Смисълът на Задушница е молитва, а не пикник на гроба

06.03.2021 24 часа

Поменът за покойника е вяра, че биологическата смърт не е краят на човешката личност.

“Да правиш помен за починалите, може само когато вярваш, че те са живи. На пръв поглед е парадоксално, но се потвърждава повече от човешката интуиция, отколкото от църковното учение”, казва архимандрит Атанасий (Султанов), протосингел на Западно- и Средно европейската митрополия по повод Задушница в събота, известна като Голяма задушница преди Великия пост, или Месопустна задушница.

Близките на починалите се молят за тях пред Бог.

Споменават се и починалите в самота без близки, загиналите при бедствия, пожари, от глад и студ. Приема се, че те са погребани неподобаващо.

Ето какво пише по този повод архимандрит Серафим (1912 - 1993) в един от многобройните си трудове: “Църквата е определила Месопустната задушница за поменаване на всички "от Адама до днес починали в благочестие и в правилна (православна) вяра наши праотци, отци и братя, но и всички, които вода е потопила, война е погубила, земетръс е унищожил, убийци са убили, огън е изгорил, ония, които са станали храна на зверовете, на птици и гадини, погинали от мълния и измръзнали от студ, всички внезапно умрели и останали без законно погребение”.

Две са основните задушници - в събота преди неделя Месопустна и в събота преди великия християнски празник Петдесетница. В българската традиция, по подражание на Руската православна църква, е навлязла и още една - преди Архангеловден.

Установена е в Русия като помен за загиналите воини, но с времето става възпоминание за всички покойници.

“Всички ще идем там”.

Така звучи най-популяният израз за поменаване на покойниците. Но има един много важен момент, който не се уточнява в този израз.

Къде е това “там”.

Какво се намира зад тази черта, която е преминал покойникът и която рано или късно, ще премине всеки от нас?

Поменавайки нашите покойници с тази проста фраза, неволно изповядваме своята вяра, че биологическата смърт не унищожава човешката личност; че след смъртта, лишил се от тялото, човек попада в друг, неизвестен все още за нас, но напълно реален свят; че този свят е обективно неизбежен за всички хора независимо от тяхното лично желание”, казва архимандрит Атанасий (Султанов) и допълва, че православните християни не се разделят със своите любими хора дори след смъртта им и всеки ден, споменавайки починалите в своите утринни и вечерни молитви, ги вписват в кръга на живота.

“Както, ако те са заминали в далечен край и отдавна не сме ги виждали. Но при това ние се надяваме, ние вярваме, че един ден обезателно ще се срещнем с тези, които така обичаме, и които така ни обичат. Защото Бог обича всички нас”, завършва духовникът.

В дните, когато почитаме мъртвите, свещеници винаги напомнят, че смисълът на задушницата е молитва за покойниците, а не ядене и пиене около гробовете и вкъщи.