Спомен за колегата Ники Москов. Тръгна си от нас точно на Гергьовден 2016 г. Толкова неща се промениха оттогава. Дали днешният свят щеше да му хареса? Беше безкрайно честен и достоен човек, всяка несправедливост го изпълваше с болка и гняв. Талантлив журналист и сладкодумен разказвач, текстовете му и днес имат сила и актуалност. 

„Ако сте отворили този плик, значи всичко е ясно. Толкова много ви обичам, а толкова малко ви оставям“, така започваше писмото на Ники до нас преди операцията в края на 2011 г., споделя съпругата му пред spomen.bg. И следваха инструкции за разни семейни задължения. Дори не го изчетохме цялото, защото тогава всичко беше минало добре, Ники се възстанови бързо. А на следващата пролет празнувахме щастливи рождения му ден в Париж.

И когато почина внезапно на онзи Гергьовден преди 5 години, трябваше да прочетем писмото – този път докрай. А буцата засядаше на гърлото ...

„Скъпа моя, дарлинг, преживях безкрайно щастие с теб, обичам те, където и да съм. Големият ми завет е да живеете задружно, да се подкрепяте и обичате като голямо и сплотено семейство. Към децата ми – зачитайте морала и закона, растете достойни хора!

Ще ви гледам отгоре :-) 

"Точно така завършваше, с усмивка. Четеш, плачеш, чуваш тембъра и усещаш силната и нежна прегръдка, продължава спомена си съпругата на Николай Москов. Много странно, една вечер попита просто ей така : "Хм, дали някъде съвсем наблизо има паралелна реалност?" Тогава конспирациите не бяха много популярни, защо така изведнъж му хрумна? Впрочем идеята ми помага днес да ми е по-леко, като вярвам в това."

Николай Москов, нашият колега Ники, прекрасен човек и известен журналист, прочул се като “големия кокал”, почина внезапно на 6 май 2016 г., Гергьовден, на 60-годишна възраст. Инфарктът го покоси вкъщи сред любимите му хора.

Бяха тръгнали да пътуват до Варна за празниците. Преди това той искаше да минат и да видят приятели в Ловеч, във Велико Търново, в Нови пазар. Такъв е бил винаги - всички го обичаха и той обичаше всички.

Точно преди да тръгнат, казал: “Нещо не ми е добре, ще си полегна.” И дошъл краят.

Казват, че Бог дарява бърза смърт на любимците си.

Един от ресорите на Ники бяха църковните дела и християнските ценности. Той бе вещ познавач, уважаваха го владиците, патриарсите му даваха интервюта. Обичаше да пише за църквата - не за да размахва поучително пръст, а за да разкаже, за да знаят и другите. Самият Ники беше почтен християнин и убеден привърженик на православието. Кротко и достойно изповядваше религията си, без да натрапва агресивно принципите си.

Ники Москов навърши 60 години, два месеца преди да ни напусне завинаги. 

Отпразнува юбилея със семейството и близки приятели.

А преди години за 50-годишния си юбилей събра колеги, приятели и роднини, както и лекарите, направили първата му безкръвна операция на сърцето няколко години по-рано. Усмихнат, щастлив, влюбен в живота - така празнуваше тогава, такъв остава и в сърцата ни.

Ники работи повече от 20 години във вестник “24 часа”. През първите години е кореспондент на вестника от Ловеч, прочул се в страната като един от най-активните. Именно заради това снимките, направени от него в онзи период, са много повече от фотографиите със самия него.

Като кореспондент на вестника в Ловеч през 1999 г. Ники Москов получи прозвището Кокала. Тогава гръмна скандалът “Нахранете журналистите” - така бе казала Надежда Михайлова пред актива на СДС на закрита сбирка. Обаче бе направен запис от нея и публикуван в медиите. Преди да посъветва партийните си другари да нахранят журналистите, обсъждайки кой от тях е близък на сините, Михайлова казва за Ники:

“Тоя от “24 часа”

бил голям кокал.”

Така и си му остана.

Бе голям приятел с всички известни български музиканти, които му доверяваха най-съкровените си чувства във великолепни материали. Първо, защото той умираше да слуша рок и качествена българска музика. Знаеше песните им от юношеските си години, припяваше заедно с тях и познаваше историите им.

Но станаха приятели и заради голямото му сърце. Ники буквално страдаше, когато някой от големите ни певци тихичко му се оплачеше, че парите не стигат.

И без да парадира, намираше начин да помогне. Дни наред излизаше от редакцията и отиваше до дома на Тома Спространов в София, за да го закара с колата си в БНР, когато известният радиоводещ имаше предаване.

Правеше го, защото Томата му разказал, че краката много го болят и едва стига до радиото.

Ники беше самоотвержено добър. Не питаше защо, как, кога - трябва ли нещо да помогне, просто ставаше от компютъра и го правеше. Непрекъснато беше в движение и вършеше по 7 неща едновременно. А заради голямото му сърце го търсеха за какво ли не. 90-годишна българка, която от години живее в Канада, бе избродирала гоблен за рождения ден на патриарха и го бе пратила до Москов в редакцията. Той да му го предаде.

Друга българка, пристигнала от Австралия за концерта на Лили Иванова, приготвила шал за рождения ден на певицата. Той да ѝ го поднесе, когато има сгода. Негови колеги правят курбан за здраве в редакцията. Той не е на работа, но идва, за да им дари икона за късмет.

И колкото и да беше натоварен, все умееше да покаже ведрото си чувство за хумор. Смееше се дори на двете си сърдечни операции и само понякога тихо споделяше: “Ех, така ми се иска да мога да поживея още.”

Той бе и тънък познавач на българските вина, всички професионалисти признаваха, че е отличен енолог.

Липсва ни не само талантливото му перо, но и ведрият нрав, и сладкодумието му.

Почивай в мир, Николай Москов!

“Бог да го прости”,

каза епископ Тихон в края на литургията за Николай Москов на 9 май 2016 г., когато го изпратихме с аплодисменти в последния му път.

Софийската черква “Свети Седмочисленици” беше любимият му храм, там Москов се изповядваше, там преди години събра и цялата редакция на “24 часа” за обща молитва за здраве на наши колеги, които бяха пострадали тежко в катастрофа. Познаваше лично и всеки от свещениците в нея.

С Тивериополския епископ Тихон ги свързва лично приятелство. “Много журналисти ми се обаждат по телефона, но той единствен ме покани в дома си”, разказа епископът, който водеше службата.

“Много е трудно като духовник да обяснявам как може тъй всеблагия Бог да оставя стари хора да живеят с тежко страдание, всеки божи ден да страдат, а относително млади хора в сили, в съзнание да бъдат изведнъж грабнати. Нашето чувство за справедливост е силно накърнено, но не бива да се гневим на Бога за такова нещо.

Истината е, че

единственото нещо, което е сигурно в нашия живот, е, че

ние всички един ден ще си отидем от този свят. 

Въпреки всичко смятаме, че е изненада, когато някой бъде грабнат на небето.

Спомняйте си за Николай, вършете много от нещата,

сякаш той ви наднича през рамото.

Тогава ще бъдете добри, тогава ще бъдете почтени в много отношения и тогава действително неговата памет ще остане.

Аз рядко съм виждал някой патриот като него, който е запазил истинската същност на патриотизма. Патриотизмът е дълбоко чувство, всеки го усеща. Когато някой започне да говори за любовта си към България, значи търси нещо да осребри. Аз него никога не го чух да говори с някакъв плам, той просто обичаше България, обичаше всички вас и обичаше нашата църква.

Дано Бог действително го е посрещнал и го пази и го обича така, както той всички ни обичаше.

Бог да го прости”, каза прочувствено Тихон пред опечалените. 

Към венеца от семейството му бе поставен бял венец от любимата му редакция на “24 часа” с думите

“И там да си сладкодумен разказвач”.

Специален венец да го почете прати и Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний.

При полагането му в гроба прозвуча любимата му песен Imagine в изпълнение на Джон Ленън

“Ловечгейт”, или защо Надежда Михайлова ми поиска прошка 

(Историята, която Николай Москов написа във вестника

по повод 25-годишнината на “24 часа”)

По времето на Иван Костов журналистиката не бе приятел с властта. Дори пробва да арестува пишещи.

Това стана на 23 септември 1999 г., когато външният министър Надежда Михайлова (сега Нейнски) наби канчетата на актива на СДС в Ловеч преди изборите.

След среща с избирателите остана само със синия актив на откровен разговор кого и как да купят. Правили разбор и кой от журналистите е техен.

Тя казала: “Тоя от “24 часа” е голям кокал.” После ги посъветвала: “Нахранете журналистите.” Микрофоните в залата били включени и касета със скандалния запис попадна у журналистите.

Свалих текста и го изпратих в редакцията.

Късно вечерта всички бяха прибрани в полицията, където прекараха нощта.

След 22 ч двама униформени позвъниха на вратата и поискаха да ме конвоират. Отказах.

Обадих се на двама - Венелина Гочева и на друг голям приятел - Радостина Константинова, която тогава стартираше новия в. “Монитор”. Свързаха ме с Ина Лулчева, но до намесата ѝ не се стигна. Нощта прекарах у приятел.

След дни в Ловеч за касетата дойдоха Любо Дилов и Ревизоро. Дадох им я и скоро тя се появи в луксозна обложка с Надежда Михайлова в народна носия.

На премиерата ѝ в София раздаваха касетата на журналисти с ръкавици и маски като на Зоро, за да не ги арестуват. Гафът остана в политическата история на България като “Ловечгейт”.

Пет години по-късно на Сирни заговезни Надежда Михайлова се върна от Мадрид и от летището ми позвъни. Поиска прошка. Простихме се.

 Снимки от живота на Николай Москов - в галерия.