Първата значима роля на Кирил Господинов е в "Понеделник сутрин" (1966) - филма с най-драматичната съдба в българското кино след 1944 г. Заснет само за два месеца от режисьорите Ирина и Христо Пискови, той не е допуснат до премиера и е хвърлен в идеологическите зандани с най-сурова присъда: "Вреден за социалистическата действителност и култура!"

След две години, на премиерата на филма "Шведските крале", в който Господинов играе главната роля, той пита секретаря по идеологията и културата Венелин Коцев: "Какво става с "Понеделник сутрин", другарю Коцев? Кога ще го пуснете?". Коцев отговоря според тогавашното партийно чувство за хумор: "Понеделник сутрин" ще го пуснем в понеделник сутрин!" Този понеделник идва чак в края на октомври 1988 г. След цели 22 години!

Кирил Господинов е роден в с. Гроздьово, Варненско, на 24 май 1934 г., деня на Св. св. Кирил и Методий, и, както се казва, идва на бял свят с името си.

Завършва ВИТИЗ,

когато вече е на 32 г.,

защото служи 4 години като моряк, а в института е приет на третия път. Но в киното дебютира още преди да стане студент с филма "Дом на две улици".

Актьорът подрежда ролите, в които е изпитал най-високо творческо удовлетворение, по следния ред: Алекси от "Понеделник сутрин", Спас от "Шведските крале", Спиро от "Тримата от запаса", Никифор в "Птици и хрътки", Капитана от "Не се обръщай назад", Рангел - в "Баш майстора".

Не знам дали ги е подреждал хронологично по реда на снимането на филмите, но изрично държи книгата, която Красимир Машев подготвя за него преди години, да се казва "Баш Майстора" и корицата да е с фотос от тази телевизионна поредица. За много хора това е коронната роля на този даровит и нестандартен актьор.

"В почти всеки филм ми се е случвало да ме вземат, след като са имали намерение да снимат някой друг", твърди Кирил Господинов в изповедите си. Може и да не е във всичките, но за ролята на шведския крал Спас първоначално е гласен Григор Вачков. Той и режисьорът Людмил Кирков са състуденти и големи приятели. Когато екипът е на оглед на местата за снимки в курорта Златни пясъци, довеждат Кирил Господинов, актьор във Варненския театър. Впечатлен от пробните му снимки, Кирков се колебае кого да избере.

"В крайна сметка той предпочете новото лице на Киро пред вече растящата популярност на Гришата. Боеше се, че зрителите ще свързват Вачков с изиграните му дотогава роли не само в киното, но и в театъра", обясни ми преди години Николай Никифоров, сценарист на филма.

Григор Вачков изживява тежко ситуацията, но не разваля приятелството си с режисьора.

И така "Шведските крале" се превръща във филма, в който изгрява звездата на Кирил Господинов. Отпечатъкът от потника върху тялото на героя му работника Спас, дошъл от "Кремиковци§ на морето да шашне чужденките с пълния си портфейл, ще стои дълго върху снагата на българското кино. 

"Шведските крале" е първият човешки филм на прословутата работническа тематика. В него, разбира се, няма и кьорав шведски крал. Разказва се за мъжете от една работническа бригада, която участва в изграждането на металургичния комбинат "Кремиковци". Авторите обаче бягат от патоса на социалистическия реализъм и клишетата за трудовото геройство, а деликатно надникват в интимния живот на работниците.

След години Николай Никифоров пише

продължение на

филма - "Остарелите

шведски крале"

Събира героите си в занемарен почивен дом на профсъюзите край морето след 20 години. Те живеят ден за ден и единствено Спас, героят на Кирил Господинов, се опитва да ги върне към радостите на живота. Оказва се, че от работа не са имали време да се научат на това. Сценарият е отхвърлен като мрачен и с банален сюжет.

Филмът "Птици и хрътки" по романа на Васил Акьов "Република на смъртните" е на антифашистка тема и Кирил Господинов играе ролята на Никифор - конспиратор и наставник на група млади ремсисти. Режисьорът Георги Стоянов е завършил в Париж и носи в България нещо от духа на френското кино. И още в дебютния си пълнометражен филм "Случаят "Пенлеве" (в който Кирил Господинов също участва с малка роля), както и в "Птици и хрътки" прилага хватки от абсурдизма и елементи от гротеската.

И то в антифашистки филми - тема "светая светих" в социалистическото кино. Явно точно този леко "изчанчен" поглед към събитията и героите в тях кара Господинов да обича ролята си на Никифор, един обикновено представян със стандартни клишета герой от съпротивата срещу фашизма.

Между двете гротескови ленти Кирил Господинов се снима в "Свобода или смърт" на Никола Корабов. Филмът е за живота и смъртта на Христо Ботев и е един от най-оспорваните в българското кино. В ролята на войводата е Милен Пенев, Господинов е четникът Иваница.

"Тримата от запаса" донася на актьора наградата за най-добра мъжка роля на кинофестивала във Варна през 1971. При това извоювана в надпревара с Георги Парцалев и Никола Анастасов. Кирил Господинов играе Спиро Стоименов. Той е най-печеният от тройката запасняци - стегнат, оперен, с мерак за служба и ефрейторска нашивка. Ерген е и това му дава право да не се изложи като мъж и българин и "да посегне" на красивата Илонка (Тюнде Сабо). За което не само отнася няколко шамара от момата, влюбена в помощник-командира Андрей (Стойчо Мазгалов), но и е наказан от същия този Андрей 10 дни да мие баките на полка. 

В тази роля Кирил Господинов е толкова органичен, сякаш наистина е взет от някоя рота чешит запасняк. "Бях млад актьор - все още не на нивото на Парцалев и Кольо, особено на Парцалев", признава Господинов. Макар че е само 2 г. по-млад от Анастасов.

Всъщност и тримата актьори играят превъзходно и кулоарният слух по време на фестивала във Варна разнася, че ще си поделят наградата за най-добра мъжка роля. Според Господинов по времето на фестивала

"изведнъж филмът

избяга от вниманието

на журито

Някой казал, че работата не е както трябва". Генерали от армията не харесали филма, българският войник не бил такъв, какъвто е показан в лентата. "Обявиха наградите и за моя голяма изненада призът за мъжка роля не се присъждаше на Парцалев, а на мен", признава Господинов след години. Той е убеден, че колегата му, пресъздал драмата на съботянина Иван, повече заслужава признанието.

"На другия ден грабвам дипломата, разказва Господинов, и я връщам на Павел Писарев, тогава той беше генерален директор на Кинематографията: "Другарю Писарев, тази награда е за Парцалев, а не за мен." И той тогава ме скастри: "Виж какво, аз не раздавам награди, има жури, то ги определя..." Според Господинов тогава и самият Парцалев го нахокал: "Абе ти луд ли си, бе? Как ще връщаш награда? Ти играеш много добре, даже по-добре от мене..."

"Не си спомням такъв случай. Нямаше интрига около връчването на наградите тогава", опроверга обаче Павел Писарев. Той помни как тогава сестрата на Кирил Господинов излиза на сцената и горещо разцелува брат си заради успеха. Господинов пък разказва как след време на улицата го среща сестрата на Парцалев и му казва: "Браво! Игра по-добре от наш Жоро!"

"Тримата от запаса" беше любимият филм на Киро точно заради хубавия образ, който създаде", обясни Мирослава Кортенска, втората съпруга на актьора. Тя е свидетелка на голямото приятелство между тримата артисти по време на снимките на филма и е убедена в искреното желание на Господинов да върне наградата си и да я даде на Парцалев.

"Такъв чешит като

него рядко се среща

Той беше типът народен хитрец и така с неговата краска станахме един образ от трима души. И затова се говореше, че на Варненския фестивал ще дадат наградата за мъжка роля и на тримата", казва Никола Анастасов за колегата си.

Неизвестно защо Кирил Господинов пропуска филмите "Момчето си отива" (1972) и продължението му "Не си отиввай" (1976), след като в тях той е в стихията си. По време на снимките непрекъснато предлага на сценариста Георги Мишев разни шантави неща. "Той се смееше и викаше: "Давай бе, давай!". И разрешаваше цели епизоди, измислени от мен, да влязат във филма", разказва актьорът.

Той също е против двамата с Коканова да са брат и сестра, както искат шефове от Киноцентъра, защото не можело юношата Ран да се влюби в омъжена жена.

Когато озвучават филма, Господинов подкрепя Георги Мишев, в чийто сценарий героите на Господинов и Коканова са съпрузи. "Людмиле, брат и сестра не е интересно - убеждава актьорът режисьора. - Мъж и жена, бе! Такава хубава, красива жена като Венчето, а тоз идиот се занимава с автомобили. А на нея й вика котак. И той с много смях прие..."

Кирков имал навика преди репетициите на кадъра, а и преди самите снимки да говори на актьора и щом той се засмее, значи е разбрал какво се иска от него. "Единственото изключение беше Кирил Господинов. Режисьорът му говори, говори, Киро не се засмива, но кима, че е разбрал. После Кирков вика: "Хайде, Киро, пиши!", спомня си снимачния период Филип Трифонов. И Господинов започва така да дописва сценария със свои думи и гегове, че всичко наоколо пада от смях.

Баш майсторът Рангел Лелин е ролята, която направи Кирил Господинов знаменит. За него тя е мярката на всенародната любов, както Митко Бомбата от "На всеки километър" за Григор Вачков. Господинов изигра много по-сложни роли и създаде куп силни образи в театъра и киното, но хората винаги ще го помнят и измерват с този полуграмотен социалистически мошеник и нагъл тарикат Рангел Лелин.

За ролята е пробван актьорът от Сатирата Димитър Манчев. Той е доста пълен и с шкембе и някак не пасва на визията на режисьора. Екипът държи майсторът да изглежда и да се държи просташки и избират Кирил Господинов. И образът му лепна като ръкавица по поръчка.

"Киро беше вкаран

в план да играе

главно простак,

каза ми преди години Стефан Данаилов. - Но да изиграеш блестящо простак, без да си такъв, говори за голям талант." "В много филми съм имал ганьовско поведение. В известен смисъл и "Баш майсторът" е една ганьовщина", признава сам актьорът.

"Кирил Господинов беше личност. Неочакван и парадоксален и да се снима с него бе истинско удоволствие. Той изигра чудесно ролята на неграмотния майстор Рангел Лелин, но в живота съвсем не беше такъв. Впечатляваше ме със своята начетеност и с широката си култура и познания за световното кино", спомня си режисьорът Андрей Аврамов.

Преди да стане режисьор, Аврамов завършва актьорско майсторство и в "Баш майсторът" играе един от чираците на Рангел Лелин на строежа. Тъй като сценаристът и режисьорът дават на Кирил Господинов пълна свобода за импровизации, той сам измисля куп детайли за образа на героя си.

Сам отива при зъболекар и "облича" два предни зъби в желязо. От един свой чичо "открадва" ластика, с който превързва портфейла си. Ефектният му номер - при гаврътването на чашката с ракия да придържа шапката си откъм тила, бързо е взет на въоръжение като шега в тогавашните компании.

Филмът обаче започва с фалстарт. Кадрите с първата поява на баш майстора са повредени при лабораторната обработка на лентата. Снимани са през още топлия септември и когато се разбира за гафа, вече е краят на ноември. При преснимането им е доста студено и докато Кирил Господинов говори, от устата му излиза пара. Тя никак не се връзва със запотения от жегата ст.н.с. Робеспиер Гълъбов, идващ при баш майстора с молба да му надстрои жилището. И тогава актьорът започва да говори по много интересен начин - "гълта" си думите навътре и така от устата му не излиза пара.

"След първите си три филма отказах да гледам следващите, в които участвам" - споделя Кирил Господинов. - Има серии, в които си казвам: "А, тук добре съм го изиграл, обаче тук - еее, бих могъл по-иначе", аргументира се актьорът. И добавя - "Иначе да се гледаш и да се наслаждаваш, значи нищо не е направено на екрана..."

Когато през 1979 г. снимат третия филм от поредицата - "Баш майсторът на екскурзия", се ражда дъщерята на Кирил Господинов. Понеже той е някъде по Дунав, двама негови приятели прибират съпругата му Мира Кортенска от болницата. От Унгария актьорът праща кратка телеграма на сина си Николай от първия брак: "Ники, честито, имаш сестра." След години се шегуват с актьора как тогава Николай помислил, че става дума за унгарска сестричка.

Кирил Господинов пък се шегува с дъщеря си Веселина, че я е нарекъл на филмовата й баба Веска.

Кум е големият

руски актьор

Армен Джигарханян

"В действителност татко е искал да ме кръсти на майка си Елена, която много обичаше. Но мама надделява и продължавам името на баба си Веса Кортенска. Тя е известна театрална актриса, първата изпълнителка на Йовковата Албена", разказа Веселина Господинова, възпитаничка на НАТФИЗ. Тя е малка, когато се снимат филмите, но след това често е с баща си при многобройните му срещи със зрителите. Впечатлена е от голямата хорска обич към него.

В салоните казват, че е любимият им артист, нищо, че героят му е като Бай Ганьо - прост, нагъл и келепирджия. Актьорът искрено се радва, че с играта си е успял да направи отрицателен герой симпатичен за зрителите.

След години Веселина разбира, че безцеремонната близост, която съвсем непознати хора си позволяват към баща й, в един момент започва да му тежи и да го дразни. "Рангел Лелин се превърна за него в печат, който той не можеше да приеме. Искаше да излезе от образа, понякога казваше, че не е Кирил Господинов, че са се припознали", разказа дъщерята.

Актьорът, донесъл толкова смях и радост на милионите си зрители, си отиде от този свят съвсем сам. В последните си години той живее във Варна заедно с актриса от Добричкия театър. Тя заминава в Испания и самотата го съсипва. Един ден съседи го намират с покосено от инфаркта тяло и изкривено от болки лице.

След смъртта му актьорът Иван Иванов написа следните стихове:

Кире, тука вали.

Кашлям.

Пуша цигари.

Петя е добре.

Стефан порасна... Гаджета...

Жорето чака бебе...

Иначе навън... Красиво е.

Пролет. Вали.