Сещам се за ген. Дьо Гол, който на смъртния си одър извикал министъра на културата Малро и му казал: “Мили мой, имам чувството, че през целия си живот съм орал... море”. И аз имам същото чувство. Но имам и надеждата, че все някаква браздичка ще оставя от тази оран, дето като луд рия. Така е оценил направеното от него Николай Николаев пред "24 часа" преди 2 години

Публикували сме този текст на 17 октомври 2015 г. Тогава събрахме Николай Николаев и Мариана Аламанчева, известни като бате Николай и кака Мариана от телевизионната сладкарница "Захарно петле" на раздумка за предаването, събирало пред екраните не само децата от 1967 г. нататък в продължение на 1000 предавания. Тогава те направиха и равносметка на живота си.

Мариана Аламанчева почина на 15 януари т.г. Тогава Николай Николаев изплака пред "24 часа": "Почина сестра ми. Защо се предаде, мила Мариана. Осиротях".

Днес той я последва. Дано се съберат в небесното "Захарно петле". В тяхна памет публикуваме пак материала от срещата им.

“След толкова години още ни “баткосват” и “какосват”, шегуват се Николай Николаев и Мариана Аламанчева. Били са бате Николай и кака Мариана. А Николай, известен като клоуна Коко в неделя ще стане на 75 години. “Аз съм най-младият дъртак”, шегува се той. Тя е с година по-млада и му се фука. Това им е скъп спомен от времето, когато ги познават децата в цяла България като водещи на детското телевизионно предаване “Сладкарница “Захарно петле”, започнало през 1967 г. по идея на Гълъбина Остоич. Няма шега - няма измама - всичко било на живо! Ама някое хлапе казало нещо недотам подходящо за сценария, ама малкият Клименторе - иначе блестящ талант, проговорил на цигански (заради този “гаф” на спрели предаването за няколко седмици), всичко отива в живия ефир. Най-често бил изпълнявал танцът на петлетата. Накрая и двамата водещи се включвали в подскоците. (Показват ни го).

Защото над 1000-та

“захарни петлета”

са сигурно днешните

таланти на България,

уви, пръснати вероятно в чужбина, предполагат двамата актьори. Това са деца, които са се учили в т.нар. кръжоци по художествена самодейност, където те ги откриват.

Танцьори, рецитатори, пианисти, цигулари, певци - всички заставали пред кака Мариана, а бате Николай с огромен успех забавлявал публиката със своите брилянтни фокуси и смешки. Така цели 13 години! Най-дълго задържалото се на екран детско предаване. После дошли “Бързи, смели, сръчни”, но то било за спортни таланти.

Мариана Аламанчева малко е “затворничка” в дома си на третия етаж по стръмни стълби в централна столична кооперация, защото има проблеми с гърба и краката, но не можа да откаже на своя приятел Ники и ни прие заради него на гости. Той дойде на срещата със саксия с жива червена роза.

Тя ни посрещна с кафе и сладкиши. До нея е дъщеря и Зори - прекрасна художничка, а в целия апартамент има предимно книги и картини, дори на баба им - французойката. И две котки, разбира се - любимците на Мариана и Зори - шарени, пухкави, глезени, обичани, но срамежливи. Тяхната страст са животните независимо дали да на лапи или с копита... Тъгуват за своя починал пудел Бонго. Зори не слуша разговора ни - нейната стихия е компютъра.

Мариана и Николай

се надприказват.

Тя се шегува с него Припомня му как я приели по спешност в “Пирогов”, а нямало места - освен в детското отделение. Там я сложили. А той пристигнал с връзка шарени балони и възгласа: “Има ли тук едно детенце Марианче, което веднага ще оздравее?” Няма да забрави този жест на своя приятел, когото нарича най-добър и верен. Мнозина знаят, че Бате Николай е професор по смехотерапия и неговата цел е да накара болните деца да се усмихнат и да повярват, че болестта ще бъде победена със смях.

“А знаете ли кога

Ники е тъжен? Не? Ами когато има гости в къщата си край Вакарел и не може да им сготви лично той. Ходим там с приятели - семейството на Петър Вучков, Жоржета Чакърова. А съпругата на Вучков е чутовна къщовница. Вадят от багажника невероятни вкуснотии, тя му казва да я пусне в кухнята и да отиде да си бъбри с приятели, а той гледа жално. Е, все пак остава и за него малко домакинска работа - да изпече хляба, има си уред”, разказва Аламанчева. Убедена е, че бате Николай направо е разглезил своите любими жени с тази негова страст да се вихри в кухнята.

В този момент звъни телефонът. Съобщават на Мариана тъжна вест - обажда се синът на Димитър Манчев да и каже, че майка му Мария - известна музикантка, е починала. “Бог да я прости”, казват и двамата. А Мариана допълва: “Митьо Манчев беше същият като Ники - къщовник, готвач, много се обичаха. Е, събраха се с Мария...”

Тази новина ги връща към тъжни спомени. Мариана е ходила от врата на врата на творческите съюзи да осигури пари за достойно погребение на техни колеги. Обикновено вдигали безпомощно рамене - нямали такова “перо”. Единия път имала “късмет” - Стефан Данаилов чул за какво става дума и веднага дал всичките пари от портфейла си. Друг път в черквата се събрали всички опечалени, а службата все не започва - оказало се, че цената е не 80, а 300 лева, каквито близките нямали. “Всичко ще е наред”, авторитетно казал бившият директор на Сатиричния и на Народния театър Павел Васев и уредил въпроса. Тъжно.

Друг тъжен случай. Чества се юбилей на Народния театър. На сцената е Таня Масалитинова да прочете спомен, приветствие. Един от младите актьори тихо казва на Николаев - абе защо на тази жена не и дадат в някоя пиеса някаква малка роличка, много е добра.” Той побеснява. След официалната част извлича младежа за яката от сцената и го води във фоайето: “Глупак с глупак! Виж кой е бащата на тази жена (Николай Масалитинов е един от първите режисьори в театъра и портретът му е там - б.а.), виж коя е тя и после ще говориш, л..., вчерашно такова, за “малки ролички”. Направо дето не го е набил, разказва Аламанчева, подкачайки колегата си, че пак се прави на “петел”. “Стига де, аз съм дърт, ма! Най-младият дъртак”, отвръща и Николай. И двамата имат един порок - пушат.

Все пак тъгата върви

със смеха

Връщат се поливин век назад и си припомнят весели случки. Как бате Николай попитал едно дете, което великолепно свирило Шопен на пианото, какъв иска да стане. “Космонавт”, отговорило хлапето. “Ама защо, ти си толкова талантлив музикант, така хубаво свириш”, изумил се той. “Ами за да мога да пусна пианото отгоре”, бил неочакваният отговор на малкия пианист.

В цяла България се отварят такива захарни сладкарници, в които има червени сладки петлета на клечка, обвити в целофан. Сладки спомени.

“Аз бях вълшебник. Пришивах на тези деца ангелски крилца - ама наистина!, имах вълшебна пръчица, давахме им възможност да проявят таланта си. Едно, докато го галя по тиквичката, се изцепи, че искало да стане артист като Парцалев, нищо че той е циганин. И ми звъни бате Жоро: “Николчооо, бе, м... ми разгони, бил съм циганин! Не, аз съм от гара Левски” Такъв беше той - ларж винаги, носеше и на шега”.

Двамата с Аламанчева се снимат в някакви кратки детски филмчета, откъдето идва идеята да бъдат тандем в това уникално тв предаване. Сега са просто приятели. “Мариана е извънземен човек! С такова потекло. Беше омъжена на граф - един руски балетист, Саша. После за Дечо Таралежков. Нищо не може да я събори”, казва за актрисата Николай Николаев, докато държи ръката и.

И двамата са щури любители на животните. Бащата на Мариана - електроинженер, завършил във Франция, отглеждал на прозореца гълъб с измръзнали крака, пиленца, зайци. А веднъж при една командировка в провинцията, намерили таралеж. Естествено, кръстен Тарльо, той бил подарен на Дечо Таралежков - съпруг на Аламанчева. Божливкото тропкал с нокти по пода, а после по паничката си - демек: “Келнер, къде ми е яденето”, спомнят си за своенравното животинче двамата. Мариана имала селска къщичка. И що да види - Тарльо се задава от една леха с таралежка и след тях при бебета още с бели шипчета. Осиновили и тях.

Двамата играли дори навръх земетресението във Вранча през 1977 г. Трябвало да повдигат духа на хората след катастрофалните трусове - имало директива. И те го повдигали... Накрая, когато разбрали за жертвите, събрали всичките си хонорари и ги изпратили като дарение за пострадалите. Върна ли им ги с аргумента: “Държавата няма нужда от тези пари, богата е.”

И двамата имат

спомени от Ванга Николай Николаев е убеден, че дължи на нейната намеса живота на сина си Стефан, който днес е известен галерист в Париж. Тя го е посъветвала как да го лекува, когато лекарите вдигат ръце - откриват му рядка форма на рак. Сега е жив и здрав и отскоро баща.

“Ама разкажи историята на твоето внуче”, подканя приятеля си Мариана. “Ами какво да разкажа! Като научих, че прекрасната Паскалин, приятелка на Стефан, чака бебе, тайно се надявах на един нов Николчо. Дори си съчиних песничка по “Аз съм българче, обичам...”, в която френска майка мен ме е родила, ама камамбер обичам, и кебапчета... и т.н. И тези двамата ми казаха, че са дали на детето топло име. Лято. Да, наистина внучето ми се казва Лято. Моето Лято - тъмен балкански субект. Сега вече е в детската градина - слънчев, вечно ухилен, тръшка всички деца. Баща му му говори само на български. Отивам им на гости. Оня мъник чисти с прахосмукачка. “Дядо ти е дошъл”, казва му Стефан. Онят мъник ми вика: “Салю” и продължава да чисти. Стефан му казва после: “Прибери прахосмукачката”, а Лято отвръща: “Тая нема да стане”. Това май е единствената фраза, която знае на български, но я ползва универсално. Абе, дете на щури родители. Какво да го правиш - Лято”.

Николай Николаев е убеден, че най-големият кошмар на нашето време са неврозата и депресията. Духовното лошо здраве води и до лошо физическо здраве. А Мариана Аламанчева допълна, че човечеството ще се затрие само от алчност и злоба.

“Човек има две гари

в живота си -

любов и смърт

Пожелавам ви никога да не напуската първата гара”, казваНиколай Николаев.

А Аламанчева, чиято дъщеря искала да учи в Художествената академия, но не успяла да влезе, разказва нещо удивително. Ванга посъветвала едно момче да отиде при Пъко. Кой се оказал Пъко? Ами Пако Рабан. Момчето праща свои картини на известния дизайнер, той е възхитен, поема издръжката му за езиков курс и после в академия. Чудеса стават също като в приказките, които умеят да разказват и двамата.

Николай Николаев не крие страстта си към зодия Скорпион. И трите му съпруги са от нея, но като ги прихване...А децата му? Всички от дом “Асен Златаров”, от “Пирогов”, които проф. д-р Коко - белият клоун, иска да лекува със смях.

“Благодарен съм на целия си живот досега с всичките му красиви и ужасни неща, които съм преживял. Сещам се за ген. Дьо Гол, който на смъртния си одър извикал министъра на културата Малро (Андре Малро - б.р.) и му казал: “Мили мой, имам чувството, че през целия си живот съм орал... море”. И аз имам същото чувство. Но имам и надеждата, че все някаква браздичка ще остане от тази оран, дето като луд рия... Дано. Па де да знам...”