Камбаните на черквата първи възвестяват Съединението.

Две чудотворни икони привличат вярващи от цялата страна в пловдивската черква “Св. Георги Победоносец”.

Едната е на св. Мина. За нея се знае, че е пренесена в България от бежанци от Одрин и е престояла известно време в едно семейство.

Хората, които

ходели в дома им,

се изцелявали.

Същите чудеса продължили да се случват и когато светинята била дарена на “Св. Георги” от Елена Александрова. На видно място до входа на храма стои красив надпис, че иконата е дар за вечни времена. Под него е посочена и датата - 21 март 1938 г.

“Самата благодетелка е била неграмотна, затова нейното желание е записано от двама свещеници”, обяснява отец Тимо Златанов, който служи в храма. Според него реликвата вероятно е

рисувана по едно и също време с другата чудотворна икона -

на св. Георги.

Богомолците смятат, че изображението има най-голяма сила на 6 май. Тогава църквата се оказва тясна, за да побере всички, които искат да се помолят.

Пенсионираната детска учителка Мария Зурлекова е винаги в храма на Гергьовден. Идва специално от другия край на Пловдив. Тя е убедена, че светецът я е спасил преди 20 г., когато ѝ се спуква жлъчката. В този ден била сама вкъщи, съпругът ѝ заминал в командировка. През нощта започнали болките. В ранни зори я приели по спешност в болница, където изгубила съзнание.

“Яви ми се млад мъж във военна униформа със златни копчета. Яздеше огромен кон. Каза ми да стана, отговорих му, че не мога. Тогава жребецът коленичи и успях да седна върху него. Хванах се за гривата му и излетяхме през прозореца. Спряхме пред стълбите на хирургията, където ме чакаха санитарки с количка”, разказва Зурлекова. Събудила се след операцията със спомена за странното видение.

Жената признава, че по онова време не е била от най-вярващите, но

след като св. Георги

ѝ помогнал, се

обърнала към Бога.

Впоследствие ѝ се наложило да премине през още 10 сложни хирургични интервенции.

“Преди всяка от тях се молех на светеца воин. И въпреки че често бях между живота и смъртта, доживях до 86 г.”, обяснява Зурлекова.

Пловдивчани, които посещават храма, казват, че усещат

присъствието на светеца, когато застанат пред иконата му.

Повечето го описват като невероятен полъх, изчистващ всички тревоги в душата. Продавачката на свещи Надежда Георгиева пък разказва, че

неведнъж е чувала тропот на кон в църквата.

Убедена е, че е жребецът на св. Георги.

Странни неща се случват в храма в петъчните дни. Тогава се изнасят чудотворните мощи на руския светец Серафим Саровски, почитан като избавител от телесни болки и духовна немощ. Богомолци твърдят, че след молитва пред светинята намират изцеление.

“Съхраняваме част от ключицата на св. Серафим.

Реликвата е донесена от скандинавска държава с помощта на нейния посланик у нас, за да бъде закрила и утеха на вярващите”, обяснява отец Тимо Златанов. По думите му никъде другаде в България няма мощи на този светец.

След Октомврийската революция група монаси от Саровската обител емигрирали във Финландия и основали там манастир. В него донесли и мощи на св. Серафим. Пловдивчанка, чийто зет бил сред управляващите във Финландия, съдействала костицата от ключицата на светеца да бъде дарена на “Св. Георги”.

Неслучайно избрала точно нея. Църквата, която се намира в стария пловдивски кв. “Мараша”, се слави с богата история. В сегашния си вид

храмът съществува от 1883 г.

Известно е, че на същото място е имало друг, построен 35 г. по-рано. Инициатор и най-щедър дарител при изграждането му е бил богатият и влиятелен пловдивски възрожденец Стоян Теодорович Чалъков, известен като Големия Стоян, който издействал и ферман за църквата. Тя не оцелява, тъй като по време на последните боеве за освобождението на града в началото на януари 1878 г. граната от руско оръдие пада върху храма и го разрушава. В продължение на 3 г. енориашите събират средства за възобновяването му. Поканени са експерти, чието заключение обаче е, че сградата не може да се укрепи.

Тогава църковното настоятелство поканва видния пловдивски архитект Йосиф Шнитер да изготви нов проект. По него се изгражда

сегашната църква “Св. Георги”, която е

първата в града след Освобождението.

Храмът е построен с пари, събрани от различни краища на България. Щедри дарения оставят генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Алеко Богороди, секретарят му Гаврил Кръстевич, тогавашният пловдивски митрополит Панарет, известните политици и общественици Йоаким Груев, Драган Манчов, Георги Консулов, Костаки Пеев.

Жителите на кв. “Мараша” масово се включват в разчистването на отломките от старата църква и в изкопните работи за новата.

“Миряните и сега продължават да помагат на храма. Със събрани от тях средства го боядисахме преди няколко години, премахнахме и старите плочки от двора. Един от богатите хора в града дари и нов престол в олтара”, обяснява отец Тимо.