Жорж Санд обичала да властва над младите си любовници

Мъжкият литературен псевдоним и мъжките дрехи са само външният израз на революцията, която предприема прочутата френска писателка, известна като Жорж Санд. Тя е наясно, че макар понякога да ти струва твърде скъпо, скандалът привлича най-силно вниманието на обществото. И талантливата литераторка създава скандали - чрез облеклото си, поведението си, творбите си, мнообройните си и винаги по-млади от нея любовници. По-съществен обаче е крайният резултат - в един подчертано мъжки свят, в който жените са просто красив придатък, тя успява да си извоюва правото да бъде приемана като равна, да бъде оценявана според таланта си и има силата да убеди консервативните си съвременници, че това, което е разрешено за мъжете, не може да е забранено за жените. Аз съм Спартак сред робините, казвала тя.

Амандин Орор Люсил Дюпен, както е истинското й име, е родена на 1 юли 1804 г. в Париж. По бащина линия тя е правнучка на френския маршал Морис дьо Сакс, незаконен син на полския крал Август Втори.

Израснала под крилото на баба си в имението Ноан, което става основното й убежище до края на живота, младата жена се омъжва на 18 г. за барон Казимир Дюдеван, от когото има две деца. Баронът се отнасял към съпругата си като към креслото в гостната. Освен с нея той делял постелята и с многото слугини в къщата. Тези съпружески отношения отрано карали Орор да се замисля върху несправедливостта на "мъжкия свят".

През 1831 г. Орор бяга в Париж с 8 години по-младия си любовник Жюл Сандо. Той също е изкушен от литературата и двамата започват да пишат във "Фигаро", като се подписват с един и същ псевдоним - J. Sand.

Година по-късно писателката подписва един от първите си романи "Индиана" с G. Sand - име, което тя повече не изоставя и с което става прочута.

Всъщност истината за мъжките дрехи на Жорж Санд е малко по-различна от широко разпространената версия, че така тя опитва да срути наложените на жените табута и да получи достъп до забранени за тях места. Всъщност в автобиографията си "История на моя живот" самата писателка разказва, че мъжките костюми са й помагали да пести.

Когато идва в Париж, Жорж Санд оставя имението си под разпоредбите на съпруга си. В замяна той й плаща малка рента, с която й е трудно да преживява в столицата. Дамските тоалети стрували скъпо и тя намира това рационално решение, което на всичкото отгоре съответства и на радикалните й идеи.

Много от съвременниците на Жорж Санд твърдят, че тя не се отличавала с особена привлекателност. Интелектуалното й обаяние обаче действало на мъжете неотразимо, особено на по-младите, които тя обсебвала със силния си характер и майчинско отношение. Сред най-известните й любовници са 6 години по-младият Алфред дьо Мюсе и 5 години по-младият Фредерик Шопен.

Бурната й връзка с Мюсе, съпроводена от скандали, предателства, изневери и разриви, дава плод на огромна кореспонденция, която е сред най-красивите, писани на френски език.

През 1833 г. двамата заминават за Венеция, където обаче Мюсе се разболява. Докато той гори от треска, писателката завързва роман с лекаря му Пиетро Паджело - красив като бог и доста повърхностен мъж. Тя го напуска твърде бързо, отегчена до смърт. Връзката й с Мюсе продължава до 1835 г. След ранната му смърт тя описва историята им в романа "Тя и той", който вбесява брата на Мюсе - Пол, и той й отвръща с "Той и тя".

През следващите 2 г. Санд е любовница на адвоката Мишел дьо Бурж, който я представлява по време на бракоразводния й процес. Именно той я запалва по идеята на Републиката и я тласка към обществена ангажираност.

Докато е с Бурж, Жорж Санд се запознава и с гениалния полски пианист Фредерик Шопен. Любовта им продължава цели 10 години и също минава през различни етапи. През 1936 г. 26-годишният композитор е сред най-желаните гости на френските светски салони. Изтънчените му черти, пепеляворусите му коси, тъжните тъмни очи и нежният му глас карат дамите да се разтапят при вида му.

Когато му представят странната жена в мъжки костюм и ботуши, която пуши цигара, той е шокиран. Казва на домакините: "Колко е несимпатична тази Санд. Дори се съмнявам, че е жена". В момента на срещата им тя е на 32 г. Слухът за многобройните й любовни похождения вече е стигнала до ушите му.

Очарована от композитора, Жорж Санд започва да посещава местата, където ходи и той. След половин година Шопен вече не може да си представи живота без нея.

Той е непоносимо капризен заради крехкото си здраве - туберкулозата го мъчи почти от дете. На моменти мнителността му минава всякакви граници.

През 1838 г. от любовница Жорж Санд се превръща в нещо като негова майка и болногледачка. Двамата заминават за Майорка, Испания, където се предполага, че климатът е по-полезен за здравето му. Там обаче състоянието му още повече се влошава. Писателката седи до леглото му, сама му приготвя лечебните отвари.

Слухът за заразната болест на Шопен се разнася бързо и срещу странната двойка започват истински гонения. Пъдят ги от квартирата им, като ги задължават да платят всички мебели, до които се е докасвал заразеният, за да могат да ги изгорят.

Писателката и музикантът решават да се върнат във Франция, но нито един кораб не иска да ги вземе. Най-накрая капитанът на товарен корито, превозващо свине, се смилява и ги качва на борда.

Години наред след завръщането си влюбените повече не споделят едно легло. Санд започва да говори, че има три деца, едното от които е Шопен.

Близките им били поразени каква огромна власт имала французойката над него. В същото време обаче тя истински го вдъхновявала и докато са заедно, той създава най-блестящите си произведения. Нейната жизненост и умението й да се справя с всякакви проблеми и трудности били нужни на мечтателния и нерешителен Шопен като въздух. В същия период и изпод нейното перо излизат някои от най-прочутите й произведения като “Мопра” и “Орас”. Романът “Мопра” излиза във вторник в “Златна колекция на XIX в.”

Въпреки силното интелектуално привличане несъвместимостта на характерите си казва думата. Санд и Шопен се разделят през 1847 г., а две години по-късно великият композитор умира. Казват, че последните му думи са: "Тя ми обеща, че ще умра в обятията й".

След раздялата си с Шопен Жорж Санд остава вярна на себе си. Когато е на 60 г., цял Париж оживено обсъжда връзката й с 39-годишния художник Шарл Маршал, когото писателката нарича "моето тлъсто детенце". В последните години от живота си тя живее в спокойствие с приятеля на сина си Александър Мансо, който е едновременно и неин секретар. Не спира да пише до смъртта си в Ноан от преплитане на червата през 1876 г. На 8 юни, когато писателката издъхва, Виктор Юго заявява: “Оплаквам смъртта й, приветствам безсмъртието й."



запали свещ
запали свещ
остави цвете
остави цвете