В Париж му предлагат поданство и благородническа титла, но той отказва с думите: "Аз съм българин и си оставам такъв!" Има издадени 25 тома научни трудове, които се пазят във Франция. Автор е на идеята за създаване на всенаука или панепистемия, която обяснява света.

Д-р Петър Берон е една от най-ярките личности на Българското възраждане — първият европеец в българската литература; първият български учен; автор на първия български учебник за модерно, светско образование; първият български енциклопедист.

"За Петър Берон не знаем толкова, колкото би ми се искало, защото става дума за една наистина енциклопедична личност и това съвсем не е пресилено - казва проф. Попхристов за бележития възрожденец. - Той е човекът, когото свързваме преди всичко с неговия "Рибен буквар", но това е съвсем малка част от биографията му на лекар, учен, енциклопедист, естественик, философ, просветител, педагог, благодетел, дарител..."

Роден е в заможно семейство в Котел през 1799 г., откъдето са и много други възрожденци, включително и Георги Сава Раковски. Истинското му име е Петър Хаджиберович. Баща му е

бил сравнително

имотен човек,

абаджия, с будно народностно съзнание. Петър учи в родния си град – в българско и гръцко училище. Известно време чиракува в абаджийницата на баща си, който е разорен по време на Руско-турската война. С припечелените пари през 1817 г. отива в Букурещ и постъпва в елитната "Бейска академия", където преподава прочутият гръцки просветител Константин Вардалах. Енциклопедистът бил италиански възпитаник, прегърнал идеите на либерализма и демокрацията, на които обучавал учениците си от всички краища на Османската империя. Вардалах оказва огромно влияние върху младия Хаджиберович от Котел.

После младежът заминава за Брашов, където става учител в семейството на заможния сливенски търговец Антон Иванов. С неговата морална и материална подкрепа по-късно Петър Берон издава "Рибния буквар".

Отново с

помощта на Антон

Иванов той заминава за Германия, където най-напред се записва във Философския факултет в Хайделберг, но след година и половина се прехвърля да учи медицина в Мюнхен. Там през 1831 година блестящо защитава докторска дисертация и по-късно се завръща в Румъния. От 1832 до 1841 г. е окръжен лекар на Крайова. Заедно с племенника си Никола Христов основава дружество за търговия с аби. Започва и

доходен

бизнес със зърно.

През 1841 г. купува чифлика "Скорила" край Крайова с площ 10 000 дка. Той му дава възможност да печели и да живее като рентиер до края на живота си. След като е финансово независим, д-р Петър Берон се отдава на научни занимания.

Неслучайно е бил известен като

всестранно развит и високообразован човек –

освен медицината, изучава физика, химия, метеорология, геология, философия. Живее в доста европейски градове и само списъкът им е впечатляващ.

Пребивава в Париж, Берлин, Лондон, Атина, Прага, Виена, все във връзка с трудовете, които пише. По онова време това са най-проспериращите културни центрове в Европа.

Най-дълго време прекарва в Париж, където работи в Сорбоната. 

"Интересното е, че неговото име се свързва първо и само с прочутия му "Рибен буквар" и не толкова с факта, че той има издадени 25 тома научни трудове, които се пазят в Сорбоната, като единият от тях е записан със златни букви там - разказва проф. Попхристов. - Смятали са го за гениален учен и французите са му предложили френско гражданство под името Пиер Берон, както и благородническа титла.

Берон живее в мизерия, за да

пести и да създава български училища

Рибният буквар ни отвежда и към друга съществена част от живота на Петър Берон – неговата благотворителност. Като преподавател и учен от Сорбоната, той живее мизерно на тавана си в Париж, в стремежа си да отдели средства освен за своите научни занимания в химичната си лаборатория, но и за благотворителност. Не е случайно, че освен като изтъкнат учен-изследовател Петър Берон е известен и като

един от най-сериозните меценати.

Той става основател на едно от първите девически училища у нас, което е в Котел. В завещанието си една малка част от спестяванията си е предвидил за библиотека в родния си Котел, а по-значителна сума е отделил за мъжка гимназия в Одрин.

С неговата материална помощ са открити над 20 училища.

В едно свое писмо до котленските старци той пише:"Обичал бих да намеря някого, комуто

да платя да обходи България и види има ли във всеки град училище..."

За девическите училища в Шумен, Котел, Омуртаг той отпуска годишно от 1859 г. по 200 жълтици, а в завещанието си от 1862 г. определя и големи приходи за целите на българското образование. Именно той разпорежда за недвижимите си имоти в Румъния - гори, лозя и ливади, както и къщата в Крайова следното:

"От доходите на всички имения ще се плаща на учители и учителки, в онези села в България, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и да шият. Моите хора ще изпращат до училищните настоятели и общинарите на разните градове, колкото пари те намират за добре за всеки град и всяка област...

От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се раздават даром."

Цялата сума от имотите на Петър Берон през 1890 г. възлиза на близо 400 000 стари франка. С пари от нея е построена одринската мъжка гимназия "Д-р Петър Берон", която след това се издържа само от лихвите на капитала, до прехвърлянето им по-късно на гимназията в Котел. Създаден е и фонд "Д-р Петър Берон", от който се дават стипендии на котленски деца, които искат да продължат образованието си.

Завещанието на д-р Петър Берон, голяма част от което е за българските училища, става причина за трагичната му смърт.

През 1853 г. Петър Берон прави

завещание, с което

предоставя цялото си имущество

за развитие на образователното дело в България.

На 12 март 1869 г. Берон продава чифлика "Скорила" на своя съдружник и съгражданин Теохар Папазоглу и двамата му племенници. От приходите от чифлика те трябва да отделят по 1000 жълтици годишно за издръжка на български училища. Скоро Берон разбира, че тримата нямат никакво намерение да изпълнят волята му и на 15 октомври 1869 г. докторът прави ново завещание, за чиито изпълнители посочва комитет от 12 видни българи, начело с Евлоги Георгиев. Междувременно завежда дело за анулиране на продажбата на чифлика, но го губи на първа инстанция. В апелативния съд първото заседание е насрочено за 7 април 1871 г. За делото Петър Берон се връща от Париж в Румъния, но не доживява първия ден на процеса.

Той е удушен на 21 март 1871 г. около 8 ч. вечерта

в дома си в гр. Крайова.

Румънската полиция веднага тръгва по дирите на заподозрените убийци и скоро ги залавя. Това са селяните Йон Калин и Николае Тибу. Издаваният в Букурещ български вестник "Свобода" съобщава, че те са направили пълни самопризнания. Арестувани са също предполагаемите поръчители на убийството – Петру Александру и инж. Илие Чокулеску. Те обаче са освободени поради липса на доказателства. Двамата убийци са пратени на доживотна каторга в солниците, тъй като по онова време в Румъния не е имало смъртно наказание.

След дълъг съдебен процес комитетът за наследството на д-р Петър Берон, оглавяван от Евлоги Георгиев, успява да анулира продажбата на "Скорила". За законен наследник на доктора е признат племенникът му Стефан.

"Крайно време е за д-р Петър Берон да се заговори подобаващо и да се направи сериозно и задълбочено проучване за живота и дейността му, особено за тези 25 тома научна литература, призовава проф Дамян Попхристов. - Жалко е личност като този гениален учен да се свързва в историята ни единствено с неговия "Рибен буквар".

Личността му е мащабна, многофасетна и вдъхновяваща. Човек, който е бил предан не само на науката и делото си, но и на родината си. Той е живял дълго време извън България, но никога не се е отказал от произхода си.

Цялата си дейност е насочил за просперитета на родината си чрез своята благотворителност. Има какво още да се научи за този велик българин. Не е възможно да няма други документи за него. Добре е да се изследва по-задълбочено неговото дело. Като човек с широк светоглед той неслучайно е бил загрижен образованието у нас да е на високо ниво. Бил е съвсем наясно какво е важно и съществено за развитието на нацията и родината му."