Съпругата му разкрива, че в последните си дни изобщо не знаел кой е и халюцинирал.

Преди почти седем години любимият комедиен актьор Робин Уилямс е открит обесен в гардероб в дома си, увиснал на колана си. Светът е шокиран. Актьорът, известен най-вече с комедийните си роли, винаги е излъчвал радост на лицето си, затова феновете му няма как да очакват подобно нещо.

Едва след смъртта му стана ясно, че Уилямс е страдал от депресия, както и че съвсем наскоро е бил диагностициран с болестта на Паркинсон. Но това е само началото на разкритията за неговото състояние.

Робин е измъчван от толкова много здравословни проблеми, че

всеки ден е истинско мъчение за него.

Смъртта на Робин Уилямс е широко отразена в медиите.

Дни наред психолози нищят причините, които са го довели до това решение. Данни дори показват, че в месеците след случилото се смъртността вследствие на самоубийства в САЩ се е увеличила с 10%.

“Самоубийството на Уилямс отключи нещо като вълна. Сякаш хората си казаха: “Щом вечно усмихнатият Робин е бил толкова нещастен, какво да кажа аз”, коментира през 2014-а случващото се психологът Стан Дюпър пред “Ню Йорк Таймс”. Още тогава той споделя тезата си, че много обстоятелства за актьора не са изяснени и има мотиви за действията му, които остават неясни.

“Това не е просто самоубийство на един депресиран

от славата и живота богат човек. Има нещо, което не знаем”, прави заключението тогава Дюпър и се оказва прав.

Известно време след неговата смърт вдовицата му Сюзън Шнайдър публикува своя изповед за смъртта на съпруга си.

Тя е озаглавена “Терористът в ума на моя съпруг" и в нея Сюзън разказва за трудностите, пред които е бил изправен Робин Уилямс през последните месеци от живота си. Актьорът е диагностициран не само с паркинсон, но месеци след смъртта му се разбира, че всъщност е страдал от заболяването деменция с телца на Леви. “Симптомите се появяваха и изчезваха по различно време”, пише съпругата му.

“Някои се проявяваха повече от други, но ставаха все по-чести и жестоки през последните 10 месеца. Той имаше чувството, че се дави в симптомите, а аз се давех заедно с него... Той мразеше, че не може да намери думите, които искаше. Започна да има проблеми с визуалните и пространствените възприятия, както и с определянето на величини като разстояние и дълбочина.

Изгуби и възможността да разсъждава.

Ние никога няма да знаем истинската дълбочина на страданието му, нито колко му беше трудно да се бори. Но аз виждах

как най-смелият човек на света играе най-трудната роля в живота си”,

казва Сюзън, но все още афектирана от случилото се, не разкрива всичко за състоянието му.

Те са женени от три години преди Робин Уилямс да се самоубие. Преди брака им той има два предишни брака - с Валери Веларди, от която има един син Закари, и с Марша Гарсес, от която има две деца - Зелда и Коуди. Буквално месеци след началото на съвместния им живот

Уилямс се променя до неузнаваемост.

Според изповед на съпругата му той на моменти губел представа къде се намира. Веднъж дори се случва да са на вечеря в изискан ресторант в Манхатън, а Робин да започва да й говори сякаш се намират в родния му град.

“С него знаехме, че се случват още много неща. Робин беше прав, когато ми каза: “Искам просто да рестартирам мозъка си”, казва тя.

“В този момент му обещах, че ще стигнем до причината за това, но просто нямах представа, че това ще стане, след като той си отиде.”

Докато тогавашните експертизи предполагат, че депресията е виновна за самоубийството на Уилямс , съпругата му научава за истинската причина, след като се сбогува с него.

“Извикаха ме, за да прегледам доклада на съдебния лекар. Настаниха ме и казаха, че е починал от деменция с дифузни телца на Леви”, казва тя в клип от документалния филм “Желанието на Робин”. Именно във филма тя прави пълни признания за състоянието му. По думите й той буквално се е разпадал физически и психически месеци преди смъртта си.

Страдал от параноя, че някой го преследва,

страхувал се дори от тъмното и никога не оставал на загасена лампа.

На няколко пъти излизал от вкъщи и губел посоката към дома, но тези ситуации не достигат до медиите. Съпругата му признава, че живее с вина, защото не се е досетила по-рано, че той има толкова сериозни мозъчни отклонения, които замъгляват представата му за действителността.

“Сега си давам сметка, че това го измъчваше. Той просто знаеше, че нещо се случва с мозъка му и той няма никаква представа кой е всъщност.

Това е толкова мъчително, а аз сякаш не направих нищо”, казва г-жа Уилямс. Тя признава и за тежкия момент, в който лекарите съветват семейството повече да не спят в едно легло, за да може той да си почива пълноценно през нощта.

“Тогава той ме попита: “Означава ли това, че сме разделени завинаги?" Не знаех какво да му отговоря. Та ние бяхме женени едва от три години.” Тя казва още, че в последните години Робин не е употребявал наркотици и алкохол. Депресията му настъпила с признаци на параноя и постоянен страх. Освен новия филм за живота му, някои негови биографии, които излязоха след смъртта му, също разказват за дългогодишния му проблем с наркотиците.

Още като малък,

с двамата си вечно работещи родители той е самотен.

На помощ идва въображението му, което създава различни персонажи, с които малкият Робин да си говори. Постепенно развива и усет към комедията, за да може да привлече вниманието на майка си, разсмивайки я. Тя самата работи като модел и актриса, доста забавна е и той се опитвал да я впечатли. Момчето не може да е просто Робин, трябва да е забавният Робин.

В гимназията той става най-интересният и весел съученик, увлича се по театъра и печели пълна стипендия в “Джулиард”, Ню Йорк – висше училище за танци, музика и драма. Само след две години там учителите му казват, че вече няма на какво да го научат, защото е артистичен гений.

Става ясно, че неговата съдба е актьорското майсторство и комедията. Въпреки таланта си той остава неразбран от другите деца. Докато е в училище, съучениците му са гласували за това, че има най-голяма вероятност "той да НЕ успее", но са го провъзгласили и за "най-смешния" си съученик. Коментарите по негов адрес често са, че той е просто един смешник, а не комик.

С това чувство, че не е достатъчно добър и все нещо не му достига, се бори да края на живота си.

Проследявайки неговия живот в киното и телевизията, книгата на Дейв Ицкоф

разкрива битката му с наркотиците,

която произлиза от проблемите с психиката му. Авторът събира информацията след повече от 100 интервюта с приятели на актьора, роднини и колеги. Книгата излиза година след смъртта на актьора и разкрива неизвестни факти за живота му.

Той пише за легендарните роли на Роби Уилямс в емблематични филми като “Обществото на мъртвите поети” и “Добрият Уил Хънтинг” – творби, които маскират неговите противоречиви емоции и неувереност.

Филмовата звезда започва да губи вяра в своите актьорски възможности по време на снимките на третия филм от поредицата “Нощ в музея”. Уилямс не е можел да си запомни репликите и е плачел в ръцете на гримьора Чери Мин всяка вечер.

Демоните и борбите на Робин Уилямс с алкохола, наркотиците, депресията в крайна сметка не отнемат живота му.

Той си отива болен, а не депресиран

и част от близките му чувстват вина, че не са направили достатъчно.

Вътре в себе си той се е борел с неща, които не може да контролира, знаел е, че няма да ги пребори, защото никой досега не е успял.

Неслучайно съпругата му използва думата терорист, когато описва съзнанието му.

"Имаше вечери, дълги вечери, много дълги. Тогава той се опитваше да си спомни нещо, някой. Мъчеше се. После се прибираше обратно в себе си. Опитвах се да го разбера, да вляза в неговите обувки.

Веднъж той ми каза: “Не се опитвай да ме разбереш, защото няма да можеш.” И аз не мога. Не знам какво става тук вътре в главата ми."

Затова и съпругата му се съгласява да говори за

неговата безпомощност в последните му дни.

Те знаели, че му остават около три години живот, които той не искал да живее в такива мъки.

“Моля се на Бог неговата история да хвърли малко светлина върху опитите за ранна диагностика на телцата на Леви заради милионите хора и близките им, които страдат от този вид деменция”, казва вдовицата му.

Деменцията с телца на Леви е печално известна именно с това, че е трудна за диагностициране. Симптомите й силно наподобяват тези на алцхаймер и паркинсон. Но деменцията при болест с телца на Леви има различен причинител, който води и до тежки халюцинации и тотална загуба на памет.