Денят е 27 февруари 1933 г. Почти няма друго историческо събитие от този период, което да е толкова обсъждано, разследвано и анализирано и до ден днешен като запалването на Райхстага.

Юридически погледнато, случаят е толкова противоречив, че върху него се заседава десетилетия след края на войната. Чак до 2007 година!

На 6 декември 2007 германски съд отменя смъртната присъда над Ван дер Любе - холандеца, осъден като единствен подпалвач на Райхстага. Причина за вдигането на присъдата е прието през 1998 г. решение, че присъди, издавани между 1933 и 1945 г., се анулират, ако почиват на специфични националсоциалистически схващания.

Дали Ван дер Любе наистина е подпалил парламента в Берлин, дали това са били комунистите, както твърди обвинението, или пък е акция на самите нацисти - все още никой не е дал окончателен отговор. Сигурно е обаче, че палежът не може да бъде извършен от едно лице, което отхвърля тезата за виновността на Ван дер Любе. Не подлежи на спор и фактът, че от пожара полза имат единствено нацистите, които го използват за повод да отменят редица граждански права и свободи и оправдават преследването на германското комунистическо движение, като го дискредитират в очите на голям брой германци.

Палежът на Райхстага обаче продължава да служи на пропагандата и дълго след като Третият райх е разрушен. Само че този път на комунистическата пропаганда. Оказва се, че речите на Георги Димитров, с които той обръща процеса за пожара и успява да оневини не само себе си, но и цялото комунистическо движение, са манипулирани и доукрасявани години наред от германската соцпартия. В тях са вмъквани пасажи и думи, които Димитров никога не е изричал. Напълно е коригиран и немският език на българина. Незнайно защо соцрежимът в Берлин не желае да признае, че героят от Лайпциг не е владеел немски перфектно. Затова речите му са поправени и като ги чете човек, остава с впечатлението, че немският е бил като майчин на Димитров.

Всъщност това не е така, което не намалява значението на постижението му. Дори напротив - феноменално е, че един чужденец, поставен под заплахата от смъртно наказание, успява да се защити толкова добре на чужд за него език.

По-скандален обаче е фактът, че комунистите в ГДР, а и в България, десетилетия наред използват като пропаганда цели абзаци от заключителната реч на Георги Димитров в Лайпциг. А той въобще не я е произнасял!

Процесът срещу него започва на 21 септември 1933 г. и продължава 57 заседателни дена. Приключва на 23 декември 1933 г. с присъда. Фашисткото правителство в Берлин явно е напълно уверено в благоприятния за него изход от процеса, затова допуска той да е достъпен за обществеността. Акредитирани са многобройни журналисти от цял свят и Германия. Дори има директно радиопредаване поне в началото. Постепенно, с убедителните речи на Димитров, нещата явно вземат обрат и фашистите започват да ограничават достъпа до делото. Радиопредаванията са прекратени, а в немската преса почти изчезват статии по въпроса.

Речите на Димитров са публикувани за първи път през 1946 година в съветската зона, която по-късно ще стане ГДР. С годините се появяват все повече преработени издания.

Докато във ФРГ чак до 80-те години се поддържа тезата за самотния подпалвач Ван дер Любе, в ГДР и целия соцблок историята описва палежа като дело на нацистите. Документите от самия процес започват да се променят от издание на издание и докато през 1946 г. речите на Димитров са все още коректно пресъздадени, в последното им издание от 1982 г. те са силно променени и украсени.

Преди няколко години германският историк професор д-р Детлеф Йозеф направи сравнение между оригиналните речи на Георги Димитров и онова, което години наред е публикувано. И открива огромните разлики.

Най-драстичен е примерът със заключителната реч на Димитров. Той се подготвя старателно за всеки процесуален ден, като за заключителните си думи си е нахвърлял конструкцията на цялата защитна реч. Преди да успее да я произнесе обаче, съдът излиза с присъда - комунистите Димитров, Попов, Танев и Торглер са освободени поради липса на доказателства, а Маринус ван дер Любе е осъден на смърт.

Възмутен, Димитров скача и иска думата, но съдията Вилхелм Бюнгер не му я дава и прекратява процеса. Така заключителната реч на героя от Лайпциг остава само на хартия.

В нея е прочутият пасаж за Галилео Галилей:

"И изправен пред съда, Галилео с дълбока убеденост е викнал: И все пак тя се върти! Тази научна теза по-късно става ценност за цялото човечество. Ние, комунистите, днес можем не по-малко решително да кажем: И все пак то се върти! Колелото на историята се върти напред, към една съветска Европа, към един световен съюз на съветските републики. И това колело, движено от пролетариата, под ръководството на Комунистическия интернационал, няма да бъде спряно чрез никакви заличителни мерки, чрез никакви затвори и смъртни присъди. То се върти и ще продължи да се върти до окончателната победа на комунизма! За себе си лично аз не искам да се превръщам в мъченик посредством една присъда, която да ме произведе в подпалвач. Искам да остана борец. И да живея поне още 20 години, за да се боря за комунизма, след което спокойно да умра!"

От тази концепция източногерманските комунисти правят реална реч и я публикуват години наред, сякаш тя е била произнесена. Първите доказателства за фалшификациите става известни едва след падането на Берлинската стена.