Изтегля парите с най-доверения си човек Цонка Панталеева.

17 000 лв. дарява дядо Добри на Врачешкия манастир "Св. 40 мъченици"! Голямата сума светецът от Байлово дава на обителта през 2008 година.

Историята споделя Цонка Панталеева от Елин Пелин - най-довереният човек на столетника, който си отиде на 103 години и в чиято прослава родолюбиви българи подготвят издигането на паметник до патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

Близо 30 години тя е жената, която брои всички пари, събрани от дядо Добри пред "Св. Александър Невски" и храма "Свети Седмочисленици" в столицата, а след това ги внася по банковата му сметка. Тя е и единственият човек, спечелил и оправдал напълно безрезервното доверие на тачения навред старец да тегли средства от сметката и да ги дарява на съответната света обител. Колко пари, на кой Божи храм, кога и как да се случват нещата - всичко по заръка на белобрадия столетник. Бог избра дядо Добри, а дядо Добри избра Цонка.

"Дядо Добри ме намираше на работното ми място. Донасяше събраните от него пари, аз ги преброявах и ги внасях в банката. Даваше ми стотинки и банкноти, увити в кърпи, салфетки, алуминиево канче, в каквото е намирал човекът. И се започваше броенето. Само и единствено на мен имаше доверие", споделя Цонка.

Първото теглене от сметката на дядо Добри в помощ на Врачешкия манастир светецът от Байлово и Цонка правят на 24 април 2008 г. То е в размер на 6000 лв. Три седмици по-късно двамата отново идват в банката в Елин Пелин и теглят в един и същи ден два пъти по 4000 лева, а през юни 2008 г. още 1000 лв. за същата обител. Така общо парите, които Добре Добрев - както бе цялото име на дядо Добри, превежда за ремонт на Врачешкия манастир до Ботевград, са фиксирани на 17 000 лева.

В обителта се съхранява за преклонение чудотворната икона на Врачешката Света Богородица. А дядо Добри има особено топло отношение към Божията майка и отлично знае къде в България се пазят чудодейните светини.

Историята на святото изображение започва в далечния XVII в., но чудодейният образ става известен през лятото на 1890 г. Тогава Божията майка се явила на Атанас Якимовски-Комитски от Врачеш, който бил заспал под едно крушово дърво, и попитала:

- Защо спиш тук? Знаеш ли какво е това място? Тук някога имаше манастир, но турците го изгориха, а монасите избиха.

Богородица показва на Атанас къде точно се намира храмът на манастира "Св. 40 мъченици" и мястото на лековитото аязмо. От селото започват да копаят и откриват основите на църква, костите на мъченически убитите монаси и прочутата днес свещена икона. Веднага започва възстановяването на манастира.

Днес чудесата на святото изображение на Богородица, позната като "Радуйся благодатная Марие", са неизброими. Монахините от девическия манастир събират разказите на оцелели и благодарни хора в специална книга на чудесата.

През 2001 г. горски пожар заплашва манастира, недалеч минава и газопровод. Разпорежда се спешна евакуация на Божия храм. Пред иконата се извършва молебен и на другия ден огнената стихия внезапно спира.

Седем години по-късно родители довеждат детето си, което е само на година и половина, но страда от атрофия на мускулите на краката, и лекарите не дават надежда да проходи. Близките му се покланят и молят пред иконата. Скоро след това дошли отново, за да благодарят. Малчуганът проходил.

По същото време на 8-годишно момиче от Ботевград се налага да се направи тежка черепно-мозъчна операция. Лекарите казват, че шансовете за успех са нищожни. Скоро след молба пред иконата настъпва подобрение.

Пред иконата се покланят и много бездетни семейства, много от които се връщат след това да разкажат за чудото на чадородието, което ги е връхлетяло.