Иржи Менцел - добрият приятел на България, отказал поклонение за сбогом

Менингитът погуби на 82 г. чешкия режисьор, носител на “Оскар”

Отиде си един голям майстор на световното кино - Иржи Менцел, добър приятел на България. Почина на 82 г.

Чешкият режисьор, носител на “Оскар” и част от прочутата нова вълна в киното на Чехословакия, получава признание като един от най-значимите майстори на комедията на ХХ век.

Първата визита на пан Менцел в Дома на киното бе в средата на 90-те години, когато бе организиран “фестивал на световната комедия според Менцел” и той представи лично филма си “Животът и невероятните приключения на войника Иван Чонкин”.

През 2007 г. Иржи

Менцел получи

Наградата

на София

и ни въведе в света на “Служих на английския крал”, а през 2014 година той представи в кино “Люмиер” последния си филм “Донжуановците”.

Благодарим ти, пан Менцел!, пише колективът на “София филм фест”.

“Това беше една от големите срещи в живота ми! Приемаше живота на шега, знаеше как да ходи по ръба, за мен беше учител”, разказва актьорът Калин Сърменов - сега директор на Сатиричния театър. Иржи Менцел режисира там пиесата “Вечеря за тъпаци”, която се играе вече 23 години на тяхната сцена с огромен успех. Оцеляхме! Дори той беше играл моята роля в едно представление! С нея ще бъде открит и сезонът и постановката ще бъде поклон пред паметта на пан Иржи”, каза Сърменов.

А Иван Бърнев бе един от любимите актьори на Менцел, ангажиран в негови филми.

Менцел бе един от малкото кинотворци от Източна Европа, наградени с “Оскар” - отличието получи през 1968 г. филмът му “Строго охранявани влакове” по романа на неговия приятел известният чешки писател Бохумил Храбал.

От три години той се бореше с последствията от инфекция с менингокок.

През 2017 г.

претърпява

тежка операция

в продължение

на часове

След две години се възстановява вкъщи. Освен рехабилитатори, които го раздвижват, дома му посещават и логопеди, за да го учат да говори наново. До онзи ден, събота, когато големият творец си отива на 82-годишна възраст.

В края на земните си дни Менцел е отказал поклонение за последно сбогом, съобщи за “24 часа” неговата помощничка Мила Ржадова. Ако изобщо се извърши акт на почит, той ще е след по-голям интервал от време, каза още тя.

Иржи Менцел е роден на 23 февруари 1938 г. в Прага, Чехословакия, в навечерието на Втората световна война. Майка му била безкрайно изненадана от появата му на бял свят - появил се 15 минути след близначката си Хана. Той е трето дете и единствен син на журналиста Йозеф Менцел и съпругата му, който работел като редактор в A-Zet. Майка му е била почитателка на операта, а баща му - на театъра, и често водели децата си на представления. Оттам тръгва и интересът на младия Иржи към театъра. Върви километри пеша, за да гледа постановки в градчета около Прага. Мечтае за собствен театър и дори си създава режисьорска книга. Шегува се, че не е умеел нито да рисува, нито да свири, нито да се превъплъщава в роли. “Какво му остава на човек, който нищо не умее и иска да е в някой театър? Има само една възможност: да стане режисьор”, признава след време. Кандидатства режисура, но не го приемат поради липса на талант.

Хваща се на работа в телевизията като момче за всичко. После кандидатства във Филмовата академия по изкуствата ФАМУ, където от 1958 до 1962 г. учи с Отакар Вавра - силни години, които днес се смятат за оста на

чехословашката

филмова нова

вълна от 60-те

години

Първите кадри, които заснема във ФАМУ са два кратки 16-милиметрови филма в края на първи курс. Студентската скамейка го среща с Яромир Шофър, който е оператор на почти всичките му бъдещи филми в продължение на половин век.

Завършва през 1961 г. и започва работа в телевизията, където снима седмичните филмови прегледи.

Най-важно за творчеството му като режисьор е присъствието на писателя Бохумил Храбал. Началото на тяхната творческа дружба идва от идея на негови приятели от ФАМУ да заснеме по един разказ на Храбал и накрая да ги обединят в едно. Менцел адаптира на един дъх “Смъртта на господин Балтазар” от 1965 г. по новелата “Перлички на дъното”. Следва “Престъпление в девическата гимназия” 1965 г. В същата година поставя в театъра и пиесата “Мандрагора”, която жъне успех и се играе 9 години.

Критици го спрягат като ярък представител на чешката нова вълна в театъра и киното. Самият Менцел описва това явление като хора, които харесват едно и също кино, но които не са имали общи цели и задачи. Най-популярният му филм, която се причислява към чешката нова вълна е филмът от 1966 г. “Строго охранявани влакове”.

През 1968 г. дясната ръка на Карло Понти обявява, че “Строго охранявани влакове“ ще бъде разпространен по кината в САЩ и номиниран за “Оскар”.

За Америка

Менцел тръгва

само с

абитуриентския

си костюм

в багажа.

Човекът на Понти му купува смокинг в Рим. Още на летището ги чакат журналисти. После три месеца обикалят кината в Ню Йорк, Вашингтон и Лос Анджелис, където представят филма. По време на цялото си пътуване в Америка, Менцел има проблем с комуникацията, тъй като не говори английски.

След успеха на “Строго охранявани влакове” от Universal му предлагат да остане 2 г. в Америка и да му помогне за следващ филм, но Менцел отказва. Компанията му прави второ предложение по време на окупацията на Прага от съветски войски, но той не се възползва. Отказва и предложението на Милош Форман, който също му предлага да остане в Ню Йорк, за да правят кино заедно, но Менцел е категоричен.

Заради подписа му в “Две хиляди думи” му е взет международният паспорт и над него се сипят доноси. Менцел

дълго време

е държан

умишлено

без работа

Води се на работа в киностудиото, а в същото време не му позволяват да снима. С него се свързва дори Анджей Вайда, който му предлага работа в Полша, но чехите не му позволяват да замине. Опитват да го вербуват за агент на ДС, но той умело се измъква от ситуацията. Принуден е да обяснява дали се отказва от “Оскар”-а и одобрява ли окупацията. Заради тежката лична цензура, която му налагат, той се връща като актьор в театъра в представлението “Пансион за ергени”, което е на сцената 500 пъти. Режисьор е на повече от 20 филма. Сред най-известните освен “Строго охранявани влакове”, са “Подстригването” (1981 г.), “Селце мое централно”(1985 г.), за който е номиниран повторно за “Оскар”. Участва в близо 50 театрални постановки като актьор.

Иржи Менцел се жени за пръв път на 66-годишна възраст през 2004 г. за красавицата Олга Келиманова, която е 40 години по-млада от него. Двамата имат две дъщери - Анна на 11 г. и Ева - на 5 г.

Съпругата му: Пожелавам ти хубав малък облак

“Скъпи наш и обичан Иржи, най-смелият сред всички смели, вчера вечерта в дома ни и в любящите ни прегръдки твоето тяло напусна този земен живот. За нас беше огромна чест и привилегия, че можем да те изпратим в твоя последен път. Любовта ти към мен и нашите момичета беше безусловна.

Скъпи Ирка, благодаря ти за всеки един ден, който прекарах с теб.

Всеки един от тях беше необикновен. Благодарна съм ти и за последните три години, колкото и да бяха трудни. Винаги си ми помагал със смелостта си, с волята си за живот и с хумора си. Пожелавам ти хубав малък облак, както често сам казваше...

Смъртта не може да сложи край на нищо. Вярвам, че ще се срещнем отново по какъвто и да е начин. Галя те. Обичаме те от сърце и завинаги.

Момичетата ти: Олинка, Аничка и Ева”

Така съпругата на световноизвестния чешки филмов и театрален режисьор и драматург Иржи Менцел - Олга, съобщи във фейсбук за смъртта му в събота във фейсбук.

;


запали свещ
запали свещ
остави цвете
остави цвете