Много или малко са 5 лв. за вход на парка "Врана". Подобен спор се води между мъж и жена пред портите на парка - музей, който е отворен за граждани в събота и неделя от 10 до 16,00 ч. Накрая решават, че щом са стигнали дотук, ще ги дадат - все пак почти са излезли от София, харчили са бензин.

Всъщност идването с личен автомобил до "Врана" не е задължително. През уикенда до него върви автобус 505 от Орлов мост. Тръгва след 9,10 ч. на всеки час. 

"Врана" е особен парк. "Хората не разбират, че е музей и не всичко, което правят в Борисовата градина, могат да направят и тук", обяснява екскурзоводка.

"Всъщност забраните не се спазват. Редовно си хвърлят фасовете по пътеките, а има кошчета. Миналата седмица едвам изгоних група, дошла на пикник. Това все пак е защитена територия, не е разрешено", разказва милата дама. Заради очевидно странното възпитание на посетителите общината се е принудила да огради всички зелени площи с колчета и въжета, за да не се газят ливадите. Не се допускат и домашни любимци.

Паркът "Врана" определено е място за наслада на ценители. Но си заслужава, преди да се отпусне човек в съзерцание, да отдели час за обиколка.

Така със сигурност няма да изпусне езерото с лилиите, което е създадено още през 1909 г. Лилиите за него се отглеждат в оранжерията на "Врана" и сред тях има дори представители на стигащата 2 метра в диаметър гигантска водна лилия.

Следваща спирка е бунгалото на Георги Димитров. Дървената къщичка е построена специално за първия комунистически диктатор, който се нанесъл в двореца след изгонването на царското семейство през 1946 г. За съжаление, в момента къщата не е реставрирана и не е отворена за посещения.

Точно до нея пък се намира алпинеума "Далем", създаден по идея на цар Фердинанд. За да се докарат камъни за него, специално е била построена теснолинейка от Казичене до двореца. Алпинеумът е направен от австриеца Йохан Келерер. Има три дяла - връх Фердинанд (някогашното име на връх Ботев), Пирин и Драгоман.

Наблизо се изгражда и паметна плоча на мястото, на което е бил погребан цар Борис III. Някога там е имало параклис, но той е разрушен от народната власт след 1946 г. На това място през 1993 г. войник откри стъкленицата със сърцето на царя.

Паркът е развиван още от Фердинанд като ботаническа градина и има много забележителни дървета. Едно от най-красивите места е още в началото - гигантска китайска глициния, която почти е удушила широколистно дърво.

Безспорната забележителност номер 1 обаче е самият царски дворец.

Дворецът “Врана”, още откакто е върнат на царското семейство с единодушното решение на Конституционния съд през 1998 г., се реставрира с лични средства” на Сакскобургготски и “дарения на родолюбиви сънародници, за да се превърне в музей, посветен на Третото българско царство”. Вероятно скоро ще бъде общодостъпен.

Езерото пред него обаче и в момента е любимо място за снимки.

"А тука нещо партита правите ли, чалгийка?", пита при вида на добре оформеното пространство мъжът от двойката, която се чудеше да плати ли входа. Стъписването по лицето на уредничката от този въпрос не може да се скрие. "Имахме наскоро класически концерт", смотолевя тя в отговор.

Следващите спирки в обиколката са царските конюшни, в които някога са отглеждани и два индийски слона Фердинанд ги купил за зоокъта на парка - всъщност първият зоопарк в София, но животните по съвместителство били ползвани и за селскостопанска работа.

Наблизо е и дървеният хамбар на хаджи Боне, първия българин собственик на чифлика, преди да стане летен дворец.

Краят на обиколката е по величествената платанова алея. Тук си заслужава човек да поседне на пейка и да съзерцава оформените като картини прорези в гората. През тях се разкрива поглед до Стара планина.

Тук е и царският дъб, посаден лично от Фердинанд.

Аристократи живеят тук още от древността

Мястото, на което днес се издига дворецът "Врана" и част от територията на имението са били притегателни за аристокрацията още от времената на Римската империя. Тогава са били издигнати доста римски вили.

Летни къщи за боляри е имало и през Средновековието. Новата история на мястото обаче започва със софийския паша Осман, който направил там чифлик. Казвал се "Чардаклията".

Семейството на пашата бяга от София в началото на руско-турската война, след като Осман умира. Местните българи пък разрушават напълно чифлика и изсичат вековните гори около него.

През 1879 г. "Чардаклията" е купен от хаджи Боне Петров, съратник на Левски, заточеник в Диарбекир и един от най-заможните българи веднага след Освобождението. Той платил на наследниците на пашата 500 турски лири.

В самия край на по-миналия век обаче хаджи Боне изпада в затруднения, ипотекира чифлика и веднага след неговата смърт БНБ го обявява на търг. В конкуренция с най-големите банкери като Ешкенази и Леви, търга печели царският аптекар д-р Никола Странски. Той плаща 560 хил. златни лева и седмица по-късно го продава на княз Фердинанд.

Първоначално князът мислел да направи ловно стопанство, затова и първите сгради били вила и конюшни. Впоследствие обаче изкупува и околните земи, докато чифликът стигнал площ 950 дка. През 1909 г. започнал строежът на двореца, за който Фердинанд взел 3 млн. златни франка личен заем от руския император Николай II.

Пак през този период започва и оформянето на земите на някогашния чифлик като парк.

Фердинанд водел едни от най-добрите австрийски ботаници и ландшафтни архитекти в София.

След 1946 г. дворецът е иззет от комунистите и в него живеят Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков.