5 часът сутринта. Още е тъмно, в далечината се виждат светлинки. Това са кораби. Чакат своя час. Една от светлинките е червена и примигва. Това е малък фар.

Морето започва да се стеснява. Карибско море или Атлантика. Нашият кораб застава зад огромен контейнеровоз от Китай. Двата кораба се движат един зад друг. Водата се стеснява още повече и преминава в два успоредни улея - Панамския канал.

Китайският кораб се изравнява с десния улей, нашият все така зад него се изравнява с левия улей. Две порти във водата се отварят бавно във водата. Шлюзовете на Гатун. Специални електрически тегличи (казват им мулета) бавно дърпат кораба, който се движи

на милиметри от

ръбовете на улея.

Корабът спира пред втория шлюз. Портите на първия шлюз се затварят зад кораба и започва да се пълни с вода.

Огромният контейнеровоз бавно се вдига, докато нивото на водата не достигне върха на портите, дебели два метра. Вторите портите се отварят и пропускат кораба във втория шлюз. Междувременно портите пред нашия кораб се отварят бавно и влизаме в първия шлюз. Процедурата се повтаря - пълнене на шлюза с вода, издигане на кораба, преминаване във втория шлюз, издигане на кораба, трети шлюз и на края портите се отварят към огромното изкуствено езеро Гатун, след като корабът е изкачил общо 26 метра.

На другия край на езерото са четирите шлюза на Мирафлорес, които по същата процедура свалят корабите и те преминават в Тихия океан. Зад кораба шлюзовете се изпразват един по един, за да посрещнат следващия кораб.

Използваната вода е 200 милиона литра

Едно от

най-големите инженерни предизвикателства

в човешката история неминуемо е

съпроводен от драматизъм.

Първоначалният проект за канала е бил на територията на Никарагуа, но поради близостта на няколко активни вулкана е взето решение да се построи в Панама. Идеята е се родила в главите на французи в края на ХIX век, подтикнати от успешното построяване на Суецкия канал. Панама пък е била провинция на Колумбия.

Сметките на французите се оказали доста грешни във всяко едно отношение, включително и за причината за измиране на работниците. Те масово били покосявани от малария. Тогава си мислели, че маларията се причинявала от мравки и около лагерите на работниците се прокопавали водни каналчета, които да пречат на мравките да преминават.

На практика обаче тези каналчета се превърнали в

развъдник на маларийни комари.

Френската компания фалирара, а проектът в началото на ХХ век бил поет от американците. При подписване на договора за бъдещото стопанисване на канала американци и колумбийците не се разбрали. Това довело до бърза и ефективна операция от страна на САЩ, в резултат на която се появила нова държава Панама, а цялата собственост връху бъдещия панамаски канал станала американска.

По време на строителството са използвани 3000 тона динамит.

Падат и много жертви. 22 хил. са загинали по време на френското строителство и още 6000 по време на американското строителство.

Похарчените средства по днешен курс са 40 милиарда долара. Изкопаното количество пръст, ако се натовари на влак, дължината му може да обиколи четири пъти земното кълбо. Празнините са запълнени с 4 милиона кубични метра бетон.

Каналът е пуснат в експлоатация през 1914 година.

За повече от един век каналът не е претърпял кой знае какви промени, освен че по някое време монтирали прожектори и преминаването станало денонощно.

Понастоящем през шлюзовете се преминава само в една посока, която се сменя на три часа - това е през деня. През нощта движението е двупосочно. По случай стогодишнината започна изграждането на паралелен канал, който ще е по-широк - и за супертанкери.

Удоволствието за преминаване през Панамския канал е доста скъпо.

За товарните кораби е според тонажа, а за пътнически - според броя пътници плюс броя на празните места. Най-голямата такса до момента е заплатил круизният кораб "Норвежка перла" през 2010 г. - 375 000 долара. Най-ниската - американец, който е преплувал Панамския канал.

Таксата е била пресметната съобразно теглото му 68 кг и е била 36 американски цента. Тъй като

каналът гъмжи от крокодили,

шестима стрелци са охранявали плувеца от брега.

За цялата история на канала са преминали 900 000 кораба, като рекордът е 65 кораба за един ден през 1968 г. Корабите изчакват на опашка около седмица, за да им дойде редът, но

може да се заплати и такса предреждане.

Най-високата такса предреждане е 220 000 долара.

По този повод шефът на Панамския канал е

най-високоплатеният държавен служител в страната.

Той получава 33 долара на час. Тъй като непрекъснато се спрягат огромни суми около Панамския канал, никарагуанците са се сетили за първоначалната идея и са твърдо решени да я осъществят. За начало са окупирали един костарикански остров, който е от стратегическо значение за строителство, но бъдещето ще покаже.

Засега този Панамски канал, който е построен преди повече от сто години, остава

огромно човешко постижение в областта на строителството и

уникално преживяване за тези, които го преминават с кораб.