Нов модел за висше образование по математика и механика.

През 1970, когато Благовест Сендов вече е декан на Факултета по математика и механика на СУ, влиза в действие "Нов модел за висше образование по математика и механика", който съществено се отличава от всичко, практикувано в България до онзи момент, пише сайтът Музей на математиката и информатиката в България.

Новото образование е "степенувано и профилирано". Степените са наречени "Блок А", "Блок" и "Блок С". След успешно завършване на "Блок А", където обучението продължава 3,5 – 4 години, се получава диплома за завършено висше образование.

След "Блок В" с продължителност 1,5 – 2 години дипломата е за "магистър", а след "Блок С" (3 години) и успешна защита на дисертация се дава научната степен "Кандидат на науките". По-късно последната е преименувана в "Образователна и научна степен" доктор.

Лесно е, дори само по тези формални белези, да се разпознае приликата между този модел на образование и действащата днес у нас система за висше образование, описвана с ключовите думи „бакалавър – магистър – доктор“ и „Болонски процес“. Нека веднага напомним, че днешната система, която има англосаксонски произход, е наложена с големи усилия и огромни средства в континенталната част на Европейския съюз едва в края на 90-те години на миналия век, т.е. повече от 25 години след като е започнало използването й в България.

Освен със структурните си белези, новият модел на образование по математика и механика се отличава от тогавашното образование със солиден "текущ контрол", който включва редовно даване (и оценяване) на домашни и провеждане на контролни работи през семестъра.

Намален е броят на студентите в една група до максимум 15 души, като при това занятията се водят само сутрин и без "празни часове".

Всяка седмица на студентите се предоставят помощни учебни материали, размножени на циклостил. За всеки курс и поток се назначава отделен екип, който отговаря за всички аспекти на образователния процес – от програмата до подбора на преподавателите по отделните предмети.

Чрез анонимно анкетиране на студентите се осъществява "обратната връзка". Така кръгът на хората, които участват в процеса на вземане на управленски решения, се разширява значително. Тази своеобразна демократизация отприщва забележителна съзидателна енергия и у преподавателите, и у студентите, а и при ръководителите.

Традиционните невидими стени, ограждащи и ограничаващи дейностите в различните катедри във Факултета (и секциите в Института), започват да отстъпват място на интердисциплинарното взаимодействие. И това е само един от многото странични ефекти на "Модела за висше образование“.

Има и редица други нововъведения, които тласкат силно напред мотивацията и на преподавателите, и на студентите.

Да припомним, че образованието е степенувано и профилирано. Профилирането започва в "Блок В", в който могат да влязат само студенти с висок успех от завършилите "Блок А". В "Блок С", аспирантурата, е засилена и утвърдена "образователната компонента", състояща се в изучаването на не малък брой "задължителни" и "избираеми" курсове, които разширяват кръгозора на аспирантите и ги подготвят за ефективна изследователска работа.

Има усещане за обмисленост и съзидателност на реформата, желание за съобразяване с особеностите на нашата математическа среда и конкретните условия за работа. Например, за реализацията на новия модел на математическо образование е необходимо почти да се утрои преподавателският състав във Факултета по математика и механика. Тъкмо тази необходимост е в основата на създаването и развитието на Единния център по математика и механика, обединяващ ресурсите на БАН и СУ с цел подобряване на висшето образование и засилване и разширяване на изследователската дейност.

С големия си ентусиазъм, енергия и упорит труд екипът на Благовест Сендов успява да осъществи голяма промяна – и в съдържанието, и в стила на образователния процес, както и в съзнанието на участниците.

Резултатите не закъсняват. Повишената дисциплина и редовната работа на студентите довежда до повишаване на успеваемостта.

Изграждащите се в онзи момент териториални и ведомствени изчислителни центрове приемат с охота и благодарност питомците на "Блок А". Преодолян е и традиционният за БАН недостатък – липсата на пряк и масов контакт на учените със студентите. Чрез този контакти с помощта на съветската математическа школа за кратко време у нас се подготвят специалисти във всички модерни области на математиката и информатиката.

Българската математика и информатика преживяват небивал и непознат до онзи момент разцвет, резултатите от който се виждат и днес. Съблазнено от този успех, но без да направи съдържателен анализ на предпоставките и причините за него, държавното и партийно ръководство на страната решава да проведе аналогични реформи и в другите науки, където също биват създадени Единни центрове, без общественото развитие у нас да изисква това в онзи момент и без да са налице други важни предпоставки за успешна интеграция на БАН и СУ – например наличието на мотивирани лидери като Благовест Сендов и Любомир Илиев.

След почти 10-годишни опити да бъдат наложени, след търкания и борби, става ясно, че повечето Единни центрове са неефективни. Това компрометира самата идея за тези центрове и те биват закрити. Закрит е и математическият Единен център, който дотогава е продължавал да дава добри плодове...

С това започва едно постепенно отстъпление от завоюваните позиции и връщане към традиционните форми на обучение отпреди 1970 година. Така се стига до това днес да внасяме от европейските страни и да внедряваме, като нещо съвсем ново и непознато, образователни практики, които сме използвали преди 20 години.

Проблемна група по образованието (ПГО).

В края на август 1979 г. със заповед на Министерството на народната просвета на неголям екип, начело с акад. Благовест Сендов, е възложено написването на "експериментален буквар и математика за първи клас".

В екипа влизат изтъкнати дейци на българската култура и наука, поети, езиковеди, психолози, опитни педагози, които разработват и учебно помагало от съвършено нов и непривичен за онзи момент тип.

В него са заложени и реализирани идеите за образование, при които не принудата, а любопитството и познавателната потребност на детето са двигатели на образователния процес. Поощрява се въображението и творческото начало. Целта е да се сложат основите на трайни навици за самостоятелно учене.

Най-характерен е "интегралният подход", обединяващ неща, които до тогава в учебните програми се наричат Български език, Родинознание, Математика, Рисуване и т.н., и се изучават разграничено. Букварът е експериментиран в три пилотни паралелки с шестгодишни деца през учебната 1979–1980 г.

Резултатите са обнадеждаващи, обществените очаквания - високи, но реакциите са полюсни – от възторг до яростно отричане. Колективът ясно вижда, че е необходима цялостна реформа на образователната система и си дава сметка, че само "Букварът" няма да е достатъчен за постигане на целта.

Затова на 10 февруари 1980 г. акад. Благовест Сендов пише докладна записка до проф. Александър Фол, тогава министър на народната просвета, в която предлага в периода 1980–1985 г. към Министерството и БАН да се създаде работна група, която да разработи "един от вариантите за реформа на образованието".

"За да бъдат постигнати целите, пише акад. Сендов, трябва да бъде приложена нова технология за изработка на учебна документация, за планиране, организиране и управление на единния учебно-възпитателен процес." "Вариантът, който ще разработи групата - продължава Сендов, трябва да бъде „научно експериментиран и усъвършенстван в самото училище, преди да бъде внедрен".

Докладната записка съдържа подробна и детайлна програма за действие. Предложението е прието. Работата продължава повече от 10 години. Групата бързо разработва главните постановки и принципи и на тяхна основа създава добре структурирана цялостна образователна система с внушителна по обем, замисъл и оригиналност учебна документация, с добре поднесено и интересно учебно съдържание, в което компютърните технологии са естествен елемент, с нови взаимоотношения между учител и ученик, със стимулиране на самостоятелната работа на учениците.

Образователният процес се фокусира не върху преподаването на готови знания, а върху усвояването на навици за самостоятелно придобиване (откриване) на необходимата информация и проникване в същността на изучавания материал.

През 1992 г. ПГО е закрита. Не се стига до продължаване на този образователен експеримент дори и след като направеното по поръчка на Министерството изследване недвусмислено показва, че училите по системата на ПГО ученици показват по-добри резултати от обучаваните по традиционната система.

Образователната система на ПГО съдържа основните белези на нещо, което днес се нарича Изследователски подход към образованието (Inquiry Based Education). Този подход се характеризира с усвояване от страна на обучаемите на изследователско отношение към обкръжаващия свят.

Това се постига чрез фокусиране върху решаването на задачи, (а не върху запомняне на факти) и активно участие на ученика в учебния процес – със задаване на въпроси, формулиране и проверка на хипотези, изпробване на различни възможности, провеждане на експерименти, работа в колектив и т.н.

През последните 5 години Европейският съюз инвестира десетки милиони евро за разпространението на този метод в европейските училища, включително и в България. Отново се налага да усвояваме неща, в развитието на които България има международно признат принос.