Миряна Башева напусна “булеварда с лиричния ритъм”

Голямата поетеса издъхна в съня си

Голямата поетеса Миряна Башева издъхна в съня си. Наскоро тя навърши 73 години.

“За нас тя си остава жива. Мир на праха ѝ”, с тъга каза бардът Михаил Белчев. Двамата имат много съвместни песни, били са и добри приятели.

“Пея и досега песните по нейни стихове с удоволствие и ще продължавам да ги пея, а сигурно има и неизпети думи”, каза още той.

Тя бе и журналистка, и авторка на сценарии и на текстове на песни. Работи и във в. “24 часа” в началото на 1990-те години.

Родена е на 11 февруари 1947 г. в София. Дъщеря е на Иван Башев, външен министър на България в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров. Учи в английската гимназия. Отдава се на журналистическа работа. Характерна особеност на нейните стихове е оригиналната мисъл и мелодичността. Песните ѝ са изпълнявани от звездите на българската естрада. Стиховете ѝ са преведени на много европейски езици.

През 1979 г. пише стиховете към филма “Войната на таралежите” на Иванка Гръбчева.

По покана на

Рангел Вълчанов

Башева пише

сценария

на игралния филм “Последни желания” (1983 г.). Автор на стихосбирките “Тежък характер”, “Малка зимна музика”, “Сто години суета”, “Ние сме безнадежден случай”.

“Ожених се за съученик, днес доц. д-р Александър Алексиев - пише Миряна Башева своята автобиография в личния сайт. - Имаме дъщеря Марина, сполучливо дете.” И разводът ни беше сполучлив, пише Миряна Башева.

Учих английска филология, но не се дипломирах. Така си ходя нагоре-надолу без висше образование. За министри то не се изисква, политическата кариера може би все още ми предстои. Стихове прописах късно, и то на майтап и на руски (чиста случайност) около 23-24 годишна възраст. Първите ми публикации направиха силно впечатление (извинявам се, ама е факт) и покойният Серафим Северняк ме зариби за сп. “Отечество”. Оттогава датира любовта ми към печата.

Опитвала съм и други поприща. Обичам естрадно-текстовия си период и приятелите си оттогава покойния Петьо (Мъката) Чернев, Богдана, Стефан, Мишо Белчев... те нямат чет. После даже в киното, от което нищо не разбирам, се наврях. Заради Рангел Вълчанов се прежалих. И тв труженик бях във “Всяка неделя” по времето на Янчо Таков, по приятелска линия. С Рангел Вълчанов правихме и театър в Хасково, и един игрален филм, и няколко документални. Той ме заведе в Индия за 3 месеца - друго да не му дължах, за това вечно съм му благодарна. Сърцето ми остана в тази страна.

След избухването на демокрацията се наложи по-сериозно да подходя към въпроса за хляба насъщен. И тук искам непременно да благодаря на Петьо Блъсков и Валери Найденов.

Ако не бяха ме

взели в

“24 часа”,

сега нямаше да съм в “Сега”!...”, пише Миряна Башева в автобиографията си.

Ние сме

безнадежден

случай

Миряна Башева

Компетентните поколения

се напъват да ни научат

на това, че не си за мене.

Ние сме безнадежден случай.

Колко пъти? Един ли? Сто ли? -

ни разделяха с думи тежки?

Ти си моето слабоволие.

Аз съм твойта любима грешка.

И пак горестно се прегръщаме

под заслона на ветровете!

(Всяка недостроена къща

ни е ласка от райсъвета.)

Заприличали сме на хора,

дето вечно си губят ключа.

Няма да го намерим скоро.

Още сме безнадежден случай.

Булевардът

.......

Булеварда с лиричния ритъм

аз не сменям за Шанз Елизе -

тук почиват след дългото скитане

уморените ми нозе.

Този факт е световноизвестен -

че на “Руски” започва денят.

И цъфтят в суматохата кестени.

Прецъфтяват...

И пак цъфтят!

Поклонението е в сряда (15 юли) от 11,30 ч в Ритуалната зала на Централнитте софийски гробища.

И още няколко реда от голямата Миряна Башева от стихотворението ѝ “Точка”: А ако някой ден - помози бог! - откаже медицината отсрочка, не бързайте с цветя и некролог. Предупреждавам: Няма смърт. И точка.

Поклон пред паметта й! Редакцията на “24 часа” изразява съболезнования на близките и семейството й.



запали свещ
запали свещ
остави цвете
остави цвете