голям мошеник, но не и голям човек; по-хитър отколкото може да се предполага, скандално фалшив и най-подло алчен".