Зад кралица Елизабет Втора, задържала се като "стабилна скала" десетилетия наред на британския престол в един постоянно променящ се свят, до днес стоеше нейната "сила и опора" - съпругът й принц Филип, който почина на 99 години, съобщават световните агенции и редица издания.

По време на непоклатимия им брак херцогът на Единбург е подкрепял, съветвал и обичал кралица Елизабет Втора. И се е смял заедно с нея. Нищо чудно, че тя го наричаше нейната "сила и опора", отбелязва в. "Дейли експрес".

За разлика от пра-прабаба си кралица Виктория, която властва 40 години без любимия си съпруг принц Албърт, кралица Елизабет Втора е "благословена" мъжът й принц Филип да е изминал "всяка важна крачка от пътя" заедно с нея.

И макар първоначално да не е одобрен от родителите и придворните, брачният съюз между кралица Елизабет Втора и принц Филип е история за голям успех.

Говори се, че едва 13-годишна, Елизабет се зарича, че никога няма да вземе за съпруг друг мъж, освен Филип. Това се случва през 1939 г., когато тя е още принцеса, а той е привлекателен гръцки принц и морски кадет. Когато Филип й предлага брак - в имението Балморал през 1946 г. - Елизабет приема, без да се посъветва с родителите си. Кралят и кралицата настояват за период на размисъл, но принцесата е непоколебима в решението си. Писмата, писани скоро след сватбата им през 1947 г., са свидетелство за голямата им любов.

"Филип е ангел", възторжено споделя принцеса Елизабет с родителите си. "С него се държим така, сякаш си принадлежим от години". Не по-малко ентусиазиран е и Филип: "Тя е единственото нещо в света, което е абсолютно реално за мен".

В младостта си Филип е човек на действието - той се радва на службата си в Кралския военноморски флот на Великобритания и се отличава във военно време.

Смята се, че двойката е била най-щастлива, когато Филип е разпределен в Малта от 1949 до 1951 г. С него е и бъдещата кралица. Нейно величество впоследствие е споделяла с нотка тъга, че това е било единственото време, в което е могла да води "нормален" живот.

Заболяването и преждевременната смърт на баща й крал Джордж Шести слагат рязък край на това относително безгрижно време. Първоначално Филип си взима отпуск за неопределено време от флота, но впоследствие става ясно, че той никога няма да се върне на служба. "Смятах, че ще имам флотска кариера, но се разбра, че няма надежда. Понякога човек няма избор. Нещата просто се случват и трябва да бъдат направени компромиси. Такъв е животът. Приех го и се опитах да дам най-доброто от себе си", казва по-късно принцът.

Въпреки дълголетието си, бракът на Елизабет и Филип не винаги е бил безпроблемен. Особено в ранните години, когато Елизабет вече е кралица, принцът се бори с това постоянно да е в сянката й и да стои на няколко крачки зад нея.

Навремето в разговор с австралиец, който споделя, че съпругата му е доктор по философия и е по-значима от него, Филип казва: "А, да, в нашето семейство имаме същия проблем".

Кралският съпруг също така не крие недоволството си, че четирите му деца приемат презимето на Елизабет - Уиндзор, а не неговото - Маунтбатън. "Аз съм единственият мъж в страната, на когото не е позволено да даде името си на собствените си деца", жалва се принц Филип.

В очите на закона бракът между кралица Елизабет Втора и херцога на Единбург е неравен - организацията на целия живот на принц Филип зависи от официалната програма на съпругата му. С течение на времето обаче той свиква с необичайната си позиция. "Моята роля на първо, второ и последно място е никога да не разочаровам Кралицата", заявява навремето Филип.

Легендарното сърдито изражение на херцога на Единбург обаче крие добро сърце. По време на обиколка преди години принц Филип забелязва в тълпата печално момиченце с едничък нарцис в ръка, което кралицата е пропуснала. Кралският съпруг преминава през огражденията, вдига детето и му казва да поднесе цветето си на Нейно Величество.

Кралица Елизабет Втора и принц Филип са се подкрепяли взаимно в "главоболията" покрай разводите на три от четирите им деца, както и в най-трудния период - от 1992 г., когато престолонаследникът принц Чарлз и принцеса Даяна оповестяват раздялата си, до смъртта на лейди Ди пет години по-късно.

Успешното партньорство между кралица Елизабет Втора и съпруга й е изградено не само върху любов и взаимно уважение, но и върху сходното им чувство за хумор. Това не означава обаче, че в семейния си живот те са били имунизирани срещу обичайните за всеки брак кавги. Бившият личен секретар на кралицата, лорд Чартърис, разкрива, че не е било необичайно за Елизабет да казва на съпруга си "да си затваря устата".

"Принц Филип е единственият мъж в света, който третира Нейно Величество просто като друго човешко същество. Той е единственият, който може да се държи по този начин. И колкото и странно да изглежда, смятам, че тя цени това", е казвал още лорд Чартърис.

Запитан веднъж каква е тайната на успешния брак, принц Филип отговаря: "Различните интереси. Това е нещото, което не трябва да се оспорва".

Бракът на кралица Елизабет Втора с херцога на Единбург, подобно на властването й, е триумф на стабилността. Заради склонността му към гафове и характерната му намусеност, важността на принц Филип често е омаловажавана. Не и от кралица Елизабет Втора обаче, която в речта си по случай златната годишнина от сватбата им през 1997 г., заяви, че през всички тези години Филип е бил нейна "сила и опора".

Съпругът на Нейно Величество имаше възможност да избира кога да се появява на обществени места.

Херцогът на Единбург беше патрон, президент или член на стотици организации, с които продължаваше да е свързван след оттеглянето си, но без да играе активна присъствена роля.

През десетилетията си на активна дейност принц Филип е произнесъл близо 5500 речи, написал е 14 книги и е бил на над 600 самостоятелни посещения в чужбина. Херцогът на Единбург беше поддръжник на каузи за защита и опазване на околната среда и проявяваше интереси към науката, инженерството и индустрията.

През активните си години принц Филип се прочу като автор на безчет лафове и гафове. Част от наблюдателите изглежда ценяха често спорните му забележки, внасящи елемент на безгрижие в сериозни прояви. Други се изненадваха от директните му коментари за външността или културата на хората, с които разговаря, питайки се дали те свидетелстват за старомоден хумор и незнание в най-добрия случай или за тесногръдие и грубост в най-лошия.

Каквито и да са били мотивите на принц Филип, неговите лафове и гафове, неведнъж превръщали се във водещи заглавия и налагали публични извинения от Бъкингамския дворец, ще останат в историята.

Ето някои от тях:

- "С какво правите гаргара, с камъчета?" - към певеца Том Джоунс през 1969 г.

- "Обявявам това нещо за открито, каквото и да е то" - по време на посещение в Канада през същата година.

- "Ако останете тук твърде дълго, ще се сдобиете с дръпнати очи" - към британски студенти по време на визита в Китай през 1986 г.

- "О, не, може да хвана някоя страховита болест" - в отговор на предложението да погали коала по време на визита в Австралия през 1992 г.

- "Едва ли сте тук от толкова дълго време, нямате бирено коремче" - към британец в Унгария през 1993 г.

- "Райхканцлер" - в обръщение към Хелмут Кол през 1997 г. с наименованието, за последно използвано от Хитлер.

- "Как държите местните настрана от пиенето достатъчно дълго, за да изкарат шофьорския изпит?" - към инструктор по кормуване в Шотландия през 1995 г.

- "Това е сериозно разхищение на пространство" - на прием през 2000 г. по случай откриването на новото британско посолство в Берлин.

- "Прекалено си дебел за астронавт" - към 13-годишно момче, което през 2001 г. му споделя, че мечтае да пътува в космоса.

- "Още ли се замеряте с копия?" - към аборигенски предприемач в Австралия през 2002 г.

- "Изглеждате сякаш сте готов за лягане" - към нигерийския президент през 2003 г. по повод традиционната му роба.

- "Май не сте си проектирал брадата толкова добре" - към дизайнера Стивън Джъдж през 2009 г., коментирайки катинарчето му.

- "В стриптийз клуб ли работите?" - към жена морски кадет през 2010 г., споделила, че се е трудила почасово в нощно заведение.

- "Имате ли бельо от същия плат?" - посочвайки традиционното шотландско каре в разговор с лидерката на местната Консервативна партия на прием през 2010 г.

- "Децата ходят на училище, защото родителите им не ги искат вкъщи" - към пакистанската активистка и най-млада носителка на Нобелова награда за мир Малала Юсуфзай през 2013 г.

(От БТА)