Прогнозират, че първият милионен град ще се появи до 80 години на Червената планета.

Марс е единствената засега планета, която би могла да приюти човечеството при нужда от спешна евакуация след катастрофа, която би заплашила да го унищожи. В това са убедени повечето съвременни експерти, макар да са наясно, че условията на Червената планета са по-скоро враждебни и изискват сложно и скъпо защитно оборудване. Марс е

два пъти

по-малък

от Земята,

10 пъти по-лек,

атмосферата е разредена и не може да се диша, налягането на повърхността е 160 пъти по-малко от земното. Климатът се променя бързо, а прашните бури често покриват цялата повърхност на планетата. Но това не пречи на много учени и предприемачи визионери като Илон Мъск да мечтаят за неговото колонизиране в обозримо бъдеще.

Това до голяма степен обяснява и огромния интерес към Червената планета напоследък, който доведе до

опашка от

марсоходи,

пратени от

различни

държави

да я изследват, пише Би Би Си.

Постоянно присъствие на хора на Марс може да се очаква още до средата на столетието, а първият милионен град може да се появи около 2100 г., смята председателят на Марсианското общество инж. Роберт Зубрин. Според него намеренията на Мъск за пилотирани полети до Червената планета могат да се осъществят през 2030 г., но още преди това американският милиардер може да изпрати товарни кораби, които да започнат автоматизирано строителство на бази. Около 2050 г. според Зубрин вече би било възможно да се изпратят

1000 души, които

да извършат

индустриалната и

селскостопанска

подготовка

за живот на много повече хора. Така около 2070-а на Марс може да се появи първият човешки град и той да стане милионен мегаполис около 2100 г.

Има и експерти, които са много скептични към евентуална колонизация и смятат, че това ще е безкрайно скъпо и безполезно начинание. Затова според тях Червената планета трябва да бъде оставена на роботите, които вече са там или предстои да кацнат. А информацията, която те ще донесат, има чисто научен интерес. Най-интригуващият въпрос е

има ли на

Червената

планета

извънземни

микроорганизми, крие ли се там нещо живо - сега или в миналото?

На 19 февруари на Марс успешно се приземи марсоходът на НАСА “Пърсивиърънс”, наричан галено “Пърси”, след 7-месечно пътуване. Той се присъедини към друг свой събрат - “Кюриосити”, който работи вече 9 г. и все още е оперативен. В орбитата на Червената планета пък обикалят апаратът на Обединените арабски емирства “Хоуп” и китайската сонда “Тянвън-1”, която си избира подходящо място за кацане през май. Какво търси всеки един от тези сложни роботи?

Сондата на ОАЕ пристигна първа от трите апарата и се завъртя около Марс.

Като нова

космическа сила

емирствата

тръгнаха

на мисия

със самостоятелно финансиране, но в научно сътрудничество с по-опитни изследователи - няколко американски университета, а сондата им бе изведена от японска ракета. Данните, получени от тази мисия, ще бъдат открити и достъпни за всички, твърди екипът. “Хоуп” тежи 1350 кг и разполага само с три апарата - мултиспектърна камера, ултравиолетов и инфрачервен спектрометър. Основна цел е

да се проучи

времето на Марс,

динамиката в ниските слоеве на марсианската атмосфера и промените в концентрацията на кислорода и водорода. Тези данни могат да подскажат имало ли е живот на Марс и дали в момента има. Работата на станцията трябва да продължи 2 г. В рамките на космическата си програма ОАЕ са си поставили амбициозна цел - заселване на планетата до 2117 г.

Пекин изстреля “Тянвън-1” с надеждата да прати на повърхността марсоход при първи опит. Китай вече постигна голям успех с лунохода си през 2019 г., кацнал на обратната страна на Луната. 5-тоният модул сега обикаля в орбита, за да определи най-подходящото за кацане място. Марсоходът ще е съвсем малък - 240 кг, но на него има георадар, който може да разгледа какво има на 100 м дълбочина, магнитометър, метеостанция и анализатор на почвата. Орбиталната станция ще работи 2 г., а ровуърът - 3 месеца.

Китай се надява

да създаде

геоложка карта

на Марс,

да изучи състава и свойствата на повърхността, да открие месторождението на водния лед на планетата и да изучи електромагнитните ѝ полета. Това си е истинско разузнаване преди строителството на база и изпращането на хора, смятат експерти.

Последен пристигна марсоходът на НАСА, но той кацна директно. За първи път “Пърси” е снабден с дрон. Той е закрепен на апарата, но след необходимата подготовка ще направи няколко полета от 30 секунди, за да се разбере как може да се лети в марсианската атмосфера. Тъй като тя е много разредена, 1,8-килограмовата машина ще трябва да върти перката си с 2600 оборота в минута.

В момента марсоходът може да се придвижва само до места, които е огледал с камерите си, но хеликоптерчето ще му помогне да стига по-надалече. За първи път “Пърсивиърънс” ще събере образци от почвата, които ще бъдат върнати на Земята от друга мисия. Марсоходът

кацна в кратера

Йезеро, където

се смята, че е

имало езеро

в миналото. Ако там е имало вода, което значи че е възможно да е имало живот, в земните лаборатории това ще се открие много по-лесно.

Апаратът на НАСА носи още едно интересно устройство - синтезатор на кислород. Той трябва да създаде газ за дишане от атмосферата, съставена главно от въглероден двуокис. При успех това би означавало, че астронавтите няма да носят със себе си кислород, когато извършат планираното кацане около 2035 г. А заселването на планетата ще започне да изглежда много по-реално.