На 9-и май православната църква отбелязва летния празник на Свети Николай Чудотворец. Празникът се чества от XІ век, когато мощите на Светеца са преместени от Балканските земи в италианския град Бари.

Днешният празник е наричан още Сухи Свети Никола и Лятна Никулка и се почита за предпазване от суша градушки и наводнения. Казват, че на днешния ден не трябва да се работи, за да не се разгневи светецът и да накаже хората с природни бедствия.

Укротил морска буря

Паметта на св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май - деня на пренасяне на светите му мощи от град Мир - Древна Ликия, в Бари - Италия.

Св. Николай Мирликийски Чудотворец е роден през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Чичо му Николай - епископ Патарски, го възвел в чин презвитер още юноша и пророчески обявил, че той ще бъде помощник на всички страдащи! Целият живот на св. Николай бил изпълнение на тия пророчески думи. Той помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

След смъртта на родителите си той дал наследството си за добри дела, стараейки се да не разберат тия, на които правел благодеяния. Помнел Божията заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него светска слава.

Като тръгнал за Божи гроб, св. Николай с молитва укротил морската буря и възкресил един моряк. Той искал да избере лишенията на монашеския живот, но Божията воля му предназначила друг път. В гр. Мир по Божията воля го избират за архиепископ. Преди това св. Николай имал видение. Нощем му се явил Иисус Христос и му връчил Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна пресвета Богородица му възлагала светителски омофор (част от епископско облекло - бел. ред).

Като пастир на Мирликийската църква смятал, че повече отпреди трябва да живее не за себе си, а за другите. Всички приемал с бащинска любов, с твърдост се застъпвал за невинните и обидените. По време на гонението срещу християните от императорите Диоклетиан и Галерий бил затворен в тъмница и чак след 10 г. върнат като архиерей от новия император Константин. За да спре ересите, Константин свикал Първия вселенски събор в Никея през 325 г. и на него бил съставен Символът на вярата (до осмия член). След Никея св. Николай утвърждавал истинското учение и опровергавал лъжливите. Той станал защитник на правдата и извършил много чудеса чрез Божията благодат.

Като достигнал дълбока старост, починал тихо и блажено през 342 г. Погребали го в катедралата на гр. Мир. Нетлените му мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцерение. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на св. Николай били пренесени от гр. Мир в италианския гр. Бари. Народът ги посреща тържествено на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас "летен свети Никола".