Американският експеримент е много успешен, наричат го “Дисниленд за възрастни”.

След като развитието на медицината помогна да се увеличи продължителността на живота, сега светът е изправен пред ново предизвикателство – как да се справи със самотата на възрастните хора. В Америка през последните години се провежда необичаен социален експеримент по въпроса, който се оказва доста успешен и дори му бе посветен документален филм наскоро.

Става въпрос за пенсионерска колония, в която всичко е направено така, че да предизвиква усещането за пълноценно съществуване, изпълнено с много занимания и развлечения. The Villages (“Селата”) започва като неособено успешен проект за парк с мобилни къщи във Флорида през 70-те години, за да се превърне в най-бързо развиващото се

населено място в

САЩ с най-много

продажби

на имоти

осма поредна година. В момента в него живеят около 130 000 души, като 38% от тях са се заселили през последните 10 години. Големият интерес се дължи на факта, че всичко вече е ориентирано само към нуждите на възрастни хора. Освен удобни едноетажни къщи, които се строят, има около 100 развлекателни центъра, 89 басейна, 50 голф игрища, 2700 клуба, 14 парка за кучета, 14 супермаркета, дори собствена радиостанция, телевизия и вестник. Въведено е условие, че поне един член от домакинството, купуващо имот в Тhe Villages, трябва да е над 55 г., а гостуващите лица под 18-годишна възраст не могат да остават повече от 30 дни годишно. Така се е оформило едно общество, в което 56% са над 65 години, 7% са между 5 и 18 г. и около 2 на сто са по-малки. 

Средният доход на домакинство е около 54 хил. долара годишно, което не е драстично по-малко от този за цялата страна, изчисляван на около 68 хил. долара. Причината е, че значителна част от обитателите на т.нар. пенсионерска колония продължават да се трудят, макар и не толкова активно както в разцвета на силите си.

Цените на къщите

са от 100 000 до

1 млн. долара

Разположени са в 78 квартала с обща площ около 80 кв. км, като повечето са изградени около голф игрища. Може би затова и основният транспорт между тях са голф количките.

“Всичко, което някога бихте искали, е тук. Не виждате бедни квартали, смърт, разрушения, убийства, нито много деца да тичат наоколо”, казва един от обитателите на Тhe Villages в документалния филм.

Авторите му обаче се опитват да намерят сред хилядите жители и такива, които не се вписват съвсем добре в рекламната брошура за пенсионерския рай. Сред тях е 81-годишният Денис Дийн, ерген и скитник през целия си живот. Тъй като той не може да си позволи хиляди долари за къща, живее в караваната си, която незаконно паркира в района. “Дойдох тук, защото си мислех, че това може да бъде последният ми удар. Мечтаех да срещна някоя богата жена и да уредя живота си”, признава Дийн. Той не е сам в тези усилия, които местните наричат

търсене на

медсестра

с портфейл

Около 20 000 от жителите са несемейни, което обяснява и защо клубът за запознанства е сред най-популярните, както и вечерите с танци на трите площада. “Когато станат необвързани, независимо дали става въпрос за развод, или за смърт, това им действа като ново пробуждане. Приличат на пеперуда, излизаща от пашкул”, разказва президентът на клуба във филма “Какъв рай”. Разкрепостеното поведение започва около 16 часа, когато многобройните заведения стартират намаления за алкохол и храна. Цената на коктейлите пада наполовина и остава така до 21 часа. Така се осигурява достатъчен стимул за забавления на открито. Палавите наименования на някои

коктейли като

“Секс на площада”

загатват какво

точно се случва

в пенсионерската колония, щом слънцето залезе. Той е кръстен на Пеги Клем. През 2014 г. 68-годишната пенсионерка става популярна, след като е арестувана за секс в центъра на колонията с 19 г. по-младия си приятел.

След 22 часа животът замира, тъй като най-възрастните жители, наричани “жаби” - намек, че непрекъснато крякат за нещо, са си легнали. Но неуморима група от 60- до 70-годишни продължава да броди по крайбрежните алеи около няколкото изкуствени езера с пластмасови чаши с алкохол в ръка, съобщава “Дейли мейл”.

“Ню Йорк пост” пък описва случващото се там като свалячески рай за старци с черен пазар за виагра. Жените носят неприлично къси поли и съществува открита практика да бъдат избирани за сексуални забавления на случаен принцип чрез томбола, в която участват ключовете от голф количките им.

“Усещането е, все едно да отидеш в колеж.

Тъй като никой

не е оттук, всеки

може да бъде

това, което иска

да бъде”, казва Ан Кинцър. По думите ѝ, когато се преместваш в Тhe Villages, ти си купуваш начин на живот, готова идентичност, която оставя много малко място да бъдеш различен. Трябва да се присъединиш към клуб, да си намериш група и ако не успееш да се впишеш в нея, изведнъж се оказва, че пак може да си самотен, макар и заобиколен от много приличащи на теб хора. 

За да си част от забавлението, е необходимо да играеш роля всеки ден, нещо като личен принос към фантазията за райско място за пенсионери. Утопичната концепция е, че всички имат еднакъв достъп до удобства, независимо дали са платили 100 хиляди, или един милион долара за имота си. Затова колонията често се рекламира като

милионерски

начин на живот

с пенсионерски

бюджет

и съществуват строги правила за обживяване на имотите. Например забранено е поставянето на телевизионни антени и сателитни чинии в двора, простор за дрехи или климатици по фасадите.

Жителите имат задължение редовно да косят зелените си площи и да подрязват храстите до определена височина. Ако искат да пребоядисат къщата си, трябва да искат одобрение от борда на селището. Нямат право да слагат в градините си религиозни символи или фигурки на джуджета, животни и вятърни мелници, включително коледни украси. 

Липсата на подобен тип радващи окото неща се компенсира от богато декорирани общи пространства, които са направени така, че човек да се чувства част от тематичен парк, заради което мястото често е наричано “Дисниленд за възрастни”.

Всеки плаща

по 164 долара

месечна такса,

за да се поддържат многобройните удобства и обществени места за забавление. Повечето смятат, че това е приемлива цена за невероятното усещане да си част от общност, в която животът ври и кипи.