Спомен за Алекс Алексиев: От беден емигрант до върховете на американската политика

Анализаторът, който ни напусна, в неформален разговор за Рейгън, Кисинджър и европейските лидери

На 28 юли през нощта ни напусна известният политически анализатор и родолюбец Алекс Алексиев. На 76-годишна възраст той издъхна в софийска клиника, след тежък сърдечен проблем.

Алекс Алексиев е син на известният художник, карикатурист, публицист и издател Райко Алексиев, убит от комунистите още в първите дни след 9 септември 1944 г. По-късно Алекс Алексиев емигрира в Германия, а през 1969 г. заминава за САЩ, където дълги години работи като анализатор за изследователския център за политически науки "Ран Корпорейшън". В този период той е в кухнята на американската външна политика и съветва висшите кръгове в САЩ по ключови въпроси като отговора на съветското нахлуване в Афганистан, както и отношенията с Русия и страните от Източна Европа.

В последните години на Студената война Алексиев бе изпълнителен директор на европейската секция на Радио "Свободна Европа" в Мюнхен. А непосредствено преди падането на Берлинската стена бе специален пратеник на американското правителство в Прибалтийските държави, натоварен със специална мисия.

Завръща се за пръв път в България след промените от 10 ноември 1989 г. Алекс Алексиев става съветник на министър-председателя Филип Димитров. В края на първото десетилетие на ХХI век Алекс Алексиев окончателно се установи в България. През последните години той беше председател на Центъра за балкански и черноморски изследвания, отговорен редактор на "Bulgaria Analytica" и редовен коментатор и анализатор на политическите събития у нас. Той правеше анализи за редица медии, имаше критична гледна точка спрямо Русия на Владимир Путин и Турция на Реджеп Ердоган. Освен това беше научен сътрудник в института "Хъдсън".

Въпреки че и преди съм говорил с Алекс Алексиев служебно, обикновено за да го помоля за мнение по актуален политически въпрос за "168 часа", преди година съдбата пожела да се видим в неформална обстановка. Общи приятели организираха срещата, тъй като знаеха, че за мен беше отколешна мечта да се срещна и лично да разговарям с него.

Извън публичните му изяви не знаех много за Алексиев. Още като дете обаче бях чувал от баща ми за известния сатирик Райко Алексиев, с художествен псевдоним Фра Дяволо, и трагичната му съдба. Сега, по странно съвпадение, след един по-дълъг период, през който се беше върнал в САЩ, се случило, че новата му квартира в София

се намира на ул. "Райко Алексиев"

"Не зная как се получи, но просто абсолютно случайно брокерът, към когото се обърнах за жилище под наем, ми намери тази квартира, а дори не знаеше, че е за мен. Апартаментът просто отговаряше на предварително зададените от мен параметри, а и от фирмата ми казаха, че става дума за случайност. На мен, разбира се, ми стана много приятно", чудеше се Алексиев.

А на мен този факт ми даде повод да се опитам да го заговоря за миналото. Алекс е бил едва тригодишен и затова не помнеше бележития си

баща, който е зверски убит

на 18 ноември 1944 г., но аз бях чел покъртителните спомени на майка му за тези мрачни дни.

Провинението му е, че си е позволил да осмее вожда на тоталитарната система в Русия - живия бог на всички комунисти в онези години Йосиф Сталин. Арестуван лично от печално известния Лев Главинчев, подобно на много други изявени българи и той е натикан набързо в една камионетка и е откаран в Училището на слепите на ул. "Нишка" в София, което набързо е превърнато в щаб на родното ГПУ. Подложен е на ужасни инквизиции и в крайна сметка е пребит до смърт.

Чел съм и как съпругата му Весела описва семейната трагедия:

"Десетина дни след като го бяха арестували, през нощта при мен дойде непознат мъж, изглеждаше прилично облечен, дали е бил от комунистите или пазач, не знам, но ми каза: "Госпожо, няма да ви кажа кой съм - така и за вас е по-добре. Вашият мъж е

най-жестоко

битият човек

в цялото Училище на слепите. Той повръща непрекъснато кръв. Госпожо Алексиева, помогнете му - страшно е да гледаш как го мъчат...!"

Все пак успява да го закара в болницата.

"Санитарите го сложиха в колата и аз седнах до него уж му меря пулса. Щом затвориха колата, го попитах: Райко, какво е станало, какво са те правили? А той: "Веси, защо не те послушах..." Защото аз много исках да се махнем, имахме дипломатически паспорти, можехме всичко да вземем, и пари, и бижута. Но Райко каза:

"Не, аз не мога да живея в чужбина, аз обичам България. Не мога като някои руски емигранти, които пиянстват по цели нощи и пеят: "Волга, Волга, мать родная...", а жените им ги хранят. После, аз на никого

нищо лошо

не съм направил."

Сега беше толкова наплашен, че каза: "Веси, тихо, да не ти направят нещо и на тебе, моля ти се, че децата на кого ще останат." Когато наближихме болницата, той извади кръстчето, което му бях дала, като тръгваше за София, и заръча: "Сложи го на Сашко, той е най-малкият, той най-много ще има нужда Господ да бъде милостив към него."

Само четири дни по-късно смазаният от бой карикатурист издъхва. Освен съпругата си Весела, Райко Алексиев оставя сираци и три невръстни деца - Радослав, Веселин и Алекс.

Възможно по-деликатно припомних на Алексиев, че знам за тези събития. Той само кротко ми отвърна:

"Да, те убиха

баща ми..."

И толкова - нито следа от омраза, желание за мъст или някаква друга форма на озлобление.

По въпроса за отпътуването му от България също си личеше, че не му е любима тема. Въздъхва тежко. Само споменава мимоходом, че никак не му е било лесно в първите години след емиграцията в Германия и веднага се прехвърли на друга тема. Политическа, разбира се. Та нали именно той е най-непреклонният и най-осведоменият за механизмите на голямата политика в света анализатор от българско потекло. В същото време беше много скромен и само в

разказите си за известни политици споменаваше, че има лични впечатления от тях. А когато ние, присъстващите, му казахме, че трябва да напише мемоари, той само махна с ръка: "Кой съм аз, че да пиша такива неща..."

В същото време по въпросите на международната политика Алексиев отстояваше твърди позиции и не се съобразяваше с никаква измислена "политическа коректност". Набързо се оживи и заговори за развитието на ситуацията в Турция. Оттам се прехвърли на Русия на Путин. А точно тогава от Кремъл беше излязла и поредната провокация към българската история и азбука. Изкушавам се и го питам: "С каква цел се правят подобни ходове? Кой има интерес от такова противопоставяне?"

"Дали има цел, не се знае - аз лично не ги смятам руснаците за най-умните. - отговаря ми анализаторът. - И ако човек погледне реално всичко, което те правят в Америка например, е просто един автогол. Заради действията им в момента целия сенат - може би 98% от сенаторите, мразят Русия. Би трябвало да работиш страшно много за да постигнеш такова нещо. В цялата американска история не е имало случай такъв висок процент от сенаторите да гласуват срещу една държава. Чутовно постижение. Освен това сенатът направи нещо изключително необичайно - той забрани на Тръмп да променя закона за санкциите срещу Русия. Макар да е антиамериканско да казваш на президента какво да прави, особено в областта на външната политика. А законът за санкциите е толкова строг, че те направо ще унищожат руските олигарси."

Веднага прави и историческа ретроспекция с поправката Джаксън-Ваник, която ограничаваше търговията със Съветския съюз навремето.

"По принцип е много трудно да се промени закон, гласуван с такова голямо мнозинство. Така навремето направиха

невъзможна търговията с Русия, защото не даваше право на евреите да емигрират. 38 години действаше този закон и си изпълни функциите. Познавах Джаксън много добре. Той беше един изключителен политик, при това левичар, но мразеше Съветския съюз като чума. Даже когато отидох в САЩ, той беше първият политик, който ме впечатли. Свързах се и се срещнах с него още тогава - беше от щата Вашингтон. И покрай него се насочих първо към демократите, защото те бяха по-върли антикомунисти, отколкото бяха Кисинджър и републиканците."

След това се впуска дълбоко в спомените си:

"С Кисинджър никак не се обичахме. Той беше шеф на борда на "Ран корпорейшън", докато аз бях там. Бордът се събираше веднъж годишно и всеки път ме изтъпанваха да се карам с него. И винаги спорът беше за Съветския съюз. Той беше, а и сега си остава абсолютен левичар. Неговата идея беш, е че Америка загива и трябва с разоръжаване да си отидем мирно в небитието. Казвам му:

"Вие сте

пълен идиот!

Такива работи съм чувал само комунистите да говорят." А той ми вика: "Say more, say more - Кажи още, кажи още... подиграваше ми се. Мога да кажа още повече, отговарям. Никак не се обичахме."

Но искрено възхищение Алексиев изпитва към Роналд Рейгън.

"Спомням си го още, когато през 1964 г. дръпна такава реч за сенатора Бари Голдуотър от Аризона, която го изстреля право нагоре. Много интересен човек. Имаше невероятен дар слово.

Няма да забравя и

срещите си

с Рейгън

Винаги съм бил приятелски настроен към балтийските републики, а тяхното завладяване от Русия никога не беше признато от САЩ. Пазеха им посолствата дори. И през 1980 г., точно преди Рейгън да дойде на власт, бях написал една книга затова, че в момента, в който Съветският съюз започне да се клати трите прибалтийски държави ще го напуснат моментално, защото го ненавиждаха. Преведоха я. И аз бях станал едва ли не известен в тези държавици. А в САЩ имаше т.нар. Baltic freedom lеаgue или Балтийската лига за свобода и през 1981 г., когато дойде Рейгън на власт, те веднага се свързаха с мене и ми казват: "Абе Алекс, не може ли да накараме Рейгън да направи ден на Балтийската независимост. Подобен жест ще има невероятен ефект за нашите страни." Имах някакви връзки и успях да организирам една среща с президента. Бяхме по един представител от Литва, Латвия и Естония и аз - нещо като техен посредник. А Рейгън влиза и направо казва: "Аз знам за какво сте тук. Въпросът е решен. Въобще не се безпокойте - ще има ден на Балтийската независимост. Разбира се, че ще бъдете и свободни, аз ви гарантирам. И това беше всичко. След това казва: дай сега да си поговорим и започна да ни разправя разни лафове. А те, и тримата представители на Прибалтика,

започнаха

да плачат

И моментално на другия ден Рейгън го обяви в целия свят, а руснаците започнаха газ да пикаят, защото беше нечувано. Велик човек."

В същото време Алексиев не криеше разочарованието си от европейските политици.

"Могат да се напишат книги за това до каква степен Западна Европа беше напълно продадена и продажна по отношения на връзките с Русия. Другите западни лидери жестоко мразеха Роналд Рейгън по време на президентството му. Получи признание чак след като умря. Мразеха го германците, например. Те си имаха т. нар. "Остполитик", чиято философия беше да се дава всичко на Източна Германия и на Русия с надеждата, че може би те няма да правят нищо лошо. Германските висши политици бяха всичките левичари - Вили Брант, Хелмут Шмит, Егон Бар... А от търговията със САЩ те печелеха 20-30 пъти повече, отколкото от тази с Русия. Аз съм работил по това време в Германия, макар и за Пентагона, и добре си спомням, че нямаха абсолютно никакви принципи. За тях беше много по-важно да имат добри взаимоотношения с Русия, както и сега Меркел. Но когато дойде Рейгън, им каза: "Остполитик" нищо не е постигнала и няма да постигне. Ние водим

война с една империя на злото

и вие или ще се включите в нея, или ще сте срещу нас". Спомням си в онези дни как той направо заяви на германския канцлер Хелмут Шмит:

"Не го правя с голямо желание, но на вашите компании, търгуващи с Русия, ще наложим ембарго, защото вие помагате на врага." И оня Шмит се попика направо. Не беше свикнал да му се говори по тоя начин. Конкретно ставаше дума за строителството на съветския тръбопровод в Ямбург с немски машини на "Сименс", които са произведени по американски лиценз. Рейгън им каза в прав текст: направете си собствени машини и ги изнасяйте, но такива по наш лиценз нямате право да изнасяте без наше разрешение. И им забрани."

В разговора ни известният коментатор не пропусна и темите на деня. Оригинален и находчив, той не се притеснява да говори свободно.

"Тръмп е малко откачен,

но по принцип това, което прави, е много свястно - беше мнението на Алексиев. - От 6 месеца САЩ имат икономически растеж повече от 3,5%, какъвто не е имало от десетилетия. А и никога преди не съм усещал такъв невероятен ентусиазъм у бизнеса зад океана."

Не пропусна да спомене и така актуалния в момента Брекзит:

"Поначало съм англофил, и заради това може би не съм обективен, но не може

народ, който е измислил

Магна Харта,

да съществува в една Европа с политици като Юнкер, Макрон и Меркел. Можете ли да си представите, Юнкер, който е приятел на чашката, веднъж дори каза, че лично щял да издейства Тексас да се отдели от САЩ?! В същото време срещу него има цели четири спрени дела за корупция в Люксембург!".

;


запали свещ
запали свещ
остави цвете
остави цвете